Необикновено чудо, неизказана сила, страшна тайна е тайнството на свещенството! То е духовно, свято, досточестно, безукоризнено; и него Христос, със слизането Си, е дарувал на недостойните. Припадам и със сълзи и въздишки моля да се вгледаме в това съкровище на свещенството в тези, които го пазят достойно и свято. Защото то е светъл и несравним щит, непоколебим стълп, нерушима стена. То е твърда основа, възлизаща от земята до небесния свод.
Когато наблюдавам усилващата се сега болест на езика, бързо изкласилите мъдреци, произвежданите новобогослови, за които е достатъчно само да поискат, за да станат мъдри, тогава усещам потребност от по-високо любомъдрие, търся заедно с Иеремия пътнишко пристанище (Иер. 9:2) и желая да бъда насаме със себе си. Защото ми се струва, че за мен е най-добре, като затворя сетивата си, като се откъсна от плътта и от света, като не се докосвам без крайна нужда до нищо човешко, беседвайки насаме със себе си и с Бога, да живея над всичко видимо, винаги да нося в себе си божествени образи, чисти, несмесени с долни и измамни впечатления, да бъда и непрестанно да ставам сякаш непомрачено огледало на Бога и на божественото, да придобивам светлина към светлина, по-лъчезарна - към по-неясната, докато не се издигнем до Извора на тамошните озарения и не достигнем до блажения край, когато действителността направи огледалата ненужни.
Прочети още: СВ. ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ: ЗА ИЗБОРА НА ЕПИСКОПИ И ЗА ДОГМАТА ЗА СВЕТА ТРОИЦА