От всички празници най-обичам Коледа. С трепет очаквам всички, свързани с празнуването й, традиции и обичаи. Мечтая да се повозя с шейната на дядо Коледа или да съм малко елфче в работилницата му за играчки. Понякога ми се струва, че чувам тропането на еленчетата по покрива на къщата ни и си представям как коминът ни се разширява и в стаята влиза най-очакваният гост. Сърцето ми е изпълнено с радост и трепетно очакване. Всичко е толкова празнично и вълшебно.

Вече съм на 12 г., но продължавам да пиша писма до скъпия и обичан белобрад старец и когато грейнат хилядите звездички по елхата, ще очаквам подаръка си под нейните клонки, но винаги първо си пожелавам здраве и знам, че то е най-ценно от всичко.

Преди две години учителката ми в училище отсъства по болест доста време и точно преди Коледа научихме, че е болна от рак и й предстои операция. Всички деца от класа написахме своите пожелания на картички и й ги пратихме. Искахме да я зарадваме, окуражим и ободрим, да й вдъхнем частица от нашата надежда. Надявахме се нашите молитви за здраве да бъдат чути, защото тя беше най-добрата и всеотдайна учителка и вече много ни липсваше. Вярвахме, че ако сме добри и постъпваме правилно, така както ни беше учила тя, ще се случи чудо.

Чудото наистина се случи. След две операции, химиотерапия и успешно лечение, продължило една година, учителката ми се чувства добре и отново е на своя пост. Отново е на работа и раздава знания, любов и надежда. Учи децата да са добри и послушни, да са състрадателни, да се обичат и разбират помежду си. Учи ги, както и нас, да мечтаят за един по-добър свят, свят без болка и мъка.

На Коледа ходя да й честитя празника и й нося едно цвете, наречено „Коледна звезда“. Неговите червени цветове греят като сърцето на нашия Бог Исус Христос, сътворил чудото. Нека бъдем добри като Него и по пътя си напред да носим  в сърцето си Неговата вяра и топлина, милост и състрадание, надежда и доброта. Така на Коледа ще се изпълняват желанията ни и ще продължават да се случват чудеса, защото Рождество Христово е празник на душата, който дава истинска надежда и радост. Нищо не може да изпълни сърцето с радост, когато човек е болен от нелечима болест и той не би могъл да се радва истински, затова и до днес хората търсят радост, която да дава вечна надежда - радостта от Спасението.  Достатъчно е да повярваме, че Исус Христос се е родил, за да утвърди свободата на човека, правото му на достоен живот, вярата му в истината, доброто и красотата, че е тук заради нас. Той ни носи радостта от Спасението, за да може човек да живее вечно…Тази радост, която идва с разпръсването на тъмнината от една нова, ярка и сияйна звезда, оповестила Неговото раждане. Тази радост, за която ангелите пеят в душите ни: „Бог Исус Христос роди се днес, мир в света да възцари и с любов да ни дари.”