От всички празници най–много обичам Коледа, защото това е семеен празник и всички сме заедно. Ваканцията започва и ние отиваме на село. По пътя всичко наоколо е истинска зимна приказка. Елхите са отрупани в сняг и приличат на булки. Къщите са сгушени в снега и само пушещите комини ги отделят една от друга.

Баба и дядо ни посрещат с радост. Вътре е украсено празнично. Елхата грее в ъгъла, а очите ни се спират на подаръците под нея. От кухнята идва мирис на вкусни ястия. Събличаме се бързо и започваме да подреждаме празничната трапеза. На нея подреждаме различни гозби – боб, сарми, варено жито, ошав, плодове… Най–красива е питата с късмети, която слагаме в средата на масата. Дядо пръв отчупва от нея. Аз трескаво разчупвам моето парче и извиквам от радост:

- Намерих я! Паричката е у мен!

Настъпва дългоочакваният момент за подаръците. Втурваме се с братчето ми към красивата елха със светнали от радост очи. Празнуваме до късно. От вълнение не можем да заспим.

След празниците всичко е както преди. Магията на Коледа вече е отминала… До следващата година.