Така „празния ден” е запълнен с неща от съвсем друг порядък – общуване и благодарност, общуване един с друг и с Бога, благодарност един към друг и един за друг пред Бога. За това той именно е опразнен – неща насъщни, по-насъщни от труда в добиването на ежедневния хляб, без които тоя хляб се вгорчава и съвсем не насища. Понеже всяко нещо, което приемаме без благодарност, не носи истинска ситост и живот, но горчилка и смърт. Без Бога яденето е просто поглъщане. Без Бога денят е празен и пуст, затова и почивката изтощава ония, които просто се забавляват, натоварва ги психически, че и физически, вместо да им донесе желаната радост.
Днешният „еманципиран” от своя Небесен Баща-Бога човек, непрестанно търси поводи да празнува, да се развлича, да се забавлява. Тези празни дни са пълни с празни преживявания, безсмислени и безцелни душевни движения, в които не само не е себе си, но и върви против себе си. Държи се несвойствено, инфантилно, приема събитията с ентусиазъм, който повече прилича на истерия. Но какво е значението на думата събитие? Не значи ли тя именно споделено битие. Какво тогава той споделя с другите на празника Хелоуин? Професионален празник ли е това? Възпоменание на събития от Свещената история ли е или семеен празник?!
Празникът Хелоуин, освен подражание на образци и клишета от чужда култура, носи един определено магичен заряд – остатъци от западното предхристиянско езичество. Чрез уподобяване на злото, идентифициране с него (отдаване на дължимото нему), се цели прогонването му. Някои разсъждават твърде повърхностно като приравняват този празник с християнския празник Вси светии. Но такава аналогия е некоректна, а от православна гледна точка и кощунствена. Поради самия факт, че смисъла на второто събитие е да разпознаем себе си или най-малкото да видим къде стоим спрямо благодатния опит на светиите – опит в Бога, Неговата любов и грижа; докато сакраменталния заряд в Хелоуин следва съвсем друга, езическа логика и психология.
Когато Църквата предупреждава за опасността, която влече със себе си едно такова неразумно и необмислено копиране на чуждото, не просто морализаторства. Говорим именно за това, че върху светогледните ориентири и възприятия на възпитаваните чрез такива образци младежи се нанасят непоправими щети. Разрушават се хилядолетни устои, градени чрез православно-християнския културен и цивилизационен избор и това рефлектира върху тях, чиято личностна идентичност в момента се оформя. Хелоун е манифестация не само на един консуматорски дух, чужд на традициите ни, както по-горе казахме, но и начин за обесовяване на търсещия отговори младеж, чрез връщането му към примитивни, предхристиянски и предмонотеистични религиозни практики.
Настоящият опит, течащ в много направления, да се възстановят езически практики и символика свидетелства явно и недвусмислено за осъзнато антихристиянския характер и цели на господстващата секуларна идеология. Освен това виждаме, че тази идеология вече се е изродила в религия – религията на Светския хуманизъм. Езичеството не се възкресява истински, не се търсят неговите епистемологични решения и рамки, неговата светогледна система, в която добродетели като почитта към предците, верността към отечеството и морала, макар обоснован чрез табута най-често, са водещи и определящи. От него се взима избирателно – онези неща, чрез които се рушат християнските основи на обществата: хедонизъм - живеене, заради удоволствието, най-често плътско и въздигането му във висша ценност и самоцел; демонизъм – култура на агресията и диструкцията, явен в отклоненията на рок-музиката; магизъм и окултизъм – манипулация върху заобикалящия свят (хората и въображаемото или реално надсетивно) посредством сакрални формули и действия. С две думи – под прицел е християнската етика и светоглед. И атаката се осъществява чрез най-болните фрагменти от мъртва религиозност, която сега се експонира като онеправдана от християнството и несправедливо пренебрегвана от неговата култура и цивилизация, но един ден също ще бъде захвърлена, щом изпълни предназначението си.
Крайно време е да разберем, че срещу нас се води война. Тази Утопия се е „поучила” от грешките на предишните. Ако те (предишните) са предлагали решения вместо традиционните, които християнството дава и е била възможна някаква конкуренция и диалог, на основа това, че се задава антитеза и се полемизира с тезата, то днес проповедниците на Светския хуманизъм първо се стремят да заличат и обезценят всеки християнски остатък. В това не скъпят средства. Божият образ в човека трябва да бъде изличен, за да започне новото оформяне на друг образ от първоначален хаос. За тях масовата употреба на психоактивни вещества, детската агресия и липсата на всякакви ценности е необходимо зло, това е цената, която трябва да платим – ние сме поколение, свързано малко или много с етиката и философията на предходните (именно християнска) и трябва да бъдем обезверени, демонизирани, обезличени (апостазирани) за да не заразим следващото с нашето вредно наследство.
На 31.10.2009 год. МОЛ (Варна) финансира парада по-случай Хелоуин. МОЛ (Варна) обещава на всички институции, работещи с деца, финансова подкрепа, ако те осигурят парада с „детски материал”. Чудно, наистина, каква е ползата на едно независимо бизнес-предприятие от такава масовост? Варненци отдавна говорят за нерентабилността на МОЛ-овете, никнещи навсякъде из града. С чии пари се финансира Хелоуин и защо? Дали същите тези хора не са създали МОЛ-овете като целеви бизнес-проекти, така както създават и разни центрове и фондации за консултиране на държавните институции и преоформяне на общественото мнение? Някои са убедени пък, че са масонски кръгове. Може да не бъркат. Колкото повече чета и научавам за тази идеология (масонството) се убеждавам, че става въпрос за фанатизирани до смърт хора, със стабилно индуцирана псевдорелигиозна психоза.
Но по-важния въпрос е не кой конкретно стои зад тази идея, а защо са му нашите деца?
Децата са жизнено необходими на оформящата се Тотална Държава. Те са нейното бъдеще. Защото в настоящето тя няма шансове да наложи своята пълна власт. Болшинството хора са или твърде чувствителни на тема лична свобода (травмирани от предишните тоталитарни утопии) или индоктринирани в християнски ценности и светоглед. Държавата настоява не просто да възпитава, но да притежава децата. На тази основа и традиционно религиозния светоглед не се допуска в училищата. Но, ако 85 % от българите се определят като източно-православни, то може да се очаква, че поне 70 % от тях ще желаят децата им да бъдат образовани в съответния светоглед. Само че, държавната образователна система пренебрегва този факт. За нея това е глупост, невежество, т.е. не е нещо, с което методолозите на родното образование трябва да се съобразяват, а именно такова, което трябва да преодоляват. Не успявайки да убедят родителите, те изземват децата им. Тези деца не просто раздоктринират, а ги унищожават и обезличават, за да ги моделират като поданици и манипулируеми ЕГН-та, консуматори, зависими индивиди.
Това ли е Гражданско общество?? Цензура и преоформяне на всяко мнение, разминаващо се с „теоремите” на доминантната идеология??
Това не е демокрация. Тази власт не е българска. Аз протестирам.
