(Продължение от „Гордостта — основа на болната мистика”)

Изображения от Чуриловския манастир "Св. Георги"

Има доста белези, по които човек сам може да познае виденията, които са пращани от сатаната. Ето по-главните от тях:

1) Ако някой проявява необуздана жажда непременно да получи дарбата да вижда видения (това разбирай и за получаването на другите свръхестествени дарби!) и вследствие на тия домогвания получи такава дарба, то неговите видения са непременно от лукавия. Защото Бог не дава видения на горди и грешни хора, които могат да загинат чрез тях.

Светите отци единодушно ни съветват да жадуваме не за видения, а за придобиване чистота на сърцето, добродетелност и смирение, с което можем да спасяваме душите си. «Който моли Бога и желае да се дадат в ръцете му чудеса и сили — пише свети Исаак Сирин, — той бива изкушавай в ума си от ругателя-демон. Без нужда е опасно да изкушаваш Бога. Който желае това, той не е истински праведен... А истинските праведници не само не желаят това, но се отказват и когато им се дава и то не само пред очите на хората, но и насаме сами за себе си не искат това».

Великият руски подвижник от XIX век преподобни Амвросий Оптински е съветвал: «Нищо не искай да виждаш насън, иначе ще видиш... с рога!» А преподобни Нил Синайски решително забранява търсенето на видения: «Съвсем не желай и не търси да видиш във време на молитва някакъв лик или образ. Не желай да видиш зримо нито ангели, нито сили, нито Христа, за да не загубиш ума си, като приемеш вълка за пастир и се поклониш на враговете-демони».

Един християнин, заразен от болно-мистични стремежи, всяка вечер се молел: «Боже, дай ми да видя ангел!» След дълги и настойчиви молитви той чул веднъж зад иконите глас: «Извади едното си око! Тогава ще видиш ангел...» В безумна решителност той грабнал нож и избол окото си. «Боже, дай ми сега да видя ангел!» — продължил той да се моли. А същият глас му заповядал: «Извади и другото си око!» Той сторил това. Тогава зад иконите се чул демоничен кикот... Тъй бедният измамен човек, който жадувал за видения от духовния свят, престанал да вижда и физическия.

Жаждата за видения свидетелствува, че духовният жи­вот на търсещите видения не е поставен върху здрава основа. Свещеното Писание, знаейки да ни разкаже за много истински видения, в същото време ни учи на трезвост: «Бла­жени, които не са видели, и са повярвали! »(Иоан. 20:29).

Забележително е това, че няма нито една църковна молитва, дето да се казва: «Господи, дай ми дар да виж­дам видения!» В молитвите се срещат все такива прошения «Господи, дай ми смирение, целомъдрие, послушание, търпение, кротост» и пр. А свети Ефрем Сирин се моли да получи следните дарби (за видения): «Господи, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си!»

Ако у някого се появят «духовни дарби» без сам да ги е желал, той трябва да гледа на тях като на тежко изкушение и да се моли усърдно да го освободи Бог от тях. Защото, поласкае ли се от мисълта, че е станал Божи избраник, възгордее ли се с дарбите си, той е загубен... Вместо да се тщеслави, той трябва да се постарае да си спомни с кой грях толкова е прогневил Бога, та е станало възможно да пристъпи дяволът към него с измамните си видения и откровения, за да го погуби. Ако той така се смири, ще прогони опасните видения.

Най-сигурното средство за избавяне от изкусител­ните духове, според епископ Игнатий Брянчанинов, е това: «Решително да се отказваме от виденията и от общение­то с тях, признавайки себе си неспособни за такива видения и общения».

2) Главоломно бързият успех в духовния живот и лесното достигане на видения са друг несъмнен признак, че виденията са от демоните.

Доскоро някой е вършел най-гнусни грехове, вчера се е покаял за тях, а днес получава дарби. Явно е, че такива дарби са от дявола и че почиват върху грях. Дяволът гледа чрез тях да възгордее и погуби.

Коя ябълка най-рано узрява? — Червивата! Здра­вите ябълки късно узряват. Тъй и истински добродетелните бавно достигат високите духовни дарби. Бог не постъпва като дявола. Той не изпълнява всяка прищявка на неразумното човешко сърце, защото е Премъдрост и Любов. Една мъдра и любеща майка би ли дала на двегодишното си дете бръснач, за да си играе, колкото и да я моли то с плач за това? Тъй и Бог не дава вредни нам неща. А дяволът бърза да ги даде!

Светите отци не са показвали бърз успех в добива­нето на високи дарби. Те са прекарвали цял живот в смирение, послушание, подвиг, плач за греховете и често, след като са изсушавали плътта си и са добивали ангел­ска чистота, не са получавали никакви свръхестествени откровения. Други едва към края на живота си, по особен Божи промисъл, са били удостоявани със свръх­естествени мистични видения, без да са се домогвали сами до това. Затова пък всички те след смъртта си са били прославяни от Бога с чудотворство.

Ако светите отци, преуспели в благодатта, са имали обикновено едва към края на жизнения си път свръх­естествени духовни дарби, какво да кажем за бързащите да ги получат в началото на подвига си? Богомъдрите учители на Църквата не са одобрявали подобни високи излитания. «Ако видиш млад човек, който следва своята воля и се издига до небето — казват те, — хвани го за ногата и го смъкни на земята, защото такова издигане е опасно за него».

Дяволът бърза тук на земята да прослави лекомис­лените болно-мистични души, за да ги посрами отвъд. А Бог, като води Своите избраници през краткия зе­мен живот по пътя на скърбите и униженията, ги про­славя навеки в безсмъртния живот.

3) Необикновената честота на виденията е също явен белег, че те са от лукавия. Има такива християни и хри­стиянки, които едва ли не всеки ден, всяка нощ получават видения. Щом затворят очи, разтварят им се небесата; щом пожелаят само, идват при тях «ангели», щом се помолят на някои светец, и той се явява, готов на услугите им!

Тъй ли е при здравата мистика? — Светите отци обикновено са имали видения много рядко — при изклю­чителни случаи, с високо спасителна цел. При това видения са давани не толкова на живеещи в общежития монаси, колкото на отшелници, които нямали друго утеше­ние сред ужасите на своето уединение, освен тия редки, но силно ободряващи ги божествени посещения. Честота­та на виденията разкрива тяхната негодност. Много обикновени камъни има по света, но съвсем малко скъпо­ценни. И докато последните се добиват трудно и се ценят скъпо, първите се търкалят навсякъде по земята и се подритват от минувачите...

Има хора, които знаят нещичко за хитростите на демоните и затова са бдителни при приемането на виде­нията. Но случи ли им се да се повтори до три пъти едно и също видение, те взимат това като явен признак, че видението е от Бога. Не е ново такова гледище. Още в древната Църква то е било разпространено. Но пита се, правилно ли е то? Ето какво четем в прекрасната книга «Ръководство по духовен живот на преподобните отци Варсануфий Велики и Йоан»:

Въпрос: «Аз съм чувал, че ако някому се яви три пъти един и същи сън (видение), той трябва да го приеме за истина. Право ли е това, отче мой?»

Отговор: «Не, не е право. Не трябва да се вярва на такъв сън (видение). Този, който един път се е явил на някого лъжливо, може да направи това и три пъти и повече. Бой се да не бъдеш осмян от демоните, но внимавай над себе си, брате!»

4) При демонските видения се явява непременно тънка тщеславна услада (гордост). «Ето вече и с ангели общувам!», си казва измаменият от бесовете. Той се радва на постиженията си и не мисли за покаяние и смирение. Той е жадувал за видения, за да се прослави, и е достигнал целта си. Какво има още да догонва, та да се подвизава и смирява?!... У такъв човек се явява непреодолимото желание да разказва на други за своите чудни мистични преживявания. Той жадува да има почитатели, да е заобиколен от поклонници. Той не може да се стърпи да не се похвали.

У светите отци е било тъкмо обратното. Имайки истински видения, те са ги криели и премълчавали. Едни от тях са се молили на Бога да не ги прославя на земята (такъв е случаят със свети Памво). Други са умолявали Бога, ако ги е удостоявал със свръхестествени дарби, да им ги отнеме. Свети Исаак Сирин свидетелствува: «Един от светите отци заради чистотата си, по благодат получи дарба да узнава предварително кои идват при него и молеше Бога — а с него се молеха и други светци, които старецът бе помолил за това — да бъде взето от него това дарование». А трети, когато по стечение на обстоятелствата са се прославяли неволно с тия дарби, са скърбели и са заповядвали на хората до смъртта им никому да не разказват за случилите се чудеса (напр. свети Сисой Велики, който без сам да подозира, възкресил едно умряло момче, и свети Серафим Саровски, който с огнена молитва изцелил един младеж).

Свети апостол Павел, този дивен съд на Божията благодат, бидейки принуден да разкрие едно нечувано свое мистично преживяване, разказва за него поради дълбоко­то си смирение като за събитие, случило се с някое трето лице: «Зная един човек в Христа, който... беше грабнат и отнесен до трето небе» (2 Кор. 12:2). Всички свети отци, подобно на мъдри градинари, са сеели семе­ната на своята добродетел не на повърхността на земята, дето всеки може да ги види и птиците небесни да ги изкълват, а дълбоко в земята, дето, зарити, те в своето време дават богат плод.

Нашите духообщители пък не могат да се нахвалят достатъчно с духовните си дарби, със своите видения и откровения. Неотдавна се получи вест, че в един наш провинциален град някоя си жена, тръгнала по пътя на болния мистицизъм, уверявала близките си: «Откри ми се, че аз скоро ще стана светица и ще получа разни свръхестествени дарби».

Каква огромна разлика между смирения тайнозрител на райските красоти и тази жена!

5) При общуване с демоните, представящи се за светли небесни жители, в душата се явява смут, сблъск­ване на мислите, брожение на страстите, смъртни недо­умения, липса на душевен покой, тщеславна радост, самомнение и високоумие. А при благодатните виде­ния в душата настъпва мир, страх Божи, съзнание за собствената греховност и нищожество, дълбоко смире­ние, умиление и тиха радост в Духа Светаго.

«Едни са признаците на измамата, други — на благодатта», — говори свети Максим Капсокаливит. «Ко­гато злият дух на лъжата се приближава към човека, смущава ума му и го прави своеволен, ожесточава и омрачава сърцето, докарва боязън, страх и гордост, из­връща очите, тревожи ума, привежда в трепет цялото тяло, призрачно показва светлина пред очите, но не светла и чиста, а червеникава, прави ума неистов и бесноват и заставя устата да говори непотребни и хулни думи; този, който вижда духа на лъжата, обикновено се сърди и е изпълнен с гняв, съвсем не познава смирението, ни истинския плач и сълзи, но винаги се хвали със своите качества и се гордее с тях, всякога се предава на движе­нията на страстите си без сдържаност и страх Божий, накрая загубва ума си и стига до съвършена гибел».

А признаците на благодатта са следните: когато благодатта на Светия Дух влезе в човека, събира ума му и го прави внимателен и смирен, напомня му смъртта и греховете, бъдещия съд и вечната мъка, изпълва душата му със съкрушено умиление, подбужда го към плач и сълзи, очите му прави кротки и пълни със сълзи, и колкото повече се сближава с човека, толкова повече умиротворява душата му и го утешава със светите страдания на нашия Господ Иисус Христос и с без­пределното Му човеколюбие, а ума изпълва с възвише­ни съзерцания: а) на необяснимата Божия мощ, как Той с една дума всичко от небитие е привел в битие; б) на безмерната Сила, която всичко държи, всичко управлява и за всичко промисля; в) на непостижимата Света Троица и на неизследимата бездна на Божието съще­ство и пр. Тогава умът на човека се възторгва от онова божествено сияние, просвещава се със светлината на Божието знание, сърцето става тихо и кротко и изобилно излива плодовете на Светия Дух: радост, мир, дълготьрпение, благост, милосърдие, любов, смирение и пр. (Гал. 5:22), и душата му получава неизказано веселие».

Същите признаци на измамните бесовски видения и на благодатните откровения четем и у други свети отци. Свети Григорий Синаит говори: «Знай, че действията на благодатта са явни, и бесът, макар да се преобразява, не може да ги даде — нито кротостта, нито добротата, нито смирението, нито ненавистта към света, нито пресичането на похотта и страстта. Бесовските прояви са надменност, високоумие, страх и всяко зло. По тия действия можеш да познаеш, от Бога ли е възсиялата в душата ти светлина, или от сатаната».

(Следва: „Как да се предпазваме от лукавствата на бесовете”)

сн. http://e-vestnik.bg