Св. Йоан Златоуст (ок. 347/350 - 407 г.)

Когато ти се случи да паднеш в тежка болест и мнозина дойдат да те принуждават: едни да отидеш при чародеи, а други – при магьосници, ти се надявай на Бога и търпи, защото това мъчение ти донася венец и избавление от вечни мъки; така че, когато си болен, да благодариш на Бога.

Защо се наричаме християни? – Да се покоряваме на Христа, а не да отиваме при Божиите врагове, защото всички магьосници и чародеи са врагове на Бога; по-добре е да умре човек, отколкото да тича при Божиите врагове. Каква полза, ако изцелиш тялото, а загубиш душата? Каква полза, ако тук получиш малко утешение, а там бъдеш пратен във вечния огън заедно със злите духове?

Слушайте как е било в първите времена. Когато цар Охозия се разболял и като оставил Божията помощ, изпратил да повикат магьосниците, Бог го наказал с болест, за да се разкае, а той, като забравил Бога, изпратил при Ваала и при неговите жреци да ги питат ще бъде ли жив? О, дълбочина на злото! О, беззаконен разум! Оставя Бога, а заповядва да отидат при магьосници, за да питат за живот! Пророк Илия срещна слугите на Охозия и им рече: „отидете и речете на вашия цар, понеже той остави Бога и Неговия закон и прати да питат бесовете за живот, ето Божиите думи за него: ще умреш преди време, защото остави Бога и питаш бесовските слуги за живот”.

Така следователно, братя, за тези, които отиват при бесовете, смъртта настъпва преди време. Затова светите Апостоли проклеха магьосничеството. Така също и светите Отци отхвърлиха на съборите и отлъчиха временно от свето Причастие тези, които ходиха при магьосниците и им наложиха тежки епитимии, за да се разкаят от този грях. Избягвайте, любезни братя, от проклетото магьосничество, за да не умрете преди време и да наследите вечна мъка.

Понякога се чува да казват: „Много ме мъчи тежка болест”. Тая болест още не е болестта на блажения Иов. Защото той след ограбването на стадата и воловете му и лишен от цялото си имущество и след изгубването на чедата си не похули, но рече блаженият: Господ дал, Господ взел. И като лежа в струпеи седем години, не потърси изцеление чрез магии, но каза: „По-добре да умра, отколкото да престъпя вярата”. Също така и разслабеният, който бил болен 38 години, и той не потърсил изцеление чрез врачуване и чародейство, но очаквал помощ от Бога. А Лазар, гладен и болен, който лежал през целия си живот при вратата на богатия, безпомощен и поруган, така починал и не потърсил врачувания. На каква милост можем да се надяваме ние? Те толкова болести са претърпели, а ние малко да се разболеем, и отиваме при гледачи и врачки.

О, братя! Както златото се очиства с огън, така и човекът чрез болестта се освобождава от грях. Помнете мъчениците, пророците и апостолите какви страдания претърпяха те. Колкото повече на някого се продължава нещастието или болестта на някого в тукашния живот, толкова по-голяма е неговата награда в царството небесно.

Помисли, човече, че магьосниците не ще изцелят болестта, а само грехът става по-голям. Когато забравяш Бога и тичаш при бесовете, каква милост ще приемеш от Него, или как ще го призовеш в молитвите си; защо губиш душата си и какъв отговор ще дадеш на Бога. Заради малка болест оставяш Бога и тичаш при врачките, как след това ще влезеш в черква, как ще пристъпиш към свето Причастие и как ще разбереш черковното Богослужение. О, човече, ако претърпиш с благодарност болестта или някакво друго нещастие, то на Страшний съд ще бъдеш причислен към мъчениците. Те претърпяха мъки, ти - болест и нещастие. Затова, каквото и да дойде, претърпявай с благодарност.

(Слово на свети Йоан Златоуст от Пролога за 9-ти март)