В далечното си минало българите, според блажения Теофилакт Български, архиепископ на цяла България, “до кръщението си не знаели името на Христос, но пребъдвали в заблуждение, като служели на слънцето, месеца и на други звезди”. Това заблуждение той нарича “скитско заблуждение”, което по-късно започва да се нарича още “славянско заблуждение”.

То има своя корен във “вярата на магите”, заради древния родов произход на българите от народа, носител на тази вяра. От “вярата на магите” били и онези трима влъхви-звездобройци, които, щом узнали за родилия се Младенец, отишли да Му се поклонят и да Му поднесат даровете си. Така, в лицето на тримата влъхви, езичеството се преклонило пред Твореца на небето и земята и Го познало. (Мощите на тримата влъхви се покоят в катедралата на град Кьолн в Германия). С това те показали края на езическата вяра, чийто край поставил Родилият се Младенец и правата вяра, която Той донесъл на човечеството. 

“Вярата на магите” (зороастризмът), възникнала векове преди Христа, най-общо се свежда до почитането на един бог, създател на света, който е изцяло добър; а доброто и злото имат свой самостоятелен произход, като злото се стреми да унищожи творението, а доброто - да го запази. По-късно на тази основа възниква религиозната система на зурванизма, чийто върховен бог е Зурван - богът на безкрайното време, съдбата и космоса.

Фактът, че българският вариант на името на този бог е Сурва и е идентично с оригиналното Зурван, говори за това, че дунавските българи при преселването си са пренесли и  култа към Зурван по нашите земи. Зурванизмът е езическа огнена религия, като огънят е смятан за земна форма на небесния огън на слънцето и затова е почитан с различни ритуали. По сходен начин чрез българските огнени обичаи  - Сирни, Сурва, Жив огън, се почита огънят, като участващите в тези обреди палят огньове за здраве и правят факелни шествия.

В тази връзка ще отбележим, че българските кукери много приличат на изображенията на Зурван. Той е изобразяван като човек с лъвска маска, със змия над нея и с криле, държащ жезъл и меч. Българските кукери са с животински маски, по които често се слагат птичи пера във формата на криле, а в ръцете си носят дървени мечове и тояги с чимшир или факли. Цялата кукерска обредност (танците, маските, специфичните облекла, прескачането на огньове, драматургията на разиграваните сценки) носи не само външната форма на древната езическа обредност, но и нейното съдържание.

Ако в древността хората са извършвали магически танци за прогонване на злото, просели плодородие и обилие за домовете си от стихиите (олицетворявайки ги като богове), прескачали огньове като ритуал за пречистване, това е обяснимо - те не са познавали Христос, нито правата вяра. Но днес, когато Христовото благовестие е обиколило цялата земя, когато Христос е явен на човечеството, е необяснимо съживяването на тези отдавна умрели магически култове. Но още по-необяснимо е участието на християни в тях. Вероятно, поради незнание, те възприемат кукерските обредни игри като весел празник, чието значение е да пресъздаде нещо от миналото (без да знаят какво), но най-вече да се съберат за всеобща радост и веселба. Такива християни обаче би трябвало да знаят, че участието им в кукерските игри и шествия никак не е безобидно, и че сегашното им веселие, отвъд ще се обърне в плач, ако не се откажат от тях и не се покаят за неразумието си.

Кукерството, както казахме, е езически култ-мистерия и участието на християнина в него е директно нарушаване на първата и на четвъртата Божия заповед. Такива християни Църквата причислява към идолопоклонниците, а Христос ги нарича лицемери, цитирайки Божиите думи чрез пророк Исаия: „Тия люде се приближават при Мене с устата си, и Ме почитат с устните си” (Ис. 29:13) и добавяйки: “Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди” (Мт. 15:8-9; Мк. 7:6-7).

За илюстрация ще припомним още нещо, свързано с кукерската обредност: вярва се, че маскираните хора носят късмет, плодородие и благоденствие; вярва се още, че колкото повече “удари” получиш от маскираните кукери, толкова по-надалеч ще стои злото от теб - затова хората масово се събират и ги посрещат с почести и лакомства. Ами гаданията? Нима подобно вярване и поведение е съвместимо с вярата в Света Троица, нима то има нещо общо с Христовото изкупление?! Не, няма. Но има отношение към личното спасение на всеки християнин - извършвайки езически обреди (дори само като посреща кукерите у дома си), християнинът се отказва от Христос и се покланя на стихиите, даже и да не го съзнава, обратно на това, което някога направили тримата царе-звездобройци Гаспар, Мелхиор и Валтасар. Техните имена са достигнали до нас, защото някога при поклонението им на Божествения Младенец те съблекли езическите заблуди от себе си и познали в Негово Лице истинския Бог, а Той, заради тази им постъпка, записал имената им в книгата на Живота.

Това казваме, за да знаят християните, че с уста изповядваме вярата си, а с делата си я доказваме или пък не. С делата имената ни остават записани в книгата на Живота или пък не. Когато християнинът надене кукерската маска на главата си, дори просто за забава, той вече престава да бъде Христов, защото е забравил, че е храм Божий и не подобава да го осквернява. Нима оглушителният звън на кукерските чанове прилича на звъна на кадилницата? Не, този звън много прилича на шума, предизвикван от удрянето на щитовете и мечовете на куретите - пазителите на невръстния Зевс от гръцкото езичество. А странните фигури в кукерското шествие нима не представят, макар и гротескно-комично, култа към Дионис - бога на виното и веселието от гръцката митология? Нима рогата и щръкналите животински уши, които са типичен атрибут за кукерската маска и опасаните с кози кожи крака на участниците в кукерското веселие не са подобни на сатирите? Какво общо може да има с това християнинът? Някои от прозорливите духовни старци описват антихриста така: с подутини, като рога, на главата, с щръкнали уши, окосмен като животно, с копита вместо пръсти на краката. 

След покръстването през VIII век езическите практики продължили и в християнска България (за съжаление, запазили се и до днес под формата на така наречените народни обичаи, какъвто е и кукерският), но тогава били жестоко гонени и наказвани като вредни за християнското благочестие и погубващи душата на християнина. Заради това на събора, който свиква българският цар Борил през 1211 г., те са предадени на анатеми, а “на онези, които се отдават на някакво влъхуване или обайване, или чародеяние, или прорицателство, анатема трижди!”                                      

За нас, християните, е важно и нужно да знаем всичко това, за да не се заблуждаваме в пътищата си и да не грешим по лекомислието си. И като знаем всичко това, да се покаем и да се откажем от участието си в кукерското веселие (дори и само като съпричастни наблюдатели), защото, заради тези си неразумни постъпки може да загубим душата си и вместо да й приготвим бъдещото блаженство, да се окаже, че сме я обрекли на вечни мъки.

На някой може да се сторят крайни думите ни, но това са думи на спасение, които Христовата Църква произнася вече повече от две хиляди години. Добре е и да помним, че когато сме приемали свето Кръщение, сме се отричали трикратно от сатаната и делата на мрака. И едва след това пак трикратно сме се съчетавали с Христос. А сме се съчетали с Христос, за да наследим Неговия вечен живот, като за целта трикратно сме се обещали да бъдем само и единствено Негови. В Евангелието Той ни казва: който не е с Мен е против Мен. С Него сме винаги, когато вършим делата на благочестието, прилични Нему. Във всички други случаи се оказваме, дори без да съзнаваме, против Него. Затова, братя и сестри в Христа, не следвайте делата на тъмнината, даже и изглеждащи като форма на забавление, за да не се окаже някой от вас Божи противник, по-страшно, от което няма.

Иконом Николай Николов

_____________    

Послепис:

Видях с очите си фестивала в Перник. Това не беше просто панаир със захарен памук и увеселителна програма. Поканени бяха дори африкански гости с ритуални маски. Християните - кукери, маскирани или зрители - са записани в книгата на Живота със страшни дела. Някои не са се и замислили, че грешат срещу Христос, но мнозина са душевно пленени и обвързани с тази езическа проява. На децата в Перник още в детската градина им слагат на главите кукерски маски, вместо да учат вероучение както, например, в Кюстендил.

     Ние всички, които, по Божия милост, знаем пътя на спасението, носим вина, че вярата на голямо множество православни християни в този край - Пернишко, Брезнишко, Земенско, (но също и в Ямболско, Карловско и на други места в България) е повърхностна, непросветена и хладна. Вярно, че не са питали и повечето и сега не чуват, и не вярват. Но какви са нашите молитви за заблудените и нашето изповядване на Христос при тези техни езически поклонения? 

Милостив Бог, чака нашето покаяние и изповед в Светото Тайнство, при което ще бъдат изтрити като несъществуващи вече записаните ни грехове. Има надежда за някои да осъзнаят този свой грях - участие като кукери или съпричастие като зрители на печалното събитие. И да научат, че всеки християнин е призован да се раздели със своя ветхи човек, за да стане нов човек в Христа, и че не можем да градим нищо ценно и спасително върху езическото минало.

Как стигнахме до там в православната ни България да се радват, че сме удостоени с вниманието на света за такова "културно" наследство!? А това е бесовска (идолопоклонническа) „култура“, бесовско (идолско) „културно" наследство!

Честни отци, братя и сестри, нека да изразим по всички възможни начини своето огорчение и разграничаване от тези настроения в държавата и да молим за милост и за духовното проглеждане поне на някои християни, които имат уши да чуят.

Молим всички читатели, на които това е възможно, да разпространяват и на хартия този материал.

Монахиня Магдалина - Горноврабчански манастир „Свето Възнесение Господне“

(Заглавието е на www.globalorthodoxy.com)