С цел източните бойни практики да бъдат максимално пълно осветлени от религиозната им страна, на 4 октомври 2018 г. с благословението на ставрофорен иконом Александър Георгиев, председател на столичния храм „Св. св. Кирил и Методий", се състоя беседа на тема „ИЗТОЧНИТЕ БОЙНИ ИЗКУСТВА В СВЕТЛИНАТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА".

Тя беше изнесена от г-н Бисер Божков, експерт при ЦРИК „Св. св. Кирил и Методий", като продължение на предизвикалата голям интерес беседа „ОКУЛТНИ И СЕКТАНТСКИ АСПЕКТИ В БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА“ с лектор инсп. Георги Граховски (9 февруари 2017 г.).

Настоящата беседа беше базирана главно върху японските бойни изкуства, които имат за цел т.нар. сатори („просветление“), но какъв е неговият източник? В айкидо се използва енергията на противника - да, но коя енергия?

От беседата читателите могат да разберат отговорите на няколко въпроса:

Източните бойни изкуства религиозни култове ли са?

Има ли философията на източните бойни изкуства окултен характер, в това число и сектантски?

Възможно ли е източните бойни изкуства, легитимирани през на XX - XXI век като спортове, да се разграничат от религиозната си същност?

Религиозната същност на източните бойни изкуства, ако те имат такава същност, води ли до болна мистика на съзнанието на хората, занимаващи се активно с тях?

Лекторът припомни, че още от древност светата Православна Църква е поставила предпазни огради за вярата: апостолските правила и каноните на Вселенските и поместните събори, забраняващи на християните да имат досег с всякакви ереси и окултни мистични практики.

Но след безбожния атеистичен период, през който нашата Църква е била обезкръвена от едни от най-добрите си представители, в наши дни генезисът на някои от окултните практики не е много ясен. В края на XX и началото на XXI век в България прониква една субкултура, наречена ню ейдж (нова ера), характеризираща се главно с религиозен синкретизъм и религиозен релативизъм.

Беседата беше основана върху цитати на свети Отци на Църквата и съвременни автори, вкл. на нашия съвременник, новопреставилия се грузински архимандрит Лазар (Абашизде). Той например пише, че занимаващите се с източни бойни изкуства твърдят, че те са система за самоотбрана. Всъщност те развиват свръхсетивност (екстрасензорика), но не осъзнават, че навлизат в един невидим свят и не знаят с кого общуват. Обладаните от зли духове имат невероятна сила, подобна на тази, която придобиват чрез концентрация и мантри (викове) занимаващите се с източни бойни изкуства.

Тъй като се отварят за окултни въздействия, занимаващите се с източни бойни изкуства нерядко заболяват, и то от болести, които цял лекарски консилиум не може да определи.

Г-н Бисер Божков подчерта, че с тази лекция се цели да се информира обществото, главно родителите, които записват децата си да усвояват източни бойни техники - за неразривната връзка между източните бойни изкуства и религиозните култове (дзен-будизмът в японските бойни практики, например).

По време на обсъждането един от присъстващите, лекар психолог в Държавната психиатрична болница в София, специалист по зависимостите, изтъкна, че заниманията с източни бойни изкуства могат да се разглеждат като вид зависимост - сатанинска зависимост, разяждаща духовния живот на човека. Той подчерта, че тези практики са с мистично-религиозен характер, различен от християнския. 

+  +   +

Цялата беседа „ИЗТОЧНИТЕ БОЙНИ ИЗКУСТВА В СВЕТЛИНАТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА" , заснета от Веска Илиева, може да видите тук.