Няма място по българската земя, където да не се е проливала мъченическа кръв още от римско време и след това в смутните времена на диви нашествия и робство. Мъченичеството, в невероятно големи размери, превръща земята ни в свещена. С такива размисли дойде желанието да се събират данни за мъчениците и подвижниците, за да се съхрани споменът за техния живот и подвизи и да се запознаят с тях съвременните хора – техните потомци.
Така излезе една поредица от три тома. Осъзнавайки сериозността на темата, братята от Зографския манастир обърнаха внимание, че е по-добре изложеното да има документално-научна и житийна стойност. Следвайки добрия съвет и тяхното благословение, продължаваме на ново стъпало с нова поредица от кратки очерци, съставени въз основа на исторически и археологически проучвания.
Предназначението на тези слова не е само за знание, но и като пример за живот в Христа и като молитвено призоваване на небесна закрила. По молитвите на подвижниците, просияли в мъченичество и благочестие по българските земи, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас!
Преди Христа чрез идолите хората се покланяли на демоните, които наричали богове. Такъв бил Кронос, един от големите гръцки богове, баща на Зевс. Според едно предсказание той трябвало да бъде свален от висотата на бог от своето дете. Затова жестокият Кронос изяждал всичките си деца веднага след раждането им. Само Зевс се спасил, защото майка му вместо новороденото дете повила в пелени един камък. Човекът заменял истинския Бог с тези богове. Преклонението пред тях особено за християнина е голям грях и демонослужение. Това знаели първите християни и не вземали участие в езическите тържества. В единадесети Клавдиев легион в Доростол, днешният град Силистра, служел тракиецът Дазий. Той бил таен християнин и понеже отказал да вземе участие в игрите в чест на бог Кронос, които са подобни на сегашните кукерски игри, бил посечен с меч в 292 г. на брега на Дунава. Станал мъченик за чиста християнска вяра. По време на хунските нашествия мощите му били пренесени чак в Анкона, Италия. Частица от тях сега има в Силистра, донесена през 2004 г.
Кукерските демонични игри пуснали дълбок корен в непросветените среди обикновено по селата. Сега за жалост са в разцвет.
Назидателно е да припомним една страница от миналото на този езически обичай. Знае се, че той бил разпространен и в Родопския край. Между село Синиково и село Солуджа дере имало и досега се сочи бешкарско гробище, свързано с кукерството. Там те били наричани бешкари. Думата има за основа глагола бешкам, който е влязъл в езикова употреба в смисъл събирам, понеже при бешкарските игри се събирали дарове. Игрите се възпроизвеждали всяка година през есента след прибиране на реколтата. Участниците обличали „смешни дрехи“, нацапвали лицата си със сажди или бои. Наричали ги още мечкари, понеже надявали мечешки кожи, носели дюмбелици (хлопатари) и чанове (звънци) и скачали до полуда. Служението на злите сили демонизирало душите им и те подобно на жестокия демон Кронос ставали жестоки. Стигало се до бой и убиване.
Синиковските бешкари ходели и по съседни села и махали. Веднъж една дружина от Синиково се срещнала с друга от село Караолан на полето и се сбили. Имало и убити. Тях не ги погребвали в християнските гробища, а отделно, защото служели на демоните. Така се появявали бешкарски „фобии“. А в Костурско и Воденско те се наричали ешкари. И там се стигало до изстъпления и убийства. Изследователите на тази демонична традиция пишат: „Убитите ешкари не били опявани от свещеник нито погребвани в общите гробища“. В село Емборе, Битолско, са открити ешкарски гробове. Там играта, наричана ешка, ставала за децата на 31 декември, а за големите – на 1 януари. По време те съвпадали с езическите тържества през III в., както се знае за тези от Доростол. Показателно е, че бешкари и ешкари, наследници на които са сегашните кукери, не се опявали от свещеник и не се погребвали в християнски гробища поради демоничния характер на игрите и непристойните сцени. Това трябва да знае всеки просветен християнин. Бешкарските игри позатихнали в Родопите след помохамеданчването, защото ходжите от незнание ги смятали за християнски обичаи и ги преследвали.
Колко е печално, че сега тези кукерски игри се поощряват, и то от културни институции. На фестивалите се показват организирано като обичаи от миналото, без да се види техният нечист произход. Атеистите подобно на ходжите от невежество ги показваха, но лошите последици не закъсняха. Например в Калофер в старо време не е имало кукерски игри. Пренесени от фестивалната сцена на главния площад на града, сега стихията им е неудържима
Организират се от общината и читалището като високо културна проява и дори се раздават награди. Целият град лудее, и то точно на Заговезни, за светия Велик пост, без да съзнава, че заменя християнската традиция с езическа. А някога не е било така. В този ден християните се обличали прилично в най-хубавите си премени. По-младите отивали при родители, кумове и близки да се опростят преди започване на поста. Привечер, когато се чуел камбанен звън, всички отивали в храма за обща прошка. След вечернята всеки подавал ръка на ближния и казвал: „Простено, прости!“ Този хубав израз на християнска обич сега глъхне от дивия шум на звънци и се губи в грозната пъстрота на новоезическите шествия.
Духовното невежество сега бележи връх, по-висок от този във времето на робството, когато хората били неграмотни. И се намират невежи учители, които обясняват, че чрез кукерските игри се прогонвали демоните. Липсва знание и всякаква логика. Не е възможно демон да гони демона. Печално езическо съвремие! Просветеният християнин трябва да знае още, че и в някои новогодишни традиции има езичество Сурва е прабългарски бог. А бог Дудол е свързан с ритуалите за бездъждие.
В III в. един обикновен тракийски войник, таен християнин, поради гонението предпочел да пролее кръвта си, но да не оскверни душата си с кукерски демонизъм. А сега кръстени християни, които посещават светия храм, участват в кукерски игри, което е служение на боговете демони. Това е несъвместимо!
Църковният канон изисква за тези, които са участвали в кукерски игри, да не се ползват от тайнствата на светата Църква, ако не покажат покаяние. А ако отнесем изискванията на Църквата към бешкари и ешкари, те не трябва и да се опяват и да се погребват в християнски гробища.
