Човекът е със слаба физическа и духовна природа. При трудни моменти изпитва страх и търси лекарства срещу това неприятно чувство. Най-страшната заблуда при такива случаи е леенето на куршум за страх.
Попитах децата и се оказа, че повечето от тях били водени от бабите и майките си да им се лее куршум. Едно дете се уплашило от куче, друго паднало и се ударило лошо, трето се стряскало на сън.
Тази работа обаче не е безобидна. Тя става с помощта на дявола и душата се уврежда. Обясних вредата от леене на куршум. Децата разбраха, дори някои се ядосваха, че са ги водели при врачката, вместо да ги заведат в църквата.
Обясних им, че който лее куршум, извиква злите сили, които са силни да правят зло и хитро заблуждават, че помагат на хората. В случая оловото се превръща в подобие на това, от което се е уплашите детето. Там се крие заблудата. Като познае врачката, наивните и непросветена хора се удивляват и мислят, че Бог е открил това.
Децата се изповядаха, въпреки че вината е на родителите. Обещаха, че повече няма да вършат този грях.
Имах случай, когато една жена дойде да ме пита дали е вярно, че леенето на куршум е грях. Тя самата не знае. Искала повторно да заведе внучето си да му се лее куршум, но то отказало.
Невежеството е голямо. Това е езически грях, който хората вършели преди Христа. Сега, ако детето се уплаши, трябва да се заведе в храма Божий. Най-силното лекарство е изповед и приемане на свето Причастие. Но невежите предпочитат дявола пред светинята.
С децата е по-лесно. Те веднага разбраха и приеха доброто. Имаме интересен случай в нашето училище.
Стоян и Димитър са братчета. И двамата посещават Неделното училище. Домът им е на главна улица. По-малкият Димитър искал да пресече улицата. Задала се лека кола и той не успял да премине. Шофьорът се опитал да спре колата. Митко паднал и се оказал под колата отпред. Извадили го. Нямал дори драскотина.
За всеки случай родителите му го завели в болницата в Карлово. Установило се, че му няма нищо. Бил само изплашен. Като се върнали, заварили у дома близки и съседи разтревожени. Успокоили се, но трябвало детето да се полекува за страх. Един дядо предложил:
– Веднага го заведете да му се лей куршум. Не бива да преспи уплашен, за да не оживее страхът му.
По-голямото братче Стоян възразил:
– Не позволявам на Митко да се лее куршум. Това става с дявола.
– Вчерашно дете, ти ли ще ме учиш. Аз това го знам от баба си – ядосал се старецът.
– Не позволявам! – пак строго отсякъл Стоян.
– А какво да правим?- попитала една жена.
– Ще отидете в манастира, сестрите да го поръсят със светена вода.
Към 11 ч. се почука на манастирската порта. Отворихме. Бабата на Митко дошла да поиска светена вода. Дадохме ù. Поръсили го и той заспал спокойно.
Като дойдоха на училище, разказаха за случилото се. Похвалих ги и казах на другите деца да си извлекат поука от примера им.
Всеки път преди изповед питам има ли такива деца, на които е лят куршум. Оказва се, че има, въпреки и по-малко. Това са тези деца, които за първи път идват на неделно училище и не знаят, че леенето на куршум е грях.
В Калофер не се прекрати напълно леенето на куршум. Реших да пресека корена на това зло, но не успях. Слуги на демоните бяха един мъж и една жена. Обясних им, но те не ме разбраха. Казах им, че Бог ще ги накаже, но и това не помогна.
Разбрах, че жената работи за пари и не желае да се откаже от този доход. Впоследствие ослепя и почина. В заблудата си мислеше, че прави добро. Хвалеше се, как посред нощ идвали да им лее куршум. Някои отиват при ходжата. Кръстени християни унижават вярата си. Невежество!
Мъжът и досега лее куршум. Прочут е и отдалече идват при него. Гордее се, че помагал на хората. Искаше да научи на този занаят внучката си – наша ученичка. Възпротивих се и обясних на детето, а не на възрастните. Дано тайно да не го е посветил в това тъмно дело.
Той не се плаши от никакви съвети. Дори понякога на празник идва в светия храм. А по църковните правила няма право да прекрачи прага на Божия дом, защото е слуга на дявола.
Източник: http://www.kaloferskimanastir.com/
Снимка: Всемирното Православие
