Семинар за журналисти ме отпрати в Казанлък. Първата мисъл бе, че градът е свързан с рози и гробници, разбира се, и с интересни личности от нашата история и култура. Но прекрачвайки прага рано сутринта на една от църквите, отсега нататък градът ще има и друго измерение – „желанието” на Света Богородица да бъде именно тук, на един от прозорците на храма.
Това разказа клисарката Тинка, забелязала неотместващия ми се поглед от стъклото. Наистина, необичайно е за нашите църкви да има изрисувани на прозорци икони, но и фактът, че в 7 часа сутринта храмът бе отворен и осветен в чистота, предизвика спонтанния ни разговор, за който съм безкрайно благодарна. Тинка каза, че работи тук от две години, след като се е пенсионирала като детска учителка. От семейството са останали тя и дъщеря ?. Съпругът и синът отдавна ги няма и тя скърби. В църквата „Св. Пророк Илия” намира утеха, смисъл да е полезна все още.
Както си продавала свещи на 12.12.2012 г., заедно с други служители изведнъж видели Света Богородица да се явява на прозореца на канцеларията. Първа чудото забелязала нейната дъщеря, дошла за малко в църквата. Казала на майка си и на другите. И всички ахнали. Ето и целият разказ:
„Обърнах се и видях Богородица, онемях, времето за мен спря. Цялата беше в бяло, ореолът бял, забрадката - бяла, лицето бяло, леко навела глава, беше тъжна, а ръцете бяха пуснати. Аз се съвзех, викнах отеца, той дойде и остана изумен. Каза ни, че това е образът на Атонската Богородица – Девица, без Младенеца. Опитахме се да снимаме чудото, но нищо не се получи. Останахме да гледаме възхитени, не помня колко. Когато видението с Богородица изчезна, на прозореца се появиха два гълъба - два бели Ангела. Тогава отците /б.а. тук служат двама свещеници/ и църковното настоятелство решиха да направят витраж на този прозорец, защото Света Богородица желае да бъде тук, в този храм. За един месец от 12 декември 2012 г. до средата на януари тази година даренията се събраха и витражът бе готов, за да може всеки, който мине от тук, да се поклони на Света Богородица, а Тя да го закриля.
Нашата църква „Св. Пророк Илия” в Казанлък е един от старите храмове, построен през 1865 г. в близост до старата църква, която датирала от 1812 г. Два пъти е унищожавана при пожари, но отново възстановявана. По време на Руско-турската освободителна война над 250 казанлъчани, потърсили спасение от турските гонения в храма, били избити. Ето, мястото между църквата и камбанарията е превърнато в костница, а върху нея расте чемшир под формата на кръст. Тази църква е снабдена с икони от Одеса. Толкова бели и красиви са иконите! Когато преди години за първи път ги внесли вътре, църквата светнала. Иконостасът също е в бяло.”
В разказа на клисарката Тинка още един факт впечатлява – храмът от 1812 г. имал 12 стъпала под земята, само покривът се е виждал и е построен за една година от дарения. По време на строежа бъчварите и ковачите са идвали да работят тук, в двора да вдигат шум, за да не чуят поробителите, че под земята се работи, че се строи православен храм.
Колко е богата с духа си нашата родина и колко малко знаем за това!
