Всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда (Мат.5:22) – казва Христос. С тези думи Той не отрича гнева изобщо: първо, защото човекът не е свободен от страсти; той може да ги сдържа, но да ги няма изобщо – не е в негова власт; второ, защото страстта на гнева може да бъде и полезна, ако съумеем да се възползваме от нея в правилното време. Кога можем да използваме гнева? Тогава, когато отмъщаване не за себе си, а обуздаваме дръзките и обръщаме в правилния път разпуснатите.
1.Не е удивително, че желаят да се омъжат жени, неизпитали семейния живот, мъките на раждането на деца и всичко останало, което внася бракът в дома на хората; и „войната”, това толкова трудно дело, според пословицата, „е приятна за неопитните”; но когато жените, които са понесли хиляди скърби и често от горчив опит са били принудени да смятат за блажени свободните от светски дела, и хиляди пъти да проклинат и самите себе си, и своите сватовници, и деня, в който са влезли в брачните чертози, когато тези жени, след такива огорчения, отново се стремят към същото състояние - това ме изпълва с крайно удивление и недоумение, и ме кара да изследвам причината за стремежа към това състояние, което са смятали за непоносимо, докато са били в него; защо сега, когато са се освободили, отново се домогват до него, като към нещо силно желано?
Прочети още: СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ: КЪМ МЛАДАТА ВДОВИЦА. ЗА ВЪЗДЪРЖАНИЕТО ОТ ВТОРИ БРАК (2)