Миропомазанието (от гръцки Миро - благовонен елей) е Тайнство, в което при помазване на вярващите с осветено Миро в името на Светия Дух, се подават даровете на Светия Дух за укрепване в духовния живот.
Тайнството миропомазание се състои от две свещенодействия, разделени по време и място на извършването им:
1. Приготвяне и освещаване на Мирото, което се извършва веднъж на няколко години.
2. Помазване с осветено Миро на новопокръстения от свещеника непосредствено след Тайнството Кръщение.
Въпреки че двете свещенодействия са разделени по време и място, между тях съществува същата органична връзка, както между двете части на Тайнството Евхаристия: предложение на Светите Дарове и причащение на православните християни с тях.
Цел на извършване на Тайнството
Трябва да знаем, че в историята на разпространението на Христовата вяра Тайнството Миропомазание „заменило“ слизането на Светия Дух върху вярващите в деня на Петдесетница. След като Светият Дух слязъл върху апостолите, те започнали сами с молитва и възлагане на ръце да Го низвеждат върху повярвалите в Христа, понякога дори върху още некръстени хора. По такъв начин в по-късното Тайнство Миропомазание на вярващите се подавал същият онзи дар, както на апостолите в деня на Петдесетница – „дара на Светия Дух“. Свети апостол Петър казал на народа: „кръстете се всеки от вас и ще получите дара на Светия Дух (Деян. 2:38).
В резултат на тайнството Миропомазание човек трябва да стане храм на Светия Дух. Чрез даруваната му благодат се пробужда духовна жажда в душата му, която не позволява да се задоволи със земното и материалното, а го отправя към Небесното, вечното и съвършеното. Именно поради това дарът на Светия Дух, получен в Миропомазанието, трябва не просто да бъде пасивно, но активно усвоен. Това е по думите на преподобни Серафим Саровски „стяжението на Светия Дух“, което се явява истинската цел на християнския живот. Божественият Дух освещава нашите усилия и принася плодове: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. „Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме“ (Гал. 5:25). Всички Тайнства на Православната Църква имат смисъл и са спасителни само в случай, че животът на християнина съответства на даровете, които получава в тях. Тайнството Миропомазание завършва благодатния процес на встъпване на човека в Църквата, започнал в Тайнството Кръщение.
История на установяване на Тайнството и развитие на неговото чинопоследование
Както другите Тайнства на Христовата Църква, Тайнството Миропомазание има Божествено установление. Първоначално в апостолско време то се извършвало чрез молитва и възлагане на ръце от апостолите върху главите на вярващите. В книга Деяния апостолски се описва как св. Петър и Йоан възложили ръце върху самаряни, „защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса“ (Деян. 8:16). Осезателни прояви на благодатта били следните: вярващите започвали да говорят на непознати езици, да пророчестват и вършат чудеса.
С увеличаването броя на кръстените външната форма на Тайнството (ръкополагане) била заменена от помазание с Миро на определени части на тялото. Благодарение на това личното участие на апостолите в извършване на Тайнството отпаднало и те могли да се отдадат изцяло на главната заповядана им от Христа цел. То започнало да се извършва от поставени от апостолите епископи и презвитери.
В древната Църква Тайнството Миропомазание не било самостоятелно чинопоследование и заедно с Кръщението образувало едно цяло. Вече през III и IV век чинът Миропомазание достига пълното си развитие и се състои от същите елементи, каквито са и днес.
Приготвяне и освещаване на Мирото
Светото Миро се състои от благовония, които според различни източници наброяват от 35 до 75 елемента, между които: елей, бяло вино, тамян, мастика, розов цвят, босилек, кардамон, мускатово масло, балсам от перуника, балсамови масла: бергамотово, лимонено, лавандулово, карамфилово, розмариново и много други. Изобилието от съставни части на мирото символизира многообразието на християнските добродетели.
Някога самите апостоли са варили и освещавали Мирото. По-късно правото на мироварене било дадено на ръкоположени от тях епископи. Те на свой ред изпращали свареното Миро на свещениците, за да извършват с него Тайнството Миропомазание. Съставът на мирото бил подобен на благовонния състав, с който в старозаветната епоха помазвали царете, пророците и свещениците в Йерусалимския храм.
Чинопоследование на Тайнството Миропомазание
Помазание със свето Миро
Тайнството Миропомазание се извършва непосредствено след Тайнството Кръщение. Веднага след като кръстеният се облече в бяла дреха, свещеникът чете молитва над него и го помазва със свято Миро, като прави кръст на челото, очите, веждите, ноздрите, устата, ушите, ръцете, нозете и казва „Печат дара Духа Светаго. Амин“. Тези думи са тайноизвършителна формула на Тайнството Миропомазание и се произнасят при помазване на всяка част от тялото. Трябва да се знае, че до измиването на помазаните части на тялото, никой от присъстващите не бива да се докосва до тях.
Ходене около купела
Това шествие се извършва непосредствено след помазанието със свето Миро. Кръщаваният със свещ в ръка заедно с кръстника под ръководство на свещеника три пъти обикалят купела. В това време се изпява „Елицы, во Христа крестистеся, во Христа облекостеся (Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте). Аллилуиа“ (три пъти). Ако се кръщава младенец, кръстникът държи в ръка свещта.
Омиване от светото Миро
В древност отнасяли този обред към така наречения „обред на осмия ден“, който извършвали над новопокръстения след изтичане на указания срок.
Свещеникът чете молитва, в която моли Господа да съхрани неповреден и непоруган духовния печат на новопросветения и да му дарува вярност и търпение…нерушим от врагове щит на вярата, неосквернена да опази одеждата на нетлението.
След това прочита още една молитва и поръсва с вода новопокръстения, като казва: „Ти се оправда, просвети, освети, уми с името на нашия Господ Иисус Христос и Духа на нашия Бог“.
След това с чиста гъбка напоена в топла вода измива частите на тялото, помазани с елей.
Произнесените при умиването със свето Миро думи имат своето значение:
„оправда се“ – означава опрощаване на греховете;
„кръсти се“ – освещаване на душата и тялото във водите на Кръщението;
„просвети се“ – просвещаване на душата с вяра;
„миропомаза се“ – Тайнството Миропомазание
„освети се“ – отнася се за Причастието, което новопокръстените получавали в древната Църква в продължение на една седмица;
„уми се“ – извършеният обред на умиване.
Подстригване на косите
Подстригването на косите в древност означавало послушание и жертва. Този обред се предшества от молитва, в която свещеника изпросва Божието благословение над новопокръстения. Косите се подстригват кръстовидно, като свещеникът произнася думите: „Подстригается раб Божий (името) во имя Отца и Сина и Святаго Духа. Амин“
Снимки:
