Първоначално водата се е освещавала за извършване на тайнството Кръщение. Чинът на освещаване на празника Богоявление се основава именно върху кръщелния водосвет. Възниква през V–VI век в християнския Изток.

„Днес с водите се освещава естеството“ – пее Църквата на Великия водосвет, и по този начин утвърждава есхатологическия характер на празника. Да, в празника Богоявление ние встъпваме в живота в бъдещия век, в който е преобразено цялото творение, всички стихии. 

Когато нямащият нужда от каквото и да било очистване Христос влязъл в струите на река Йордан, „изпълнявайки всяка правда“, с това Той очистил чрез Самия Себе си цялата водна стихия, даваща живот на човека.

Богоявленската вода притежава чудесни свойства. Според древните правила тя е утешение за тези, които нямат възможност да се причастят.

Св. Епифаний Кипърски (310/320-403) разказва за един благочестив човек на име Йосиф от палестинския град Тивериада, който, имайки позволение и средства, отпуснати от царската хазна, започнал да преустройва незавършеното здание на езическо капище в християнска църква. За тази цел Йосиф построил седем пещи за печене на тухли. Противниците на строителството на храма успели с вълшебство да направят така, че пещите да не могат да развият необходимата температура. Тогава Йосиф донесъл в съд вода, осенил я с кръстното знамение и с думите „В името на Иисуса Назарянина…. Нека има сила в тази вода сила да унищожи всяка магия и заклинание и да въздейства върху силата на огъня за довършване на Дома Господен“ поръсил с тази вода пещите. Те тозчас се разгорели, а народът, като видял чудото, прославил Бога. При това Йосиф не бил нито епископ, нито свещеник.

Св. Василий Велики (ок. 330-379)пише: „Според кое писание благославяме водата за кръщение? – ако не от повереното ни Апостолско тайно предание“ (91-о прав.).

Св. Йоан Златоуст(ок. 347–407)казва: „По своето същество тази вода не се разваля от продължителното съхранение, но налята днес, тя цяла година, а често две и три години остава непокътната и свежа и след толкова дълго време не отстъпва на току що налята вода, от извора“.

Преподобни Варсануфий Велики (V–VI в.), авва Палестински, на жалбата на един селянин, че скакалците опоскват нивите, отговаря: „Вземи светена вода и поръси нивите си“.

Св. Епифаний Кипърски, сравнява промяната на „естеството на водите“ с превръщането на водата във вино в Кана Галилейска.

Преподобни Серафим Вирицки (1866–1949) съветвал да поръсват продуктите и самата храна с богоявленска вода, която по думите му, „сама освещава всичко“. Когато някой бил тежко болен, преп. Серафим благославял да приема по супена лъжица от осветената вода на всеки час. Преподобният смятал, че няма по-силни лекарства от светената вода и осветения елей.

Свещеномъченик Александър, папа Римски(+119 г.) , въвел обичая да се освещава вода, за да могат вярващите да поръсват жилищата си.

Св. Инокентий, архиепископ Херсонски: „Силата на светената вода зависи не от нейното количество, а от вярата, с която се употребява“.

Св. Лука (Войно-Ясенецки) Кримски: „Пийте колкото може по-често светена вода. Това е най-доброто и най-ефикасното лекарство. Това казвам не само като свещеник, но и като лекар, от моя опит в медицината“.

Затворник Георги Задонски: „Когато човек употребява просфора и светена вода, тогава нечистият дух не може да се приближи до него, душата и тялото се освещават, мислите се просветляват как да угодят на Бога, и човек бива склонен към пост, молитва и всяка добродетел“.

Св.Теофан Затворник (1815–1894) предупреждавал: „Всяка благодат, идваща от Бога чрез светия Кръст, светите икони, светената вода, мощите, осветения хляб (артос, антидор, просфори), включително най-святото Причастие с Тялото и Кръвта Христови, имат сила само за този, който е достоен за тази благодат чрез покайни молитви, покаяние, смирение, служение на хората, чрез милосърдни дела и проява на други християнски добродетели. Но ако тях ги няма, тогава тази благодат не спасява, тя не действа автоматично, като талисман, и е безполезна за нечестивите и мнимите християни (без добродетели)“.

Св. Кирил Йерусалимски (315–386)говорел: „Началото на света е водата, и началото на Евангелието – река Йордан“.

+   +   +

Богоявленската вода е светиня, тя не трябва да се добавя в храната, още по-малко – във ваната. Недопустимо е използването ѝ за гадаене, любовни магии и прочее езически и окултни ритуали. Да не се поддържат свързаните със светената вода суеверия, в това число, че за по-голяма благодат трябвало да се налее вода от три храма, и че в навечерието на Богоявление водата била по-свята, отколкото на самия празник, и обратно. Не трябва да има блъскане при наливането на богоявленска вода в храма.

Светената вода може да се разрежда. Тя се пие с благоговение и на гладно. Обикновено се казва кратка молитва или се изпява тропарът на Богоявление. Ако въпреки това водата зацъфти и се развали по някакъв начин, тя трябва да се излее на чисто място.

Най-древните молитви за освещаване на водата, дошли до наше време, се съдържат в книгата „Евхология“на св. Серапион Тмуитски (Египет, IV в.). Също в паметника от сирийски произход „Завещанието на Господа нашего Иисуса Христа“ (Testamentum Domini) (V-VI в.) се съдържат молитви за освещаване на вода и елей за болни, което се е извършвало след Божествената литургия. Молитвата „Велик си, Господи, и чудни са Твоите дела“ („Велий еси Господи и чудна дела Твоя“), която влиза в този чин на освещаване на водата на Богоявление, който се извършва в наше време, е съставена не по-късно от VIII век. Чинът за освещаване на водата се приписва на св. евангелист Матей. Няколко молитви при водоосвещение е написал св. Прокъл, архиепископ Константинополски. Окончателното устройство на чина се приписва на св. Софроний, патриарх Йерусалимски.

За освещаване на вода в празничен ден споменават още учителят на Църквата Тертулиан и св. Киприян. В „Апостолските постановления“ се съдържат и молитви, произнасяни при освещаване на водата. Така в VIII книга се казва: „Свещеникът ще призове Господа и ще каже: „И сега освети тази вода, и ѝ дай благодат и сила“.

Блажени Теодорит Кирски (393-460) предава следната история. В град Апамея (Сирия) пристигнал един високопоставен чиновник – префект, съпровождан от двама хилядоначалници и войници. Префектът безуспешно се опитвал да разруши капището на Юпитер, грандиозно здание, изградено от масивни камъни, скрепени с желязо и олово. Тогава някой човек се заел по хитроумен начин да премахне капището, разрушавайки основите на колоните, които служели за опора на зданието. За последователното разрушаване на колоните, така че зданието да не се сгромоляса преждевременно върху работниците, разрушените колони били временно подпирани със стволове на дървета. Идеята била тези стволове да се подпалят след приключване на работата, така че лишеното от опори здание да се срине. Но не успявали да разпалят огъня, в което видели противодействие на демона, който живеел в капището. Епископът св. Маркелнезабавно осветил в олтара на църквата вода и изпратил дякона да поръси стволовете на дърветата. След което огънят веднага обхванал зданието и то се срутило с трясък.

ТУК може да прочетете както точно се съхранява и използва богоявленската вода.