Представяме на внманието на нашит читатли най-новата книга на писателя Петър Марчев със заглавие «Ванга и други капани». Що за книга е това? Един „Пътеводител на галактическия стопаджия”, но без грам фантастика. Един пътеводител, който би помогнал на доверилите му се читатели да избегнат различните капани по пътя на духовното им търсачество, като:

СЕКТИТЕ

   ВРАЧКИТЕ

      ОКУЛТИЗМА

         АТЕИЗМА

            НЕО-ЕЗИЧЕСТВОТО

               АБОРТИТЕ

                   МАГИИТЕ

                       ХОМОСЕКСУАЛИЗМА

Петър Марчев е по-известен като автор на разкази, романи, рок-поезия, пиеси и сценарии. Но във „ВАНГА и други капани” той е събрал най-въздействащите си публицистични текстове, публикувани в едни от най-влиятелните медии и достигнали до многохилядна аудитория в България и рускоезичното пространство.

Бъл­га­рия е ези­чес­ка стра­на. Има ли ня­кой же­ла­ние да ос­по­ри то­ва? Ами влез­те в не­де­ля в по­луп­раз­ни­те хра­мо­ве, пос­ле над­ник­не­те в пре­пъл­не­ни­те ча­кал­ни на все­въз­мож­ни­те би­о­енер­го­ле­чи­те­ли, ек­с­т­ра­сен­си, врач­ки, яс­но­вид­ки, га­да­тел­ки, ас­т­ро­лож­ки, кон­так­тьо­ри, от­к­ро­ве­ни ма­гьос­ни­ци и про­чие съв­ре­мен­ни ша­ма­ни. Чия е ви­на­та за то­ва пот­ре­са­ва­що ду­хов­но не­ве­жес­т­во? Яв­но, вез­де­съ­ща­та Дър­жав­на си­гур­ност здра­во е по­ра­бо­ти­ла и в ду­хов­на­та об­ласт. И, как­то обик­но­ве­но, се е прес­та­ра­ла. Та­ка че вече повече от 20 години Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва не мо­же да стъ­пи на кра­ка­та си. Ни­то пък ве­ро­у­че­ни­е­то ус­пя да вле­зе в бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща. В то­ва от­но­ше­ние до­ри зло­ве­ща­та Се­ку­ри­та­те на Ча­у­шес­ку бе по-толерантна.

Но ду­ма­та ми бе­ше за дру­го, за т. нар. "ин­те­лек­ту­а­лен елит" на Бъл­га­рия, кой­то по прин­цип е приз­ван да во­ди на­ро­да ни. И тук не ста­ва въп­рос, че в на­ци­о­нал­на­та ни ли­те­ра­ту­ра ня­ма кни­ги ка­то "Quo vadis", да речем... Къ­де ти! Прос­то ре­ли­ги­о­з­но-мис­тич­ни­ят опит на бъл­гар­с­кия ин­те­лек­ту­а­лец се из­чер­п­ва с ня­кое и дру­го по­се­ще­ние при Ван­га. И всич­ки са убе­де­ни, че са би­ли в об­ще­ние с "про­ро­чи­ца­та, све­ти­ца­та" Ван­га. И не са­мо те, неотдавна ед­на поз­на­та се за­вър­на от чер­к­ва­та в Ру­пи­те; на вра­та и се по­люш­ва­ше сре­бър­но ме­да­льон­че - не с об­ра­за на Бо­го­ро­ди­ца, а на... Ван­га! То­ва ве­че ми дой­де в по­ве­че...

Ето как­во раз­каз­ва пле­мен­ни­цата на “пророчицата” - Кра­си­ми­ра Сто­я­но­ва: "Би­ла съм 16-го­диш­на, ко­га­то вед­нъж в на­ша­та къ­ща в Пет­рич Ван­га ми за­го­во­ри. Са­мо че то­ва не бе­ше ней­ни­ят глас, не бе­ше до­ри и тя, а ня­ка­къв друг чо­век, кой­то го­во­ре­ше чрез ней­ни­те ус­та. Ду­ми­те, ко­и­то чух, ня­ма­ха ни­що об­що с раз­го­во­ра, кой­то во­дех­ме пре­ди то­ва, все ед­но че ня­как­во дру­го ли­це се на­ме­си меж­ду нас. Чух: "Ето, ние те виж­да­ме." Вка­ме­них се от уп­ла­ха. Мал­ко след то­ва Ван­га въз­дъх­на и ка­за: "Ох, пус­на­ха ме си­ли­те"... Раз­ка­зах и как­во съм чу­ла, а тя пов­то­ри: "О, то­ва са си­ли­те, мал­ки­те си­ли. Но има и го­ле­ми, те са им на­чал­ни­ци. Ко­га­то ре­шат да за­го­во­рят през мо­я­та ус­та, ста­ва ми ло­шо и пос­ле съм омър­лу­ше­на през це­лия ден..."

И за непосветения е ясно, че тук става въп­рос за об­себ­ва­не от бе­со­ве, от де­мо­нич­ни си­ли. Та­ка че, пог­лед­нат от пра­вос­лав­на глед­на точ­ка "слу­ча­ят Ван­га" е ясен. Но тук искам да отворя една скоба – за ролята, която изигра Петричката врачка в историческата съдба на България. Да, не се усмихвайте! При свети цар Борис-Михаил Покръстител започва евангелизацията на българския народ. По време на 55-те години “обществено служение” на Ванга от 1941-ва до 1996-а пък протича обратният процес – на деевангелизация /или Вангелизация/ на България. Фактите в подкрепа на подобно твърдение са много и са общоизвестни: още в самото начало на “кариерата” на Ванга при нея е ходил за съвет самият цар Борис III; публична тайна бе близкото приятелство между врачката и Людмила Живкова, Тодор Живков също се е съветвал с Ванга преди да вземе важни решения, да не изреждаме имената и на всички фенове на Петричката врачка от новия политически елит от Ерата на демокрацията. Ще спомена само, че на нейното погребение през 1996-а целият този елит и се поклони, воглаве с тогавашния президент Ж. Ж.

Така че, заслугата за българския нео-паганизъм е колкото на Държавна сигурност, толкова и на Ванга. Няма да бъде пресилено да се каже, че чрез нея луциферичните сили в голяма степен управляваха България през тези 55 години. Обаче по-печалният ефект от дейността на Петричката врачка е този, че тя успя да зомбира обикновения народ, който в делничните си теготи и болежки поемаше пътя към Петрич. Докато полските пани и панове в подобни ситуации се обръщаха с лице към църквата.

Вече много години Ванга я няма. /Не искам да си представя участта и на Оня свят./ Но вангияните или вангелистите – наречете ги както искате – са тук. Поне веднъж в годината те ходят на поклонение в нейната черква на Рупите, в която има два владишки трона – на единия е поставена икона на Иисус Христос, а на другия се мъдри „икона” на Ванга. Какво светотатство! Излизайки от черквата на Ванга, вангелистите се покланят пред гроба и, после разглеждат музейната сбирка, посветена на „пророчицата”. И накрая целуват ръката на посребрената и статуя. Вангелистите четат култовия вестник “Феномен” и “Диагностика на кармата”, купуват книгите на Ернст Мулдашев, следят си редовно хороскопа, поддържат форма с йога и медитация, лекуват се с рейки...

Освен това, преселвайки се в Отвъдното, Ванга ни завеща и един куп свои “наследнички”. Вярвам, че добре си спомняте случая с онази вид­на кон­так­тьор­ка, ко­я­то пре­з 1990 го­ди­на ус­пя да омае и Генералния щаб на Бъл­гар­с­ка­та ар­мия и го убеди войската да ко­пае в нес­вяст Ца­ри­чин­с­ка­та дуп­ка, за да тър­си ня­как­во мис­те­ри­о­з­но Не­що.

Да не говорим пък за култовия телевизионен «Канал 2001», от чийто ефир се надпреварваха да съветват и ръководят изтерзания български народ една дузина доморасли махленски вещици...

Ето и един друг многозначителен пример, свързан с кончината на видния траколог проф. Александър Фол през пролетта на 2006-а. Изпълнявайки предсмъртното му желание, неговата съпруга проф. Валерия Фол се изкачи до древнотракийското езическо светилище “Вратата на богинята”, което се намира на 5 км южно от Казанлък. Там, в присъствието на стотина “адепти”, тя разпръсна част от праха от кремираното тяло на съпруга си. Езичество пар екселанс!

И ако споменатите до тук факти са само “частни случаи” на духовно невежество, ето един впечатляващ пример за реабилитация на българския нео-паганизъм на ниво министерство. На Международната туристическа борса “ITB 2005” в Берлин тогавашното ни Министерство на културата и туризма в лицето на министър Нина Чилова се опитваше да наложи новото туристическо лого на България. Вероятно с тази цел всички по-високопоставени гости на българските презентации, в това число и ние, журналистите, получихме по една торба с дарове: тениска, шапка и цветни дипляни с логото. Но по-любопитното бе, че в тази торба всеки намери и едно копие от т. нар. “Бронзова розета от Плиска”, известна и като “звездата на магите” – окултен атрибут на прабългарските шамани! Ако все още недоумявате като какво представлява тази розета – включете си телевизора и ще я видите на врата на Димитър Стоянов – доведения син на Волен Сидеров. А и по вратовете на другите “атакуващи” националисти, които кой знае защо отъждествяват “национално” с “прабългарско”...

И все пак, черешката на тортата постави президентът Георги Първанов, който на 11-и март 2006-а отличи “феномена” Вяра Кочовска с Почетния знак на Президентството! С което легитимира българския нео-паганизъм и го издигна в ранг на официална религия. Ами така де – патриархът да не би да е излекувал някого от ишиаса му или пък има Трето око?!

Може да ме наречете всякакъв, но въпреки всичко, аз съм оптимист. Защото е повече от очевидно, че в лицето на президента Първанов политическата ни класа, пък и нацията, бележат един обнадеждаващ напредък – от “научния атеизъм” към признанието “абе, има нещо”. С това темпо току-виж че след десетина петилетки пак се християнизираме. Дано само това да стане преди Второто пришествие...

   Още книги, които ние ви препоръчваме в нашата рубрика тук