ДОСТОЕВСКИ И ВЯРАТА В БОГ

За Достоевски въпросът за съществуването на Бог се явява най-важният въпрос в живота на човека. „Въпросът за това съществува ли Бог и въпросът съществува ли безсмъртие са въпроси преди всички останали”, казва Альоша Карамазов.[1] Всеки, който не се замисля върху тези въпроси, е обречен на празен живот, а отговорът му трябва да бъде единствено и само утвърдителен.

Фьодор Михайлович Достоевски (1821 1881 г.)

Прочети още: ВЯРАТА В БОГ И ПРОБЛЕМЪТ С ЧОВЕКА В ТВОРЧЕСТВОТО НА ДОСТОЕВСКИ

 Автор: Росица Колева 

Предложеният текст е част от едно ново цялостно изследване, посвтено на концептуализацията на Словото и Писмото в творчеството и кореспоненцията на Н. В. Гогол. Книгата  "Метаморфозите на словото и писмото е техните металитературни отражения" e вече на пазара и е отпечатана от издателство "Книжен свят", Liternet. 

Нравствено-религиозната проза на Гогол се явява една все още не добре изследвана част от неговото творчество. По тази причина, съвременните учени все често насочват към нея своето внимание. Някои от тях разгледаха християнската проблематика в текстовете, за да докажат, че Гогол е полудял и се изживява като мъченик ( вж. Синявский, 1975). Други приемат сериозно християнските идеи, изразени в “Избрани места от кореспонденцията с приятели“ (1847) и в “Авторска изповед” (1847) и утвърждават, че в началото на 40 – те години писателят изживява духовен и идеен прелом и той се превръща в дълбоко вярващ християнин и аскет ( Мочульский, 1995; Воропаев, 1992; Шульц, 1994 и др.) . С това учените обясняват особеностите на словото у Гогол, което “имитира” словото на светите апостоли (Шульц, 1994;  Гончаров, 1997).

Словото в духовната проза все още не е изследвано на метатекстово равнище. Настоящата статия си поставя за цел да разгледа концепцията за книгата в “Избрани места” и “Авторска изповед”. Представата за книгата ще бъде обвързана с един проблем, който е актуален за литературознанието – проблемът за другостта. В тази връзка статията ще изследва представата за “руската книга” у Гогол, която ще бъде осмислена чрез опозициите “руско – европейско”, “родно – чуждо”, “познато – непознато” и др.

Прочети още: ВИЗИЯТА ЗА РУСКАТА КНИГА И ЗА РУСКАТА КУЛТУРА В ДУХОВНАТА ПРОЗА НА Н. В. ГОГОЛ