IMG_0735 Всемирното Православие - БЛАГОДАРСТВЕНО СЛОВО-ОТГОВОР НА ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ И СВ. СИНОД

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства,

Ваши Преосвещенства,

Боголюбиви отци,

Обични в Господа братя и сестри,

Благодатен и свещен е този ден в моя живот. Светъл миг, сладка минута за душата, ден знаменатален, радостен и щастлив, ден, в който Ваше Светейшество и високопреосвещените членове на Светия Синод под благодатното осенение на Божествения Дух избрахте нов архипастир на Западно- и Средноевропейската епархия.

В тези трепетни и богати на духовно съдържание мигове аз трябва да затворя уста, да слушам, а не да говоря. Но „пламна сърцето ми в мене” /Пс.38:4/. Да говоря с искрена благодарност към Господа Бога, задето Той с пребогата милост избра мен, грешния и недостоен. Издигна ме до висотата на митрополитското служение на светата родна Църква. „Господи, Боже мой, вечно ще те славя” /Пс.29:13/. „Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно” /Пс.39:12/. Смирено се покланям пред всеблагия Божий промисъл, който чрез действието на Светия Дух възложи жребия на мен - най-малкия от епископите.

С искреност признавам, че не мога с думи да изразя чувствата, които преживявам. „И страх ме обзе” /Деян. 5:11/. Защото кой съм аз и какво мога да сторя? „Аз не мисля за себе си, че съм постигнал това” /Фил. 3:13/. Изпитани и избрани мъже, бележити подвижници са се изпълвали със страх и трепет пред високото архипастирско служение в Църквата. Като имам пред себе си идеалния образ на архиерейското служение, предаден от свети апостол Павел, ревността на свети Йоан Златоуст, свети Григорий Богослов, равноангелния подвиг на преподобни Антоний Велики и други, аз се питам с думите на псалмопевеца „Какво да въздам на Господа за Неговите велики милости, за всичките Му благодеяния към мене?” /Пс. 115:3/. – „Моята молитва ще дам Господу пред целия Негов народ” /Пс. 115:5-9/. Хвала и благодарност на Господа Бога за всичките големи милости и велики щедрости към мене грешния. – „Ще възхвалям Господа докле съм жив” /Пс.145:1/.

В този свещен миг считам за свой най-съществен и приятен дълг да засвидетелствувам и подчертано изкажа своята дълбока, синовна от сърце, благодарност и признателност към Ваше Светейшество - Предстоятеля и Първосветителя на светата ни родна Църква, за проявеното отеческо внимание и изрядна любов – любов, която „всичко извинява, всичко претърпява” /1Кор. 13:7/ Благодаря и на богомъдрите архипастири – митрополитите, членовете на Светия Синод, че ме дарихте с доверието си и благоволихте аз да застана днес сред вас в свещеното ви събрание. Както досега, така и занапред, ще разчитам на любовта, архипастирската мъдрост и опитност на Ваше Светейшество и Ваши Високопреосвещенства.

Ваше Високопреосвещенство обични владико Николай, сърцето ми е препълнено с чувство на християнска любов и искрена признателност към Вас, защото Вие проявихте голяма духовна грижа в годините на моето служение. Като Ваш протосингел и викарен епископ ме направихте свидетел на Вашето себеотдайно служение на Бога и светата ни Църква, от което се възпитах в ревностно и усърдно пазене истините на светата вяра, свещените канони и догмати, литургичната и богослужебна практика, църковната администрация и мъдро ръководство в делото на епархията като Ваш помощник.

Благодарен съм и на Негово Високопреосвещенство бившия Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон, който ме избра да бъда негов сътрудник и помощник в битността ми на негов викарен епископ, давайки ми възможност да приложа придобития опит в благодатното служение на Западно- и Средноевропейската епархия. Ще разчитам и в бъдеще на подкрепата на Високопреосвещения бивш Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон, на неговата мъдрост, защото съзнавам, че: „които презират мъдрост и поука, са нещастни..., трудовете им безплодни, и делата им безполезни” /Прем. Сол. 3:11/.

Ваше Светейшество,

Досточтими архипастири на Светата ни Църква,

Съзнавам, че по пътя си имах и успехи, но и препънки, че волно или неволно съм губил напразно дните си, но се надявам, че по Вашите молитви Бог ще ми даде сили и мъдрост да употребявам времето, да го скъпя като ценен дар и да го изпълня с ревност по Божието дело.

Признателен съм на епархийските избиратели от Западно- и Средноевропейската епархия за желанието им да бъда техен епархийски митрополит.

Благодаря на православните християни и всички приятели и познати. Молитвено ще спомням всички, които ме дариха с обич и внимание. Моля всички ви, дайте ми и в бъдеще вашата братска в Христа Бога обич и молитва.

Вседушевно моля Господа да ме научи да служа и действам така, че да мога да донеса радост и утеха в богодаруваната ми Западно- и Средноевропейска епархия. Нека служението ми като митрополит да бъде не за да угаждам на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. Да бъде слава на Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица - Отца и Сина и Светия Дух - сега и вовеки веков. Амин!

~~~

Благодарствено слово на новоизбрания Западно- и Средноевропейски митр. Антоний, произнесено в приемния салон на Св. Синод - София, 27.10.2013 г.