КАК СЕ ИЗПОЛЗВА ПРОСФОРАТА В БОГОСЛУЖЕНИЕТО

В общи линии съвременното Богослужение e запазило начина на Богослужение на предците. На проскомидията, след измиване на ръцете, свещеникът и дяконът отиват в т.нар. предложение – тази част от олтара, където са се принасяли хлябът и виното за извършване на Тайнството. В нашите храмове тази отделна част не съществува, затова те отиват направо към жертвеника, за който се е запазило названието предложение.

След като направят три поклона пред предложението, с думите "Боже, очисти ме, грешния", свещеникът чете тропара на Велики Петък "Изкупил си ни от клетвата на закона..." и с "благословен Бог наш..." започва извършването на проскомидията.

Проскомидия (на гръцки - проскомиди) означава принасяне, тоест с тази дума се изразява действието на лицето, принасящо, жертващо за някого нещо. Самото това нещо, принасяно като жертва, се нарича просфора – тоест това, което се принася в дар.

Както е известно, първите просфори били обикновен хляб. Но с времето установили, че това създава неудобство и тогава започнали да пекат просфори в църквата.

За Богослужението всъщност е необходима една просфора – тази, от която се изважда частта за Агнеца, но по древен обичай, когато се употребявали пет просфори, това количество се смята и днес за минималния брой за извършване на проскомидията. Просфорите може да бъдат и повече - десетки, а в големите храмове и стотици, те могат да бъдат толкова, колкото са дадените имена „за здраве” и „за упокой” (според руската традиция - б.пр.).

В Църковния устав за хляба, принасян за Тайнството, е предписано следното: той трябва да бъде „от чисто пшенично брашно, прясна вода, естествено смесен и добре изпечен, квасен, непресолен, свеж и чист. Йереят, който дръзне да служи над напукан, плесенясал или вгорчен, или вкоравен, или нечист хляб, много тежко съгрешава и попада под низвержение, защото тайнство над такъв хляб не се извършва".

Заедно с просфорите за извършване на Тайнството се употребява червено вино от грозде, именно червено, като символ на кръвта.

КАКВО Е ТОВА ЕВХАРИСТИЕН АГНЕЦ

Евхаристийният Агнец представлява четириъгълна частица, изрязвана по време на проскомидията от първата просфора, която в края на Евхаристийния канон се пресъществява в Тяло Христово. Пристъпвайки непосредствено към проскомидията, свещеникът държи с лявата ръка средната част на просфората (Агнеца), а с дясната – светото копие, прави с него три пъти кръстен знак над печата на просфората, всеки път произнасяйки думите "В спомен на Господа и Бога и Спасителя наш Иисуса Христа". След това реже просфората от дясната страна на печата (там, където са буквите IС и NI – на свещеника се пада отляво) с думите „Като овца беше воден на заколение”; реже от лявата страна (там, където са буквите ХС и КА – на свещеника се пада отдясно) с думите „И както невинно агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше устата Си"; прави разрез над горната част на печата (където са думите IC ХС), произнасяйки думите "При унижението Му Той бе лишен от праведен съд"; разрязва долната част на просфората (с думите NI КА), казвайки: "Но рода Му кой ще обясни?". По такъв начин изрязаната средина се изважда от просфората с думите: "Защото се отнема животът Му от земята” – и се полага върху дискоса.

Трябва да се обясни значението на тези думи. Кръстната смърт на Спасителя не било неочаквано, непредвидимо събитие - Господ Бог дълго преди това я открил на своите избрани, а те я предсказали в Свещеното Писание. Например, свети цар и пророк Давид в един от псалмите така точно предсказал обстоятелствата около кръстната смърт на Господа Иисуса, сякаш сам е бил очевидец: Боже мой! Боже мой! [чуй ме;] защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик. Боже мой! викам денем - и Ти не чуваш, и нощем - и няма за мене мира. Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста: "Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден". Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст. Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе. Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене; делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие. (Пс. 21, 2-3. 8-9. 16-19).

Кръстната смърт на Богочовека била открита и на пророк Исаия: Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, - и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни. Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си. От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт. Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа. (Ис. 53, 3—9).

За страшната очистителна смърт на Богочовека Господ подготвял хората не само с пророчества, но и с някои знаменателни събития. Така, пасхалният агнец, който трябвало да изядат евреите преди излизането им от Египет, съдържал в себе си подобие на Агнеца Божий и Неговата кръстна смърт. Ето само една от чертите на това подобие. Тъй като в онази тъмна нощ трябвало да бъдат изтребени всички египетски първенци, за да не би заедно с тях да погинат и еврейските първенци, им било заповядано да намажат с кръвта на този агнец вратите на дома си. Така кръвта на жертвения Агнец станала средство за спасение. Така и кръвта на непорочния Агнец - нашият Господ Иисус Христос, е спасение за хората. Тези особени, знаменателни събития се наричат предобрази, тоест предварителни образи и подобия за това, че обещаният Спасител на света трябвало да принесе Самия Себе Си в жертва за греховете на хората.

Именно с възпоменаването на това пророчество започва принасянето на безкръвната жертва. Няколко думи от това пророчество произнася и свещеникът, когато отделя част от просфората за тази жертва. И тъй като въз основа на това пророчество свети Йоан Предтеча нарича Господа Иисуса Агнец: «Ето Го Агнецът Божий, Който взема върху Си греха на света» — затова и частта и от просфората, предназначена да бъде тяло на Господа Иисуса за очистване на греховете на целия свят, получила названието «Агнец».

Поставяйки върху Дискоса отделената средина от просфората с печата отдолу, йереят прави върху долната страна на Агнеца дълбок кръстообразен разрез (до печата) и казва: «Принася се в жертва Агнецът Божий, Който взема върху Си греха на света за живот и спасение".

След това от пророчеството той преминава към самото събитие, и докосвайки с копието дясната страна на Агнеца, казва: един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие (Ин. 19, 34-35). Заедно с това в Чашата (на гръцки - Потир) се сипва вино, в което се добавя малко вода, като спомен на това, че от пронизаното Христово ребро изтекла кръв и вода.

Исторически свидетелствата за Агнеца и приготвянето му не се отличават с дълбока древност. Липсата на древни свидетелства за Евхаристийния Агнец се обяснява с това, че проскомидията, на която той се приготвя, е сравнително по-късно явление. Дълго време преди това тя се състояла в прост избор на най-доброто от донасяните от народа хляб и вино. Избраният хляб се освещавал цял, непокътнат и се принасял и раздробявал на части едва непосредствено преди приобщаването.

Свидетелства за Евхаристийния Агнец започват да се срещат от IX-Х век, макар че приготвянето му все още не е било общоприето литургично действие. Първото по време упоменаване на Евхаристийния Агнец принадлежи на Константинополския патриарх Герман (+ 740 г.). В основната си част това последование на свещенодействията се наложило през Х-XII век, а допълненията били направени през XIV-XV век.

Сн.: simvol-veri.ru
www.pravenc.ru