Азбука на православната религия

.JPG Всемирното Православие - Азбука на православната религияУважаеми читатели, през 2020 г. с благословението на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия бяха изработени учебници по „Религия - Християнство-Православие“.

Учебниците са утвърдени от Министерството на образованието и науката и вече се използват успешно в обучението по „Религия” в българските училища. От днес те са достъпни за четене и ползване от родители, учители и ученици в официалния сайт на Св. Синод тук - https://bg-patriarshia.bg/textbooks

Според формулировката на самия Пространен катехизис Божественото Откровението е това, което сам Бог е открил на хората, за да могат те спасително да повярват в Него и достойно да го почитат (Пространный Православный Катихизис”). Именно от Божественото откровение е почерпано и учението на Православната вяра.  Според Иерей Олег Давиденков, особено внимание трябва да се обърне на определението спасително“: Откровението има за своя крайна цел спасението на човека, затова Бог ни открива знанието за Себе си само толкова, колкото е необходимо за нашето спасение. 

Свещено Писание или Библия се наричат книгите, написани от пророците и апостолите, по вдъхновение на Светия дух. Думата Библияима гръцки произход и означава книги. Главна тема на Светото Писание е спасението на човечеството от Месията – Сина Божи Господ Иисус Христос. В стария завет се говори за спасението чрез образи и пророчества за Месията и Царството Божие. В Новия Завет се представя  случванетона нашето спасение чрез въплъщението, живота и учението на Богочовека, запечатано в неговата кръстна смърт и възкресение. Священите книги, съставящи Свещеното Писание, са съществували още от началото на историята на Църквата. Те са били утвърдени от Църквата през 51 година (с. 85-то правило на Апостольского Собора), в 360 година  (с 60-то правило на поместния  Лаодикийски Събор), в 419 та година (с 33-то правило на поместния  Картагенски Собора), а също и в 680-та година (с 2-ро правило на Шестия 6-тия  Вселенски Събора в Константинопол).

 По времето на своето създаване,  свещените книги се делят на старозаветни и новозаветни. Първите съдържат това, което Господ е открил на хората чрез боговдъхновените пророци преди слизането на Спасителя на Земята; вторите съдържат това, което е открил и учил самия Господ Спасител и неговите апостоли.

.

С Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев) разговаря протойерей Павел Великанов – гл. редактор на електронния портал „Богослов.Ru

В интервю за портала „Богослов.Ru” председателят на Отдела за външно-църковни връзки на Московската Патриаршия и глава на Синодалната библейско-богословска комисия митрополит Иларион (Алфеев), отговаряйки на въпроси на главния редактор на портала, излага виждането си за ролята и мястото на възглавяваната от него Комисия в съвременния живот на Църквата, за богословските проблеми, стоящи пред Православната църква днес. Засегнат е и въпросът за подготовката и свикването на Всеправославния събор. (Обсъжданите теми не се изчерпват с тези въпроси).

По време Свещеното Предание предхожда Свещеното Писание. Господ Иисус Христос предал на човеците устно словата, които Му дал Неговият небесен Отец (Иоан 17:6, 8). Апостолите приели истините на вярата чрез устната проповед на своя божествен Учител, Който не е оставил нищо писмено. Те от своя страна разпространявали евангелското слово отначало също само устно. По-късно някои от тях написали свещени книги, но в тях не включили всичко, което Иисус извършил и на което учил през време на Своето обществено служение. Св. Иоан Богослов ясно изразява това с думите: "И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая  книга" (Иоан 20:30), и в хиперболична форма добавя: "Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги" (Иоан 21:25).

Повечето от светите апостоли не са писали книги. Те разпространявали Божественото Откровение само устно. В Деяния апостолски е отбелязано, че след възкресението Си Христос в продължение на четиридесет дни се явявал на Своите ученици и им говорил за зарството Божие (1:3). От казаното през време на тези явявания обаче свещените писатели записали само малка част. Останалото предали на своите приемници устно. И записаното от апостолите, и предаденото от тях устно е слово Божие, т. е. Божествено Откровение. Едното наричаме Свещеното Писание, а другото е Свещеното Предание.

 

 Из Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991, стр. 15; 20-23.

 

Източник:  Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет

                 www.Pravoslavieto.com 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре