В православния Изток на Пресвета Богородица са посветени много празници, свързани с нейния живот, общо наречени „Богородични празници“. В богослужебния състав няма служба, в която да не се отделя молитвословие или песнопение в чест на Пресвета Богородица.

Така в книгата „Октоих“ (Осмогласник) съставена от св. Йоан Дамаскин, в повечерието на всички гласове канонът е посветен на Пресвета Богородица, с прошения към нейното молитвено майчино застъпничество пред Господа Иисуса Христа.

През Богородичния пост, от 1 до 15 август, ежедневно на вечерната служба е предвидено молебно пение – параклис към Пресвета Богородица. В много църкви, чийто храмов празник е на 15 август – Успение Богородично, по образец на опелото Христово на Разпети Петък, на бдението се изпълнява опело на Пресвета Богородица.

В светата литургия на проскомидията първата частица в чест на Пресвета Богородица се поставя отдясно на частта на светия Агнец. На самата литургия след освещаване на светите Дарове молитвено се споменава, че тази словесна служба се принася „Изрядно о пресвятей – особено за пресветата, пречиста и преблагословена славна Владичица наша Богородица и всякога Дева Мария“.

В чест на Пресвета Богородица в православния Изток са посветени много храмове. Тя от дълбока древност се смята за небесна покровителка на Цариград. В Русия и на Света Гора има много чудотворни икони в нейна чест, със специални служби за тях.

В православния Изток почитта към Пресвета Богородица и надеждата в нейното небесно застъпничество е толкова голяма, че и мюсюлманите имат почит към нея. Така е особено в Ефес, където Пресвета Богородица известно време заедно със св. Йоан Богослов е била на проповед. Там мюсюлманите наред с християните просят нейната закрила и помощ и принасят оброци – дарения.

Прославата на Пресвета Богородица в България, за чест на православното изпълнение, е на голяма висота. Много храмове и манастири са посветени на нея. В трите ставропигиални манастира централните храмове са посветени на Успение Богородично с чудотворния образ на иконата на Пресвета Богородица.

В Рилския манастир през 1926 г. при избухване на стихиен пожар, обхванал отсрещната гора над манастира, монасите в лития изнесли иконата на Пресвета Богородица. При ясно небе се показал облак, завалял обилен дъжд и пожарът бил потушен. И днес по всяко време поклонниците от всякъде спрат молитвен поглед пред тая икона, украсена с мощи на много светии, намираща се в централния храм, в северния кораб, просят молитвеното застъпничество на Пресвета Богородица и мнозина с вяра си отиват с изпълнена молба.

В Бачковския манастир пред старинната чудотворна икона на Пресвета Богородица ежедневно хиляден народ пали свещи, превива колена, моли се и получава небесната майчина закрила на светата Дева. Благочестивите християни молитвено дават оброци – агнета и други дарове, и мнозина си отиват духовно възрадвани от изпълнението на техните молитви.

В Троянския манастир пред чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“ преподобните братя ежедневно четат акатист в чест на Пресвета Богородица. Иконата е донесена през XIV в. от Света Гора. Приносителят – монах, поискал да продължи с нея пътя си във Влашко. Качил се с иконата на кон, но конят спрял на изхода на манастирското землище и не искал повече да върви. Монахът отложил пътуването. След време пак тръгнал, но конят спрял на същото място и паднал. Монахът разбрал, че не било угодно Богу иконата да бъде отнесена другаде и я оставил в този манастир. Всяка година на храмовия празник иконата се изнася в лития до онова място, прави се водосвет, народът се поръсва и иконата се връща на мястото си в храма.

В с. Арбанаси край Велико Търново пред чудотворната икона на Пресвета Богородица по всяко време и през делнични дни застават благочестивите поклонници и действително някои получават небесна помощ: освобождаване от разни болести и недъзи, и си отиват възрадвани.

И на други места по манастири и църкви Господ Бог благодатно озарява иконата на Пресвета Богородица и ѝ дава чудотворна сила. Стават много чудеса с молитва пред чудотворния образ на Божията майка, но не се записват.

Всеки български православен дом се краси от иконата на Пресвета Богородица, пред която срещу празник и на всеки празник блести кандило.

Всичко това е, защото „нямаме друга помощ, нямаме друга надежда, освен тебе, Владичице, ти ни помогни; на тебе се надяваме и с тебе се хвалим; твои сме раби, да не се посрамим“ – гласи кондакът на Пресвета Богородица Одигитрия. Такива икони с чудотворния образ на Пресвета Богородица има по всички православни църкви.

 Чудотворната икона на Пресвета Богородица в Бачковския манастир 

 Чудотворната икона  на Пресвета Богородица в Арбанаси

 Чудотворната икона „Пресвета Богородица Троеручица“ в Троянския манастир 

+    +    +

 Източник: Всевъзпяваната света Богородица, изд. ПИК, гр. Велико Търново, 2001 г.

Горе: Чудотворната икона на Пресвета Богородица Осеновица в Рилския манастир