Велик беше Адам и стана унизен. Началото му е висока степен на славата; краят му – дълбоко унижение. Началото му е в рая, краят му – в гроба. Създаден е преди Ева, плътта им беше съвършена и неделима. Като образ на бъдещето от него беше взета кост. Тази кост беше Ева и тя скоро стана причина за грехопадения; костта скоро срути стената – Адам. Чрез Ева е изгубена прекрасната и силно желана основа; чрез Мария тази загубена за Адам и Ева слава е възвърната. Ева беше дадена за помощничка на Адам – и му послужи за препъване; беше му дадена, за да сподели с него бремето – и го направи виновен.

Прочети още: АДАМ И ЕВА

„Пение умилно приеми от нас, пророче Божий Илия”

От древни времена желано място за поклонение на християните станала планината Кармил на Светата Земя. Още през  1104–1107 г. игуменът Даниил посетил тези места. В своето „Хождение” той  записал: „Пристигнахме в Хайфа, а оттук  се отправихме към Кармилската планина. В тази планина се намира пещерата на Илия пророка, в която се поклонихме.”

800 години по-късно Руската духовна мисия придобила тук участък земя, върху който построила църква на името на пророк Илия, осветен в средата на ноември 1913 г. от Йерусалимския патриарх Дамиан.

Прочети още: ТАМ, КЪДЕТО E ПРОРОЧЕСТВАЛ БОЖИЯТ ПРОРОК ИЛИЯ