В науката отдавна престанаха споровете, които някога се водеха доста горещо около етничната основа на Кирило-Методиевия език. Днес е напълно ясно установено, че основата на този език образува българският солунски диалект от втората половина на IX в. Доказателствата се откриват в редица фонетични особености на Кирило-Методиевия език, които са присъщи само на българския език. От значение са и някои доказателства из областта на лексиката и на синтаксиса.

Прочети още: ПРОФ. КИРИЛ МИРЧЕВ: ЕТНИЧНА ОСНОВА И НАИМЕНОВАНИЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (2)

Когато душата е в Божията любов, колко хубаво е всичко тогава, колко мило и колко радостно.

Но Божията любов се съпровожда с печал и колкото повече е любовта, толкова повече печал има.

Божията Майка никога не е съгрешила с нито един помисъл и никога не е изгубвала благодатта, но и Тя е познала велики скърби. А когато е стояла при Кръста, скръбта Й е била безмерна като океан и мъките Й са били безмерно по-големи от тези на Адам след изгонването му от рая. Защото и любовта Й е била несравнимо по-голяма, отколкото любовта на Адам в рая.

И ако Тя е останала жива, то това е само защото Божията сила Я е укрепила, защото Господ е пожелал Тя да види Възкресението Му и след Възнесението Му да остане на земята за утеха и радост на апостолите и на новия християнски народ.

Ние не постигаме пълнотата на любовта на Божията Майка и затова не можем да разберем напълно и скръбта Й.

Прочети още: СВЕТИ СИЛУАН АТОНСКИ: ЗА БОЖИЯТА МАЙКА