Да се молим Божията майка да ни води в нашите земни пътища и по нейните всесвети молитви Господ да ни дарува вечно блаженство

В името на Отца и Сина и Светаго Духа!

Днес празнуваме Успението на Пресвета Богородица. Родила най-великият Син, не простосмъртен, а Божествен Син, Син на Всевишния – Богочовека Иисуса Христа, Пресвета Богородица през целия Му земен път вървяла по Неговия кръстен път. Била първата и най-добрата Негова ученица на християнските нравствени съвършенства, преживяла Неговата мъченическа Голгота, но сподобила се да види първа възкръсналия Господ Иисус Христос с велика възкресна радост.

Изпълнила изцяло предопределената ѝ от Божествения промисъл спасителна мисия на земята, тя напуска земното поприще в 48-та година на християнската ера, на 64-годишна възраст.

Православната църква, която почита паметта на светците, и на първо място – тази на Пресвета Богородица, празнува на днешния ден нейния земен край. Църковните поети наричат този земен край „безсмъртна смърт“, „безсмъртно успение“.

Смъртта слага край на човешките земни пътеки, но това не е край за човека, защото след земното поприще следва безсмъртна вечност, затуй именно успението на Божията майка се нарича безсмъртна смърт. Ние вярваме в задгробния и безкраен живот, ние се молим за душите на нашите скъпи покойници, за да се подобри, с Божията милост, тяхната задгробна участ. Но Пресвета Богородица е първа от всички светии по святост. Тя е по-горе и от небесните сили.

Велика е Божията благодат, дадена на Божията майка. След своята земна смърт тя продължила неизчерпаемо да проявява своята майчинска милост към човешкия род, към нуждите на борещите се за благочестие и спасение християни, и нейните благодатни прояви и чудеса са повече от тия на всички светии.

Св. ап. Павел в 15-та глава от своето Послание до коринтяни доказва Христовото Възкресение като исторически факт, за да покаже чрез него, че всички човеци, живели на земята, ще възкръснат за едно безсмъртно житие, затуй трябва да знаят как трябва да живеят на земята, за да бъде блажена тяхната вечна участ.

Христос и неговата Преблажена майка, Пресвета Богородица, са първите учители на Христовата Църква, не само със Своето слово, но и със Своя пример. В лицето на Христа ние виждаме своето възкресение след смъртта, в лицето на Пресвета Богородица ние виждаме общата истина за всички човеци, че земната смърт бива последвана от безсмъртие – и това е наша утеха в живота ни и на днешния празник.

В деня на нейното Успение ние не скърбим, а се радваме. Апостолите, свикнали с нея, като утеха след земната им раздяла с Господ Иисус Христос, я погребаха в Гетсимания с радостни сълзи, защото знаеха, че тя няма да напусне света със своята милост и със своето духовно присъствие през всички векове. Докато Църквата се бори за спасението на човеците, тя ще бъде винаги любяща Майка, която ни помага със своето дадено ѝ от Бога божествено чудотворно всемогъщество. И това е нашата радост, нашата утеха на днешния ден, че ние можем да я призоваваме като жива на земята и тя да бъде милостива към нуждите и немощите ни, щедра – със своята всемилостива и всемогъща благодатна помощ.

И аз призовавам да се помолим на днешния светъл и свят празник Божията майка да бъде с нас, да ни води в нашите земни пътища и да ни представи във вечния живот на своя Божествен Син и Господ, и по нейните всесвети молитви Господ да ни дарува вечното блаженство. Амин.

Проповедта е произнесена послучай храмовия празник и 10-годишния юбилей на храм „Успение Богородично“ , гр. Ботевград, 15 август 2017 г.