Както всяка година, във вторник след Светлата седмица, тази година на 3 май, в Руската църква в София след св. Литургия беше отслужена панихида за приобщаване на отишлите си от нас близки към радостта на Възкресението. Протойерей Николай Нешков освети донесените типични великденски приноси – боядисани специално за случая яйца, козунаци, сладкиши, баници, вино, жито – и прочете записаните за упокой имена. Над всичко звучеше химнът, възпяващ победата на смъртта от Началника на Живота: „Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ, и сущим во гробех, живот даровав!”

В българския Типик тази пасхална панихида не е отбелязана, но според свидетелството на св. Йоан Златоуст, още в древната Църква християните са правели помени след Великден, обикновено във вторника на Томина неделя, на 9-ия ден след Пасха. В Украйна и Белорусия денят, в който се чества Радоница, е неработен. В редица райони на Русия тържественият помен се отбелязва като местен, областен или градски празник и също е почивен ден.

От старобългарски коренът на думата Радоница идва от „род” и „радост”. В този ден роднините на починалите християни отиват в църква и на гробовете на любимите си близки, за да се „христосат” с тях, да споделят със заминалите във вечния живот радостта от Светлото Възкресение и вярата в безсмъртието. Затова скръбта на Радоница е някак светла. Осветената храна се раздава като милостиня на бедни, за помен на душите.