Автор: Явор Георгиев 

 

Днес във века на хуманизма светът е твърде погълнат от човека и човешкото. Това дотолкова е обсебило хората, че сме почнали да съдим за истините на християнството по това, какви са християните. Отвсякъде валят упреци срещу вярващите. Най-честото извинение на хората, че не ходят на Църква се основава на това, че повечето свещеници не се отличават с много висок морал, а по-голяма част от християните са просто лицемери. В този век на маловерие сме почнали да съдим за религията на  любовта по извращенията и жестокостта на нейните последователи. Някои биха попитали: но нали все пак това е истина, как да се обърнем към такава църква?

Да, най-силното възражение срещу християнството са самите християни, които със своето недостойнство съблазняват онези, които искат да се обърнат към Бога. Но с този факт прекалено много се злоупотребява – хората го използват за да прикрият своето нежелание да следват Христос. Не може да се съди за достойнството на християнството по недостойнството на християните. От това, че човек не приема религията на любовта в живота си (или криво я разбира), не следва, че тя губи силата си.

Прочети още: ЗА ХРИСТИЯНИТЕ И ХРИСТИЯНСТВОТО. Част 1