Интервю с Константинополския патриарх Вартоломей за портал cafebabel.com

През август тази година беше отслужена историческа Божествена литургия в манастира Панагия Сумела в Трабзон (Трапезунд), преди това беше извършена света литургия в арменския храм Свети Кръст на езерото Ван. Считате ли, че подобни събития способстват за развитието на взаимното разбиране и уважението към свободата на вероизповеданията в Турция? Възможно ли е следваша стъпка да бъде възобновяване дейността на Богословската школа в Халки (1)?

- Ние изпитваме особена радост от двете събития. Това показва, че ситуацията в Турция се променя. Литургията, отслужена в манастира Панагия Сумела означава, че това място може да бъде не само музей, но място за богослужение. Един път в годината, както е посочено в разрешението, което получихме.

Турското правителство разбира, че ние не се явяваме заплаха за страната, но обратно, трудим се за нейното благо. Става въпрос не само за финансовата помощ от посещаващите храма; ние се превръщаме така в живото доказателство, че в Турция съществува свобода на вероизповеданията.

Що се отнася до Богословската школа в Халки, аз съм настроен много оптимистично. Считам, че този въпрос трябва да бъде решен през 2011 г., когато се навършват 40 години от затварянето на семинарията. Ние сме готови да започнем работа веднага, след като в школата започнат да пристигат студенти от Турция, а и от другите страни, както е било по-рано.

Така ние ще можем да предоставим  на клириците всички образователни степени, които са необходими на Вселенския патриарх за работа в неговите представителства, които, като вие знаете, са ситуирани в много части на света: в Америка, Западна и Източна Европа и т.н.

Сякаш Турция постепенно започва да осъзнава, че Вселенския Патриархат – това не е само епархия на гърците в Константинопол, но вселенски статут, от подкрепата на който Турция може само да спечели. Споделяте ли Вие това мнение, и имате ли доказателства, че отношението на Турската държава действително се променя?

Виждате ли, аз мога да охарактеризирам отношението на турските правителства до този момент само с една дума: непродуктивно. Непродуктивно не само за това, което касае нас, но и преди всичко за това, че засяга националните интереси на самата Турция. Но има и положителни движения. Започва да се разбира, че ние никога не сме имали, нямаме и няма да имаме занапред политически  желания и искания. От време на време се изказват смешни доводи, че ние искаме да построим втори Ватикан. Нека да ни покажат доказателствата за подобно твърдение. Това е несериозно. Ние определено виждаме някаква промяна в отношението.

Знаете, авторитетът на Патриархата в чужбина е толкова голям, че това е полза за самата Турция.

Група православни, възглавявани от Крис Спиро  пожелаха да отслужат Божествена литургия в храм Света София в Константинопол, но техните опити се провалиха. Вие подкрепихте отмяната на тяхната програма.

-                      Кой е този човек? Ние не го познаваме. Ние не разбираме, как той би могъл да организира богослужение, без са получи разрешение от Наша страна и одобрение от турската държава. Ние протестирахме и неговия проект беше провален. Никой не може да извършва православна Божествена литургия в Света София без разрешението на Вселенския патриарх и на турското правителство. Дори Ние не можем да отслужваме  Божествена литургия в други страни, без разрешението на местните Църкви и местната власт.

Вас Ви нарекоха “зелен патриарх“, във връзка с това, че откликвате на проблемите, свързани с околната среда. Вие считате, че религиозните лидери са в състояние да повлияят, ако не на правителствата, то на екологичното съзнание на вярващите?

-                      Трудно е да се повлияе на правителство. А икономическите интереси, както се досещате, оказват такъв натиск, че политиците не могат да се договорят за такива сериозни въпроси – ние видяхме това неотдавна в Копенхаген. Но аз мисля, че ние можем да възпитаме у вярващите положително отношение към проблемите на околната  среда.

Знаете ли, тази световна криза се явява  криза на ценностите и понятията преди всичко. Ние сме длъжни да разберем: ние сме длъжни да предадем нашата планета на следващото поколение. Ние нямаме право безразсъдно да пилеем природните богатства, а сме длъжни да дадем шанс на следващите поколения да се възползват от Божиите дарове, които Господ ни е доверил. Ние сме длъжни да се грижим за тях и да ги предадем на другите. Вселенският патриарх се явява един от инициаторите на развитието на екологичното съзнание с помощта на различни екологични конфесии.

Лесно ли е да се съчетае съвременният потребителски начин на живот с въздържанието, което проповядва християнството? Много хора считат, че тези два модела са несъвместими.

-                      Трябва да се промени начинът на мислене, за да се освободим от стремежа към прекомерно потребление и ненаситност, които неизбежно водят към социална несправедливост и неравенство. Апостол Павел ни учи, че алчността и ненаситността, които ни водят до ненаситност за материални блага, се явява идолопоклонничество, а това е най-великия грях. Църквата ни учи да не излишестваме, а да се радваме на малкото. Евангелието проповядва : «У кого две одежды, тот дай неимущему». Ние сме достигнали до там, че искаме да отнемем от човека единствената дреха, която той има.

Какво може да предложи Православието на европейската младеж? Лесно ли е да се споделят православните понятия и ценностите на западното католическо или протестантско възпитание?

-                      Както казахме вече, всички проблеми са взаимосвързани: социалните, икономическите, идеологическите. Младежта се чувства неуверена. Православната Църква може да им предложи вяра, каквато е съществувала още през първите десет века. До схизмата цяла Европа е била православна. И така, това, което може да предложи църквата, това е простота и истинност на вярата. Ние учим на чистота на вярата, на аскеза и на духовност, каквито не съществуват у Римо-католическата и другите църкви.

Западът се оказа откъснат от тези ценности и сега проявява носталгия. През последните години все повече православни книги се превеждат и продават в магазините в други страни. Ние виждаме също, че освен литургични и дидактични книги, такива като “Добротолюбие“ – то интересуват неправославните. В православната вяра има училение, преживяване. И извън логиката, ако искате. Затова защото в Православието има традициа, опит, дълбока мъдрост.

Вие се страхувате от глобализацията?

В глобализацията се съдържат и някои положителни аспекти, които ние подкрепяме. Тя способства за взаиморазбирането и сътрудничеството между народите, помага да се живее в мир. Заедно с това, съществува опасност, както казваше блаж. Архиеп. Христодул, от нас да създадат “смесица”. А това е нежелателно.

Ние считаме, че всеки от нас е длъжен за съхранява тези черти – езикови и социални – които го отличават от другите. Тези черти ни предават своеобразие, но не трябва да се откъсваме от другите и да се самолюбуваме.

Знаете ли, че в VI в. равноап. св. св. Кирил и Методий са били изпратени от Вселенския Патриарх да проповядват Евангелието на славяните. Те са създали за тях кирилицата, но не са се стремили да ги елинизират. Ние сме имали предвид, че доколкото тези хора са били славяни, трябва да се прояви уважение и да се проповядва на техния език, а не той да бъде отменен.

Така ние сме съхранили гръцката и руската индивидуалност. Затова и днес всички славянски народи: руснаците, българите, сърбите – са благодарни на Константинополската Майка – Църква.

И последният въпрос. Науката и вярата са несъвместими или са насочени в различни посоки? Неотдавна Стефан Хоукинг предизвика сериозен шум като заяви, че вселената може да съществува и без Творец. Считате ли вие подобно изявление полезно? Какво отговаря църквата?

Аз бих казал, че това са паралелни, а не противоречиви пътища. Те се допълват един друг, защото водят към една и съща цел, която се явява истина. Знаете, че Айнщайн е каза, че “в науката няма Бог, но у учения има Бог “. Православната църква не противоречи на науката. Ние я приемаме и в нашето историческо свидетелство е имало епископи от средите на най-забележителните учени. Православните манастири са съхранили двевногръцки ръкописи и са ги направили известни на Запад. Свети Григорий Богослов е учил философия у Аристотел. Но у нашата Църква е свята науката и свято търпението.

Заявления, подобни на тези на Хоукинг, са достойни за уважение, но те никого с нищо не обвързват. Ние считаме, че те провокират и разделят хората. Нашият собствен подход е такъв: всички творение, небесния свод и растенията не са могли да възникнат случайно, а имат Творец.

Преди няколко дни се разхождах с приятели и срязах едно цвете. Започнах да го разглеждам. Колко е съвършено и красиво, как е премъдро сътворено от хиляди малки цветчета, които така радват душата!

Такова не е могло да възникне случайно…

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 

[1] Богословската школа в Халки – Висше учебно заведение към Вселенския Патриарх на о. Халки (един от Принцовите острови). Школата е била основана през 1844 от патриарх Герман IV. От 1971 г. е закрита във връзка с приемането на  закон от турското правителство, който забранява учредяването на частни университети.