Прочети още: ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ИОАНА БОГОСЛОВА 1. Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника:
2. и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят.
3. По това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди.
4. Който казва: "познах Го", а заповедите Му не пази, той е лъжец, и истината не е в него;
5. а който пази словото Му, в него наистина Божията любов е съвършена: по това узнаваме, че сме в Него.
[28:1] И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта.
[28:2] Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
[28:3] А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му.
[28:4] Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее.
[28:5] Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.
[28:6] А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог.
[28:7] Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно.
[28:8] И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го.
[28:9] След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха;
[28:10] те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща.
[28:11] След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите.
[28:12] И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни.
[28:13] Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли;
[28:14] там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим.
[28:15] Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри.
[28:16] Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше.
[28:17] След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.
[28:18] Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт;
[28:19] но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си.
[28:20] По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги.
[28:21] А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе.
[28:22] Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат.
[28:23] И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците.
[28:24] Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.
[28:25] Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки:
[28:26] "иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите,
[28:27] защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря".
[28:28] И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят.
[28:29] Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си.
[28:30] Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него,
[28:31] като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено.