За врачките, гледачките и за вредата от окултизма

1 Всемирното Православие - За врачките, гледачките и за вредата от окултизмаС благословението на Негово Високоблагоговейнство иконом Александър Георгиев, председател на храм "Св. св. Кирил и Методий", на 4 април 2013 г. в Енорийския център при храма ще се проведе поредната ежемесечна открита лекция, която ще бъде на тема: "Православни подходи  в лечението  на наркозависими  и окултно пострадали хора".

nikodhmos5 Всемирното Православие - За врачките, гледачките и за вредата от окултизмаЧе магьосниците и баячите дори и да произнасят името на Бога, трябва да бъдат прогонвани

Но ти казваше, че онази старица християнка и онзи баяч християнин, когато баят и дават амулети не произнасят и не пишат други имена освен името на Бога, на Христа, на Богородица и на светците, и следователно какво зло вършат те?


На това ти отговаря божественият Златоуст и ти казва, че затова особено трябва да мразиш онази зла старица и онзи зъл баяч, понеже употребяват за подигравка и безчестие имената на Бога, и бидейки християни, постъпват като елини; защото и демоните, ако и да произнасят името на Бога, обаче пак са си демони: „Някои, смятайки да се защитят, казват, че жената, която припява такива неща, е християнка и не изговаря нищо друго освен името на Бога, заради това наистина особено я мразя и се отвращавам от нея, понеже си е послужила с името на Бога за подигравка; понеже, казвайки, че е християнка, показва дела, присъщи на елините; защото и демоните изговаряха името Божие, но бяха демони; и казваха така на Христа: „Знаем Те Кой си, Светият Божий” (тук св. Никодим е перифразирал свободно евангелския текст: „Зная Те, кой си Ти, Светия Божий” (Марк 1:24); и все пак Той ги накара да замлъкнат и ги прогони”.

Че болните трябва да прибягват към Христа и светците, а не при магьосниците. Че християните показват велика неблагодарност, когато оставят Христа, светците и Църквата, а отиват при магьосници

И все пак няма ли друг лекар, нито друга помощ, за да отидеш, християнино, да се излекуваш, когато се разболееш? Или това са само магьосникът и дяволът? Не съществува ли Христос, в Когото ти вярваш, единственият и превъзходен Лекар, Който и когато беше на земята, излекува толкова хиляди и десетки хиляди болни? „И ходеше Иисус по цяла Галилея... и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа” (Мат. 4:23), а сега, когато е възлязъл на небесата, Той изцерява с благодатта и помощта Си всички ония, които Го призоват с вяра? Не съществуват ли такива и толкова много лекари: апостолите, мъчениците, безсребрениците, йерарсите, преподобните и останалите светци, които получиха от Христа благодат и сила, за да лекуват всякакъв вид болести? Не съществува ли светата Христова Църква - общата болница и отворена странноприемница, за да приеме всичките си деца, които страдат от различни болести, както душевно, тъй и телесно, за да ги успокои, за да им помогне, за да ги излекува с освещенията си, с божествените си тайнства? „Нима няма балсам в Галаад? Нима там няма лекар?” - викал някога пророк Иеремия към Израилския народ (гл. 8:22). И аз сега се провиквам към болните християни: да не би да няма, братя, в православната ви вяра и в Църквата, в която вярвате - излекуване и помощ? Колко много победи Христос и кръстът Христов, казва Златоречивият?” „Той разруши смъртта, угаси греха, направи ада непотребен, обезсили силата на дявола; не заслужава ли да Му се доверите за телесното си здраве?”


Как впрочем издържа сърцето ви да оставяте Бога, в Когото вие вярвате и да ходите при проклетия дявол? Как изтезавате най-сладкия Иисус Христос, вашия Творец, вашия Изкупител, вашия истински Лекар, а отивате при човекоубиеца, при тиранина, при оня, който ви прави злини? Как понася душата ви това, да презирате толкова много светци, приятели, благодетели и ваши превъзходни лекари, а да прибягвате при мръсните магьосници и при нечистите демони - вашите най-големи врагове? Как понасяте това, да напускате светата Христова Църква, вашата майка, а да тичате към дяволските синагоги и в жилищата на демоните и на магьосниците? И може ли Христос да действа еднакво с една пияна зла старица и с една циганка? Нима кръстът, освещението и другите спасителни и лечителни тайнства на вярата ви имат еднаква сила с въглените, с подковите и с дяволските амулети? Ах! Неблагодарни създания! Ах! Роде неверен и жестокосърдечен! И къде ли са мълниите небесни? Къде ли са земните трусове и пукнатини, та да ви изгорят и ви засипят? Та да ви погълнат живи? И тъй, справедливо, справедливо трябва да извика тъжно Иисус Христос, разговаряйки заедно с Иеремия, че никой друг народ не е оставил своя бог освен вие, Неговите християни. „Идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар... и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това? Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а моят народ променяше славата си за онова, което не помага” (Иер. 2:10-11). Справедливо трябва да скърби, че небето и земята затреперили, понеже вие, християните, оставихте Него, Извора на живота и здравето, а потърсихте безводните цистерни на магьосниците и циганите. „Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ. Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода.” (Иер. 2:12-13) Справедлив е Иисус да зове към вас с Исаия, че Той ви е родил отново чрез светото Кръщение и ви е направил Свои чеда, а вие заради малка болест презряхте Баща си и отидохте при магьосниците и демоните - Неговите врагове. „Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене” (Ис. 1:2). И как волът и магарето познават благодетеля и стопанина си, а вие не познавате своя Благодетел: „Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил Ме не познава, Моят народ не разбира” (Пак там, ст. 3).


Следователно, за да не скърби Иисус Христос поради вас и за да не казва такива неща, а и за да не се окажете и вие неблагодарни към Такъв превъзходен ваш Благодетел, оставете, моля ви, мои братя, оставете това - да ходите при магьосници, магьоснички и цигани, а когато се случи да се разболеете, прибягвайте към Христа с гореща вяра и търсете изцерение. Защото Той винаги е ваш най-нежно любящ Баща и ако ви е пратил болест, изпратил ви я е, за да изпита търпението ви, за да ви увенчае много повече и за да види дали Го обичате истински: „Защото кой е, казва Той чрез св. апостол Павел, тоя син, когото баща му не наказва?” (Евр. 12:7) Той дори да ви наказва и от време на време да ви удря плесници заради греховете ви, но пак ви лекува и ви гали като Свои деца, когато се обърнете към Него с покаяние и от цялото си сърце потърсите помощта Му. „Блажен е, казва Елифаз Теманец на Иов, онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя, защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват” (Иов 5:17- 18). Прибягвайте в болестите си още и към нашата господарка Богородица, която след Бога е ваше изцеление, утеха на вас, болните и опечалени. Прибягвайте и към всички светци, и като им се молите с вяра, ще постигнете желаното излекуване от болестта си. Ако и при все това не получите желаното здраве, но Бог ви остави да бъдете наказани, защото така е полезно за душата ви, трябва да се покажете мъжествени и твърди във вярата и да предпочитате да умрете десетки хиляди пъти пред това - да повикате магьосници и магьоснички и по този начин да се отречете от вярата си в Христа и да предадете благочестието си. Но и ако други - сродници или приятели - случайно ви подтикнат, пазете се зарад любовта Божия да не ги послушате и нека да бъдете уверени, че заради това ви търпение и великодушие: 1. Бог ще ви увенчае с мъченически венец; 2. съвестта ви ще се зарадва и развесели несравнимо повече, отколкото ако бихте оздравели; 3. хората ще ви възхвалят с големи хвалебствия и 4. за целия си по-нататъшен живот ще получите и изцеление от болестта си, както потвърждава всичко това златописното перо на Йоан.

2011-05-19-1 Всемирното Православие - За врачките, гледачките и за вредата от окултизма

 

Въпрос: Отец, каква е причината Ванга и Дънов да бъдат обединени в една тема? Какво е общото между тях и каква е взаимовръзката?  ВИДЕО

О. Висарион: Общото между тях е в сферата на окултизма, а различното е това, че при Дънов има един теоретически добре обоснован окултизъм, докато при Ванга това е преди всичко дейността й. Дейността й на врачка, на общуваща с тъмните сили, докато при Дънов има едно добре обосновано философско учение. Като казвам, разбира се, „добре обосновано” вътре има и противоречия, вътрешни противоречия, а разбира се тук вече не става дума и за противоречията между теософия и християнство. Така че ги обединих като „пророци и предтечи на антихриста”, защото всеки в своята си област е направил много за това да подготви общественото съзнание за идването на този, за когото Свещеното Писание говори като за най-големия измамник в историята на човечеството. Затова и двамата са наречени „пророци и предтечи на антихриста”. Каква е все пак разликата? Ванга е все пак жертва на тези тъмни сили, докато Дънов съзнателно се противопоставя на християнството, на Христовата Църква. Той тръгва в директна атака срещу най-основни учения на християнството. Докато Ванга счита себе си за православна християнка, даже много пъти казва: „Който вярва, православната вяра да приеме!” Тя има и други правилни наставления, но за съжаление самата й дейност не е християнска, не е православна.

Въпрос: Да, за съжаление. Имаше в коментарите, които се появиха в пресата, едно изречение за това, че Ванга е препоръчвала да се чете Дънов. В какъв смисъл и защо? Има ли някакъв коментар?

О. Висарион: Ванга действително се е срещала с Дънов и има свидетелства. В една от книгите за нея пише точно кога е станало това – през 1943 година. Тя е отишла и една вечер са прекарали заедно – групата на Дънов, самият Дънов и тя. Оттогава нататък тя го е наричала „свят човек”, прекланяла се е пред него. Нешка Робева сама няколко пъти засвидетелствува пред камерите на телевизиите, че Ванга и казвала: „Чети Дънов!”, но не само тя говори за това, че Ванга уважава Дънов. Също в други книги за Ванга писани от поклонници на Ванга се споменава за това, пише за това, че тя казва: „Четете Дънов! Той е истината.” И то е нормално – след като те се намират от другата страна на барикадата и то от тъмната страна, то е ясно, че те ще поддържат и тези духове, които говорят на Ванга, те са всъщност приятелски настроени към Дънов.

Въпрос: Разбирам. В една брошура, която се продава или раздава на Рупите, която само съм виждал (не ми е предлагана там на място по простата причина, че не съм ходил) е изобразено на фотография едно шествие, предвождано от Негово Високопреосвещенство бившия Неврокопски митрополит Пимен, но тогава в качеството му на ръководител и водач на разкола. След него има една група духовни лица, някои от тях в облачение, между тях и т.нар „епископ Иоан Богослов”, който тогава беше игумен на Роженския манастир. Те са предхождани от някакво подобие на икона, което си е послужило с лика на св. Петка Търновска, а под тази фотография пише: „Канонизация на Ванга”! Можеш ли да ми кажеш нещо за това състояло ли се е някакво подобие на ритуал на „канонизация” от страна на разколническия „синод” и в каква степен поддръжката на култа към Ванга е дело и съучастие на разкола?

О. Висарион: Да. Доколкото ми е известно, не е имало канонизация на Ванга от страна на разколниците, но разбира се, това се е използвало като една форма на натиск по време, когато става „ освещаването”, така нареченото „освещаване на храма”, защото много пъти тогавашният митрополит Натанаил е бил заплашван, че ако той не освети храма, те (поддръжниците на Ванга и най-вече Светлин Русев и кръга около него) ще се обърнат към разколническия „синод” и това е послужило като един... тогава всички медии бяха против каноничния Синод, против Светия Синод и всъщност се оказва, че това често пъти е използвано да се привлече любовта на хората към разколниците. Аз бих казал, че това всъщност е една политическа игра. Реално погледнато, едва ли и митрополит Пимен, (който, разбрах, че се е покаял преди смъртта си за деянията, които е направил и затова го наричам митрополит. Ако не беше се разкаял, аз нямах правото на го наричам „митрополит”), доколкото разбирам, той просто е използвал тази ситуация, за да привлича колкото може поддръжници, за своята собствена погрешна политика в това отношение. Тоест казва: „Ето, вие искате да канонизирам Ванга. Вие поддържате ли ме?”... и по този начин да привлече хората към себе си.

Това е било църковна политика водена в погрешна посока. Възможно е, разбира се, да е имало и финансови интереси, но моята атака срещу Ванга не е да изследвам тези вътрешноцърковни или антицърковни настроения, директиви или идеи, а моята атака е директно срещу същността на това, което е правила Ванга, същността на лъжеучението на Дънов. Така че не съм обръщал толкова внимание на игрички, които са занимавали известни църковници.

Въпрос: Освен отец Ангел Кочев, който е архиерейски наместник на Петрич, и други свещеници посещават така наречената „църква на Ванга” и си позволяват да служат там, като се прикриват с това, че все пак е имало ритуално освещение от страна на сегашния Неврокопски митрополит Негово Високопреосвещенство Натанаил. Какви може да са мотивите на тези духовници да посещават и да служат в тоя храм?

О. Висарион: Доколкото разбрах, има и користни мотиви. Вие знаете, говорихме със свещеник, който е родом от този край. Той казва, че това са всъщност пенсионирани свещеници, които служат без благословението на Митрополит Натанаил. Когато той ги е питал: „Как смеете това да го правите?”, те казали: ами те ни плащат по 200 лева... От Фондацията Ванга явно се извършва това заплащане... Тук нещата опират до финансова изгода, а не до принципна позиция. За съжаление, да, има такъв момент. Трябва да изберем пред паницата леща нашето първородство! Нека (с болка го казвам това, но) тези свещеници преди всичко да разберат, че не трябва да мамят хората със своя начин на поведение. Те трябва ясно да покажат, че между врачките и истинското християнство няма никаква прилика, няма съвместимост. Ако те искат действително да бъдат служители на нашия Създател, на Бога и на нашия Спасител Господ Иисус Христос, то те трябва преди всичко да сочат пътя, който ги води хората настрани от врачките, а не право в едно такова убежище на преклонение пред тъмните сили.

Въпрос: А, какви са вашите впечатления – дали в момента не са твърде много хората, които си изкарват хляба, така да се каже, че и маслото и сиренето, покрай „църквата на Ванга” и култа към нея?

О. Висарион: Ами, за съжаление, има такъв момент. Доколкото разбрах, „храмът”, така наречен, в Рупите е включен в „стоте най-важни и посещавани туристически обекти”. Каква по-голяма реклама от това нещо! Карат хората искат-неискат да се покланят в този „храм”, да палят свещи и, както се вижда от снимките, името на Ванга е по-голямо от това на света Петка! Ако видите снимка как стои надписа, излиза, че света Петка е малка в сравнение с „великата” Ванга! Мисълта ми е, че действително това е един огромен източник на доходи и хора, които по някакъв начин са свързани с това, че те по някакъв начин придобиват тези доходи, те искат Ванга да бъде канонизирана. И това изиграва не малка част от това движение за канонизация на Ванга.

Въпрос: Според теб, отец, дали в момента окултизмът набира сили в последните няколко години, особено след ликвидирането на разкола, или все повече хора се осъзнават за вярата? Какви са твоите впечатления?

О. Висарион: Моите впечатления са, че като цяло в целия свят има едно засилване на интереса към окултни явления, не само в България. В България мисля, че ние сме подвластни, като цяло говоря за българския народ, все повече на тази тенденция да са му интересни тези окултни явление, но все пак считам, че има и едно съживяване на истинското църковно православно съзнание. Аз съм влизал в църкви, в които хората действително се молят, знаят защо са отишли там. Не само да си запалят една свещичка, ами и да се помолят от сърце и душа. Те стоят на цялата Литургия. Опитват се да се молят, доколкото могат, и със сърце и душа да изповядват вярата си в Господа с познание не само интелектуално, но и сърдечно. За съжаление обаче си мисля, че думите на Господа започват да се сбъдват: „Като дойда, ще намеря ли вяра на земята?” (Лука 18:8). За каква вяра Той говори? Той говори за истинската вяра. И именно това ме кара да си мисля, че като цяло все по-малко ще бъдат тези хора, които истински по православен начин ще вярват в нашия Спасител Иисус Христос. Затова, ако трябва да обобщя, какъв ми е отговорът, аз си мисля, че започва едно отделяне на вярващи от невярващи. Има едно такова предсказание, че накрая вярващите почти ще се познават по име. Няма да бъдат толкова много. Надявам се тази дейност срещу окултизма да бъде един зов за събуждане.

Въпрос: Слава Богу! Дано да бъде така! Мисля си, че в последно време – в последните няколко години имаше един подем в Църквата... Как преценяваш реакцията на медиите след представянето на двете книги за Ванга и Дънов, което стана в Енорийския център на столичния храм „Свв. Кирил и Методий”, за това което писаха като оценка на твоята личност и като характеристика на двете книги?

О. Висарион: За съжаление в по-голямата част от журналистите, които отразяваха това събитие има една негативност въобще към Църквата като цяло. Това не може просто така да се пренебрегне. За съжаление медиите не се постарават да дадат една обективна оценка и поне да бъдат безпристрастни. Разбира се ние бихме желали те да бъдат вярващи християни с горящи сърца към Господа, но ако го няма това, поне нека да бъдат безпристрастни. Усетих една неприязън още в някои телевизионни студиа – въпросите, които ми бяха задавани още в самия начин, по който ми бяха задавани, говореха за една открита враждебност към Църквата и към всякакво църковно мнение. Почти веднага след като започнаха да се чуват коментари за становището на Църквата против Дънов и Ванга някакво журналистическо предаване се опита да представи немощите на свещениците като хора. Тук няма една принципна опозиция срещу това, което е учението на Църквата, ами: „Вижте, и те са маскари! Вижте свещениците какво правят, вижте как се обогатяват!” и така нататък. Ние тук говорим за нещо много по-важно. Говорим за учението на Църквата. Това учение е съкровищницата и тази съкровищница всъщност ни отваря пътя към Небето. Затова за мен е непонятно как може тези журналисти да не разбират, че като затварят по този начин очите на хората за истинското познание, те всъщност вредят и на себе си и на другите хора. Те ще отговарят за това, което правят. Мъчно ми е, че това става в България, която би трябвало да е православна страна, но все повече се убеждавам, че трудно мога да я нарека „ християнска страна”.

Въпрос: Изненада ли те с нещо начинът, по който вярващите приеха тези две книги?

О. Висарион: За мен е много важно, че виждам много голяма подкрепа от много църковни хора. Те просто с радост ме поздравяват. Например, преди два или три дни бях във Варна. Много свещеници казаха, че това е един призив и за тях – те да бъдат още по-дръзновени в проповедта си срещу лъжите и заблудите. Така че от хора, които са действително църковни, не само по име са християни, а в сърцата си са християни, аз срещам много голяма духовна подкрепа, оживление в църковните среди. Някои от митрополитите ме поканиха да представя книгата си в техните епархии, което за мен беше много добър знак, че тези наши висши духовни водачи имат желание да подкрепят борбата срещу заблудите на окултизма и да я поведат тази борба. Това ми е впечатлението, че всъщност се вижда отново: който е вярващ, то вярата му все по... – който има от това, което има, ще му се придаде, а този, който няма и малкото, което си мисли, че има, ще му се отнеме. Аз си мисля, че това става в момента.

Въпрос: Един въпрос, който привидно няма много общо с тази тема – Ванга и Дънов в много отношения са един типично български феномен. Той е на границата някъде на битовия окултизъм... Как можеш да коментираш православната духовност в съвременна България в сравнение, да кажем, с една съвременна Гърция?

О. Висарион: Хубав въпрос. Ами, Светите Отци твърдят, че монашеството е всъщност лакмуса, по който може да се определи духовността на една нация. За съжаление от всички православни страни, които съм посещавал, в България монашеството е най-малко, най-разпръснато. Това, разбира се, с болка го казвам. Дори в Грузия като отивам, въпреки, че Грузия е два пъти по-малка страна от България, но там виждам силно монашество. В манастирите кипи действително духовен живот, а тук можем действително на пръстите на едната ръка да кажем кои средища (за монашески обители говоря) в България са истински средища на духовен живот. Докато в една малка Грузия аз си мисля, че те са повече. И там разбира се е важно отношението към монасите. Общо взето тук отношението към монасите е, че той понеже не можал другаде да се реализира и затова отишъл и станал монах, или пък за лек живот – отишъл да си лежи и така нататък. Значи, няма истинско разбиране за това, какво е монашеския живот. Докато в другите страни, в Гърция също (вие ме питахте главно за Гърция), но там има едно уважение към духовенството, има уважение към монашеството. И разбира се, когато ти се чувстваш все пак уважаван, чувстваш любовта на хората към тебе преди всичко, айде, да оставим настрана уважението, някаква любов да има взаимна, то тогава ти се стремиш да я оправдаеш тази любов. Не можеш да я захвърлиш или да вършиш каквото си искаш. И затова ми се струва, че за съжаление България може да поглежда с носталгия към миналото на своите велики монаси като свети Иоан Рилски, свети Теодосий Търновски... Свети патриарх Евтимий Търновски също е бил монах преди да стане патриарх... въобще, нека те да ни помагат и да ни укрепяват, защото ние самите виждаме колко сме далеч от тях.

Въпрос: може ли да се каже, че всеки православен народ е православен по своему, че по различен начин преживява вярата, по различен начин я демонстрира?

О. Висарион: Абсолютно! Много сте прав! Точно така е. Най-голямата разлика в традициите и изживяването на Православието е между Гърция е Русия, според мен. Просто виждаме два православни народа, истински православни в сърцата си, или поне... и за тях, разбира се има известно отстъпление, както е в целия свят, но по различен начин... всяко нещо, което Христос ни е дал, те по различен начин го преживяват, просто защото са различни като начин на мислене, като начин на поведение. Е, имперска Русия с начина си на богослужение съвсем не прилича на Гърция, която и тя 450 години е била под турско робство. Заедно с това се вижда, че вярата обединява. Значи, когато говоря за тези неща, които ни различават, аз не говоря за най-важното – догмите във вярата и общението с Христа. Общението с Христа го има навсякъде, където има Православие, но самото преживяване на Христос, то е индивидуално и за всеки един човек и за всеки един народ. Именно за това блажения Августин казва нещо много важно: „Единство в основното, разнообразие във второстепенното, любов във всичко...” Значи, във второстепенното може да има разнообразие, но единство трябва да има в главното, а кое е главното? Главното е Учението на Христос. Догматите. Но да помним и последното: „...любов във всичко”! Значи, не трябва да има една национална гордост – едните казват: „ние сме направили това”, другите казват: „ние пък друго сме направили”. Нека да търсим това, което ни сродява. То е Христос! Само Той може да ни обедини.

Въпрос: Ще има ли продължение този труд за Ванга и Дънов? Имаш ли някакъв размисъл по този въпрос?

О. Висарион: Ами да, Хората даже ми дават интересни идеи – примерно за суеверието, че много хора влизайки в Църквата продължават да робуват на известни суеверия. Други пък ми дават идея да пиша за масонството, за различни неща, които като отрова тихичко влизат в българското общество. Всичко това е много интересно, но аз желая да почувствам каква е Божията воля, за да може, ако разбира се, Бог ми даде това нещо, когато пиша нещо, то непременно да бъде с Неговото съдействие. Така че по-конкретно на този интересен въпрос не мога да отговоря.

Въпрос: Христос Воскресе!

О. Висарион: Воистину Воскресе Христос!

Четвъртък, 19 Май 2011 г.

(Интервюто публикуваме от сайта на Митрополитския столичен храм „Св. вмца Неделя”, със съгласието на неговия автор)

 

vladika_ioanikii_p Всемирното Православие - За врачките, гледачките и за вредата от окултизмаОбични в Христа чеда на Богударуваната ни Сливенска епархия,

Във връзка с ежегодно провеждащите се мероприятия в с. Българи, община Царево, известни катонестинарство“, свързани с празника на светите равноапостолни Константин и Елена, изпълняваме своя архипастирски дълг за просвещаване и утвърждаване на всички наши епархиоти в чистото изповедание на светата и спасителна православна вяра.

946300184_946300184 Всемирното Православие - За врачките, гледачките и за вредата от окултизмаСв. Николай Велимирович (1880 – 1956)
Из "Мисионерски писма"

Писмо 117 – До Станимир И., отговор на въпроса, действително ли вторник е нещастен ден.

И Вашият отец, казвате, е смятал вторник за нещастен ден, а ето сега и Вие. Мисля, че Вие грешите спрямо св. Йоан Кръстител, смятайки неговия ден за нещастен. Обаче денят на Вашата Кръстна слава се пада именно на празника на свети Йоан. (Всеки род в Сърбия има собствен „храмов празник“, който се нарича Кръстна слава. Тя е посветена на светеца защитник, който семейството наследява от своите предци по мъжка линия. 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре