Патриарх Теофил III:  За днешния и бъдещия статус на Йерусалим, ролята на Гръцката Православна Църква е изключително голяма. Нейната история не може да бъде отделяна от политическата и културно - религиозната история на Йерусалим. Гръцката Православна Църква присъства в този регион непрекъснато през последните 2000 години, бидейки единствената религиозна институция, оцеляла на това място през многото векове.  Нейното предназначение и призвание продължава да бъде напълно и изключително религиозно и духовно, никакви други интереси тя не преследва. Това, че днес Йерусалим има определен статут и свой културен и религиозен облик е следствие от присъствието на Патриархата, който разполага както с религиозно, така и с естествено наследство.

Под казаното аз разбирам храмовете, базиликите, местата за богослужение, светините, попечителството за които византийските власти са предали на Патриархата, когато са отстъпвали от Палестина през VII в. след нахлуването на халиф Омара ибн ал-Хатаба. Именно тогава  Йерусалимският патриарх се превръща в религиозен ръководител на гръцката православна община, а също и глава на гръцкото етническо малцинство.  .

Ако говорим за наследството – някои местни православни с арабски произход обвиняват гърците в това, че те са заели водещите позиции в културата им, и арабите не се назначават на тези църковни постове, които са достъпни за гърците. Това истина ли е?

Въпросът е много по- сложен. Патриархатът и всички източно – православни християни в този регион съществуват под общото название – рум, римски, а това задава проблем с културното самоопределение и е повод за криза. Западната култура също е има своя принос за неразбирането на идентичността, което може да се обясни с изучаване и изясняване на историческото минало. Нали трябва да знаем за своите корени. Не трябва да се игнорира историческото присъствие на Византия. Камъните за това говорят – всичко за това говори. Аз написах академично изследване, в което съм направил съвсем пълен и детайлен анализ на думата – “рум‘, и на това, какво означава да бъдеш член на тази Църква.

Въпреки това, че Гръцката Православна Църква присъства в Йерусалим от началото на своето съществуване, в днешно време възникват проблеми, свързани с позицията на Израел. Никой не би отрекъл, че израелските власти биха искали да получат собствеността на Патриархата, особено там, където са Яфонские вороты? Усеща ли Църквата подобен натиск?

Вие докоснахте доста деликатна тема за значимостта на Патриархата и неговата роля в отношенията между Йерусалим и целия регион. В религиозен смисъл тя се изразява в това, че много свети места, които са във владение на Патриархата, са останали достъпни за всички поклонници и посетители без каквито и да е било ограничения. Това е възможно благодарение съществуването на Братството на Гроба Господен.

И тук, в региона, и в света на всички е известно, че ако не е дейността на Патриархата, то много от тези свети места щяха да бъдат разрушени, или в края на краищата превърнати в музеи, архиологически площадки и туристически забележителности. До този момент светите места остават място за благоговение и почитание.

Ако говорим за културния  и даже за политическия аспект на проблема, значението на Патриархата е твърде важно, първо за това, че то потвърждава историческите претенции на Йордания и Палестина относно светите места – доколкото тези две страни основават претенциите си на това, че мюсюлманският халиф Омар, при завземането на Йерусалим е сключил мирен договор с тогавашния патриарх Софроний, а документа е известен като “пактът на Омар“. Този базов договор е база на всички юредически сделки и споразумения, които са се извършили между патриарха и властите.

Второто важно обстоятелство е, че патриархът има наследствени права върху имуществото, храмовете, манастирите и другите обекти, числото на които с времето се е увеличило съществено. И това предава на Патриархата тежест в решенията за имуществото, за естествените и демографски аспекти в живота на Йерусалим.

Патриархатът продължава да бъде собственик на имуществото в и извън Стари град – ключов регион за прилагането на политически стратегии.

Не е ли именно там, в което е силната страна на Патриархата, източник на напрежение с правителството на Израел?   

Источник: photosight.ru Автор: Alkor

Йерусалим представлява съсредоточие на случващото се в местната политика и напълно естествено е Патриархатът да е задължително въвлечен в политически конфликти и интереси.

Но мисията на Патриархата остава духовна и религиозна. За разлика от другите църкви, представени тук  - а те имат също много особености – Гръцкият Православен Патриархат се явява единствен, независим, автономен и автокефален църковен институт. Това означава, че собствеността на Патриархата е собственост, разположена в тези земи, тя остава тук.

Що се отнася до собствеността на другите Църкви, например Римокатолическата, или на Руската, то тяхната собственост е държавна. Тя принадлежи на местните общини, но собствеността си остава държавна...

И още: Централните органи на другите Църкви са разположени далече от Йерусалим. Пълномощията на главите на другите християнски Църкви и общини се задават от чужбина, отвън – не отвътре. Това прави ясна значимостта на Патриархата – на тази местна институция.

Какви са днес отношенията с Йордания, Палестина и Израел, държави, земите на които попадат в каноничните рамки на Гръцкия Православен Йерусалимски Патриархат?

Днес отношенията са прекрасни. След кризиса, който изживя Патриархата, след като аз поех лична отговорност в качеството си на Глава на Църквата, имаше, разбира се, проблеми от различно естество.  Но в края на краищата всички осъзнаха, че моето призвание е да въздам Божието Богу, а Кесарю – кесаревото. 

Колко важна роля има  Йерусалимската Патриаршия в дискусиите за правата на палестинците, особено като отчитаме близкото съседство с територии като Силуана (Силоама)? Чувства ли Църквата, че трябва да изрази позиция по този политически въпрос?

Ние се стараем да не се намесваме в политиката, а също не желаем да бъдем политици, но това не означава, че не изпитваме съчувствие към страданията и бедствията, които претърпяват жителите на тези земи.

По тази причина местните църковни общини образуваха своего рода Съвет за обсъждане въпросите на общото поведение. Ние обръщаме внимание на проблеми като стрелбите в Силуана и др..

Нашата цел е да внесем принос в установяването на взаимно уважение и разбиране, а също и в мирното съществуване и съвместно живеене. В това е дългът на Църквата. Затова ние, като Църква, излъчваме нееднократни официални становища и изразяваме своята позиция по повод статута на Йерусалим.

А нашата позиция е такава: Ние искаме Йерусалим да бъде отворен град, достъпен за всички и Йерусалим може да вмести всички религиозни общини.

Ние заявяваме, че за нас е достатъчно разрешението да се посещават и почитат местата, които са свещени за юдеите, мюсюлманите и християните. Даже ако нямаме претенции към определено място, ние претендираме за светостта тези места.

Като пример мога да посоча Света Гора, а също и гробът на цар Давид на планината Сион. Когато ние празнуваме Петдесетница в манастира и училището на Сион, след службата ние се отправяме с расата на поклонническо пътуване до гроба на цар Давид, където е разположена синагогата. Там ние отиваме заради молитвослова и си тръгваме. Ето това искаме ние. Така разбираме присъствието на Светите места. Именно този смисъл аз влагам в думите, че Йерусалим може да вмести всички.

От политическа гледна точка, всички са привлечени от Йерусалим, всяка страна иска Йерусалим да бъде нейна столица. Но според религиозните представи Йерусалим  - това е столицата на Бога. Моето разбиране аз бих обяснил така: Йерусалим диша с три дроба – християнски, юдейски и мюсюлмански. И тези дробове дишат в хармония. Така ние виждаме бъдещето на Йерусалим.

Какво ще кажете относно провежданите преговори по повод налагането на данъци, които се провеждат между Израел и Ватикана. Те могат да доведат до това, че Църковните общини да плащат данъци. Чувства ли се Православна Църква изместена на втори план, знаейки, че ако това споразумение бъде подписано, то ще бъде прецедент за другите Църкви?

Ситуацията с преговорите с Ватикана е къде – къде по-сложна. Йерусалимската Патриаршия не се чувства изместена, тъй като нейният юридически статус се отличава съществено от ватиканския. Тя е единствената Църква, която се подчинява на законите на Йордания. Патриархатът е местна институция, докато Ватиканът има духовни и политически функции, поради което не може да говори от името на местните християни.

В Интернет се появиха множество видеозаписи на разпри между гърци и арменци в храма на “Гроба Господен“. Те изглеждат срамно и не е разбираме как такива сблъсъци се случват на подобно място. Вие как бихте обяснили тези силови действия?

Аз разбирам вашия въпрос, но обикновено се стремят да сведат темата за религиозните конфликти и за противоборствата към някакви сблъсъци, случващи се между францисканци, гърци, арменци, сирийци, копти, етиопи и т.н

Но всъщност, нека да се вгледаме по-детайлно и да се запитаме, в какво е същността на конфликта между палестинските мюсюлмани и израелските юдеи. Нима не са на основа на религията? Да.

Како политическо значение има Йерусалим? Важен ли е той за военните и политически планове? Единствено религиозна ценност, нищо друго. Сблъсъците тук са чисто религиозни.

Когато вие наблюдавате ръкопашния бой в Йерусалим, особено на Храмовата Правинан и на Ал Харам – ал- Шариф – за какво е това? Нима не е заради местата за религиозно поклонение? Но се съсредоточават върху частния случай пред Гроба Господен; имат основание, действително, проблемът е на лице. Но те не представят цялостната картина на това, което се случва на Светите земи.

И още – ние не трябва да забравяме за затрудненията на човешката природа. В миналото всички битки и боеве са били в Името Господне. Кръстоностните походи с каква цел са се извършили? Нима не в Името Господне? Има и много други примери. Днес не говорят – в Името Господне, но в тези обстоятелства, така и ли иначе, е замесена религията.

Какво място си отрежда Йерусалимската патриаршия в Световния Съвет на Църквите (ССЦ ) – пълноценен член или страничен участник?

Православната Църква и Йерусалимският Патриархат бяха сред пионерите, сред учредителите на ССЦ. Той беше основан по инициатива на Вселенския Константинополски Патриарх, а впоследствие към него се присъединиха всички останали Църкви. Съветът има важна роля за общуването на всички християнски деноминации и извърши много работа, за да се преодолеят много предразсъдъци. 

Но ето в какво е проблемът – в началото Съветът беше съсредоточен върху единството на християнските Църкви и деноминации, но после, под влияние на протестантските Църкви, вниманието се измести от богословските дискусии към социални въпроси. А още по-късно, в много случаи, този диалог се оказа намесен в политиката. И днес Съветът играе важна роля, но не толкова значима, както преди, в резултата на много политически изменения и еволюции.

И въпреки това Православната Църква е свързана с мисията на ССЦ. Затова ние в него участваме. Сам аз станах представител на Патриархата и член на Централния комитет на Съвета. Ние имаме пълномощен представител, а неотдавна аз радушно приех новия генерален секретар на Съвета. Ние се опитваме да внесем колкото е възможно по-голям принос, тъй като днес това е много важно, особено за религията. Това може да способства мирното урегулиране и съгласие, за да се установи каноничната справедливост. 

Неотдавна Ви се срещнахте с премиер – министъра на Гърция, по време на неговата визита в Израел. Какво очаква Патриархатът от Гръцкото правителство? Считате ли, че Георгеос Папандрео способства за по-добър политически климат в региона? Ще бъдете ли съвместни партньори по местни политически въпроси?

Визитата  на Папандрео действително беше важна. Той заяви, че счита за своя задача да се поддържа инициативата за мирно урегулиране. Добре е известно, че той е уважаван от израелските и от палестинските власти. Знае се, че неговият баща е бил отявлен защитник на палестинската позиция по време на президента Ясер Арафат. А това, че той посети Патриархата беше още един знак за пълното разбиране на важността на Патриархата, не само в политически, но и в религиозен аспект. 

Доколкото, както отбелязах, конфликтът се осъществява на религиозна основа, то все повече ръководители почват да осъзнават, че без съдействието на главите на религиозните общини, не само християнски, но и юдейски и мюсюлмански, те няма да постигнат успех в своите усилия за установяване на мир и съгласие в региона.

Вашата гледна точка е много значи и много потребна, но самият вие сте скромен човек и живеете обикновен живот. Откъде ежедневно набирате сили за това?

Не е лесно да се отговори. Предполагам, че всички сили са дарени свише: от Църквата, от молитвата.  Именно от там.

Какъв съвет можете да дадете на хората от съвременния свят, които се борят с процесите в икономиката или с други явления, които поражда съвремеността и глобализацията?

На хората мога да кажа, че изхода и убежището от невзгодите на света е вярата в Бога.

СПРАВКА

Гръцките православни християни, или «православните Рума (Рима)», както ги наричат исторически, присъстват в Йерусалим в продължение на повече от 2000

 години. Като наследници на традицията, собствеността и авторитета, Гръцката православна  църква има за цел да играе значима роля в определянето на политическата съдба на този град. Юрисдикцията на Гръцкия Православен Патриархат, който обединява повече от 150000 християни, е разположена на територията на Израел, на Палестинската автономия, включвайки също Йерусалим и Йорданското кралство. По своето положение Патриархът се явява и политически ръководител, с гласът на когото се вземат решения от местно и международно значение- В качеството си на регионална институция Гръцката Православна Църква сътрудничи с правителството на Израел, с цел реализирането на множество съвместни проекти. В същото време, всеки нов избран Патриарх трябва да получи одобрението на трите страни Йордания, Израел и Палестина. Йерарсите трябва да имат йорданско гражданство. Първото задължение на Патриархата е в това за съхранява и защитава светите християнски градове, както е правил това от рождението на християнството.