От септември т.г. четвъртокласниците в руските общообразователните училища ще изучават задължителния комплексен учебен курс „Основи на духовно-нравствената култура на народите в Русия”, в шест модула. Върху учебниците стои препоръката на Министерство на образованието и науката на Руската федерация, а върху помагалото от модула "Основи на православната култура" - и благословението на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил.
Курсът включва 6 модела (модула): основи на православната култура, основи на ислямската култура, основи на юдейската култура, основи на будистката култура, основи на световните религиозни култури, основи на светската етика. Към тях има програми, книга за учителя и книга за родителя.
Автор на учебника „Основи на православната култура” е известният руски мисионер, писател и професор в Московската духовна академия - протодякон Андрей Вячеславович Кураев. По време на гостуването си в София по покана на Руското подворие „Св. Николай Чудотворец”, той отговори на въпроси на сайта „Всемирното православие”, благодарение на посредничеството на игумен Филип - предстоятеля на Руската църква:
Професор Андрей Вячеславович, както ни е известно, вие имате голям принос за утвърждаване на дисциплината „Основи на православната култура” в Русия. Както знаете, в България този процес е още в начален етап. Моля, разкажете какви бяха положителните страни и с какви проблеми се сблъскахте във Вашето начинание?
Пътят, който се измина в Русия, беше много своеобразен. Разговор за това се води вече 20 години. Бяха дискутирани различни варианти, вече конкретно решение беше взето от президента Медведев през 2009 г. През последните две години проектът се прилага експериментално в различни райони на Русия.
Първо, на родителите се дава възможност за избор на модел: един от шестте, за които говорих: православие, ислям, будизъм, юдаизъм и т.н. Второ, разговорът предполага отсъствие на конфесионална идентификация – в речта на учителя и съответно в учебника няма думи като „ние сме православни”, „Господ ни е заповядал” или „светата православна вяра”... Главният акцент е не върху чисто конфесионалната тематика, а върху нравствената, моралната. Главна задача на курса е опитът за самопознание на 10-годишното дете, в четвърти клас, целта не е чисто религиозна. Разговорът е за нравствеността на основата на различен конфесионален материал. Т.е. ние взимаме примери от библейски текстове, от църковната история, от националната история, но с цел да обясним висши общочовешки ценности. След като беше изпитван две години, проектът ще стартира като задължителен избор в IV клас от септември 2012 г.
Проблемите бяха огромни, главният проблем са учителите, защото те не са готови, в голямата си част са нецърковни хора и затова вариантът е необичаен: нецърковни хора да обясняват на нецърковни деца за църковното живеене на вярата. Но все пак се надявам, че в епохата на Интернет един такъв проект не е съвсем безумен. Съотношението между добрите и пишман учителите е винаги едно към десет, на един истински учител се падат десет пишман учители, имитатори на педагози. Няма значение дали става дума за уроци по английски език, история, физика, винаги е така. Но за да се прояви този един добър учител, той трябва да бъде открит, за да се появи един Разтропович (известен руски виолончелист и диригент ( 1927–2007 г.), б. пр.), е било необходимо да работят стотици музикални школи, за да се появи един Роналдо, е трябвало да има стотици момчета във футболните отбори на цяла Бразилия.
Важното е да разрешим на хората техният мозък и Църквата на работят в това направление. Важно е и че живеем в епохата на Интернет. Интернет заменя руската поговорка, която казва: „Один в поле не воин” (вж. бълг. „Една птичка пролет не прави” – б. пр.). В Интернет една птичка прави пролет. Съвременните средства за комуникация позволяват опитът на един човек да стане достояние на всички. Затова смятам, че когато педагозите навлязат в тематиката, ще започне обмен на опит. Смятам, че всеки педагог, макар и веднъж в годината, макар и за един урок може да бъде талантлив. Надявам се, че този свой опит педагогическата общност ще натрупва, ще обменя, аз също ще помагам. Така че има надежда след няколко години да бъдат достигнати някои образователни стандарти. И след това се надявам, че курсът ще заработи и резултатът от неговата работа ще се види след време. Не защото децата ще запомнят какво е това православие, не, няма да запомнят, разбира се, дори ще забравят, но се надявам, че в тях ще остане доброто усещане. И когато вече дойдат юношеските вълнения, метежи, съмнения, а може би и мисли за самоубийство, тогава вероятно те ще си спомнят, че са видели, макар и с крайчеца на окото си, един светъл свят, един светъл път. И това вече може да им помогне, отново, вече осъзнато, да се върнат към въпросите на Евангелието и Църквата.
Задължителният избор на предмета е предоставен на родителите. Може един клас да бъде разделен на няколко групи, принципът на такъв курс е основан върху „ленинския демократически централизъм”, т.е. мнозинството не трябва да се налага на малцинството. Дори едно дете да има в групата, тя ще съществува, това е повече от достоен предмет за отделно занятие.
У нас, в България, винаги възниква въпросът как е възможно да се изучава предмет религия православие, когато имаме 10 процента мюсюлманско население?
Смятам, че шестте модула по избор е недостатъчна формула. Аз бях за това предметът „Основи на православната култура” да бъде изучаван от всички, но при условие, че този курс е и културологичен, т.е. да не трябва да се търси съгласието на детето с религиозния материал. Курсът дори ще бъде важен за мюсюлманите, живеещи в Русия или в България, за да разбират културния код на този народ и тази страна. Да разбират, не значи да приемат. Но да разбират, така че православните християни да не им се струват някакви идиоти. Ти няма да бъдеш задължен да целуваш иконите: ако искаш целувай, ако искаш не целувай, но не трябва да осъждаш тези, които ги целуват – ето ти урок по толерантност. Но у нас толерантността винаги се разбира странно – толерантност към всички, които не са християни. Но дайте в Русия, а е нужно и в България, да се постави въпросът за толерантността към християните. Затова например за кавказките деца от мюсюлмански семейства, живеещи в градовете на Русия, беше много важно да преминат курса по основи на православната култура. От друга страна, за нас в Русия е важно държавата да контролира потоците от информация за исляма, стигащи до децата от мюсюлманските семейства, за да не се запознават тези деца с екстремисткия вариант на исляма, а да могат в училище по държавно одобрен учебник да ги учат, че Русия е нашата родина, че мюсюлманите живеят в мир с християните, че „ислям” означава „мир”.
Значи основната на цел на курса не е да се въведат децата в Църквата?
Не, такава цел не може да има. Учителите могат да заведат децата в храма, но като на екскурзия, не като поклонничество.Така че учителят може да обясни как и какво правят православните християни в храма, но не може да каже: „деца, хайде да се помолим”. Такива императиви не може да има.
