ЧАСТ ПЪРВА - общи положения
I. Мотиви за въвеждане на предмета
1. В българското общество преобладава мнението, че днес училището не допринася достатъчно за нравственото възпитание на младите хора.
2. Добрата морална образованост може да помогне на учениците да изберат положителна ценностна система и ще намали проявите на наркомания, насилие и обвързване с движения, изповядващи религиозен фанатизъм.
3. Потребността от по-голяма нравствена образованост и възпитание трябва да се разглежда в контекста на днешните проблеми на България, породени от сложни исторически обстоятелства през последните няколко века, отрицателните последици от тоталитарния социализъм, бавния икономически и социален преход след 1989 г. към добре уредено, модерно общество.
4. В тази ситуация важна роля играе диалогът между светското и религиозното начало в българското общество, което не винаги успява да разграничи атеизма от секуларизма.
5. Не трябва да се пренебрегват и съвременните проблеми в отношенията между религиите в глобален и регионален план. Липсата на адекватно преподаване на религия в училище несъмнено улеснява дейността на радикалниполитически и религиозни групи в България, които биха използвали религията за постигане на користни цели.
6. Посочените недостатъци и проблеми в българското училище са допълнително препятствие пред желанието на страната да бъде не само равноправен, но и равноценен член на европейското семейство от държави, култури, човешки общности и богатство от личности.
7. Училището е онази светска институция, която осигурява необходимите условия за балансирано представяне на нравствените традиции на световните религии и за запознаване на учениците с тях.
8. Обучението по предмета "Религия" се осъществява на основата на универсалните човешки права. Религиозната грамотност трябва да е част от общата грамотност на българския гражданин.
II. Цели и задачи
Главната цел на този предмет е даде на учениците познания в религиозната сфера и да развие у тях усет и уважение към религиозното, което ще спомогне за адекватната им ценностна ориентация и ориентация сред различните религии.
Обучението по религия има за задача да изгради граждани, които
? да познават християнството, както и други световни и исторически религии;
? да уважават религиозните възгледи на другия;
? да умеят да водят междурелигиозен диалог;
? да осъществяват обществено-полезни дейности и различни граждански и национални инициативи съвместно с представители на други вероизповедания;
? да уважават светския характер на държавата.
III. Принципи
1. Правни
Обучението по религия в българското училище съблюдава международните конвенции, ратифицирани от България, нейните конституционни и законови принципи:
? Религиозна толерантност (Общата декларация за човешките права от 1948 г., чл. 26, § 2,)
? Свобода на религията и съвестта (Общата декларация за човешките права от 1948 г., чл. 18)
? Правото на детето на свобода на мисълта, съвестта и религията (Конвенция за правата па детето, чл. 14, ал. 1)
? Свобода на съвестта и избор на вероизповедание (Конституция, чл. 37; Закон за вероизповеданията, чл. 4)
? Равнопоставеност на вероизповеданията (Конституция, чл. 37; Закон за вероизповеданията, чл. 4)
? Светски характер на държавата и образованието (Конституция, чл. 13; Закон за народната просвета, чл. 5;Закон за вероизповеданията, чл. 4)
? Уважение към религията на другия (Закон за народната просвета, чл. 15)
? Недопускане на идеологическо и религиозно индоктриниране на учениците (Правилник за прилагането на ЗНП, чл. 4)
2. Образователни
? Преподаването на предмета е светско и култивира уважението на учениците към светските устои на българската държава, нейната конституция и закони;
? Обучението по предмета "Религия" се основава на универсалните човешки права. Преподаването се осъществява изцяло и само в духа на религиозна, културна и личностна толерантност;
? Преподаването на предмета "Религия" е открито за диалог и помага за ценностното ориентиране на учениците;
? Обучението е интеррелигнозно и плуралистично;
? Религиозната грамотност е неделима част от общата грамотност на българския гражданин;
? Религиите се представят (на първо място) като морални традиции - (като исторически траен, неполитически и надситуативен извор и опора на човешката нравственост);
? Религиозните догмати, институции и култове се представят като системни и исторически знания;
? Обучението по религия се осъществява във връзка с другите предмети, развиващи общокултурното обучение на учениците;
? Предмет на оценка са знанията на учениците и уменията им да разсъждават над проблеми, свързани с религията, а не и тяхната вяра;
? Личната вяра на учениците и учителите не влиза в кръга на обсъжданите в училище теми и е под закрилата на държавата и обществото като универсално и неотменно, гарантирано от Конституцията човешко право.
IV. Име на учебния предмет
? 1-12 клас - Религия.
V. Статус на предмета
? 1-7 клас:
• задължителен, 1 час на седмица,
? 8-12 клас:
• а) ЗИП или СИП по 2 часа на седмица
• или б) профил (6 часа на седмица).
VI. Преподаватели
Правоспособност за преподаване на предмета Религия (в низходящ ред) имат:
1. Богослови (бакалаври и магистри) с педагогическа правоспособност.
2. Педагози със специализация в Бог. Ф-т.
3. Магистри и бакалаври от други хуманитарни специалности с педагогическа правоспособност и допълнителна специализация.
4. Историци, философи и филолози с педагогическа правоспособност.
Подготовка на преподавателите:
1. Създаване на специализирани магистърски програми в Богословските Факултети в сътрудничество с други факултети (Педагогически, ФНПП, Исторически и Философски) и висши училища.
2. Преквалификационни курсове за обучение и усъвършенстване на преподавателите по Религия.
3. Семинари за допълнително обучение на преподавателите, организирани с помощта на инспекторатите.
VII. Учебно съдържание
В 1-4 клас основното съдържание се формира от темите на морала, представени в тяхното религиозно осмисляне и подкрепа - изучава се морала в хоризонта на нравствени образци примери.
В 5-7 клас основното съдържание е насочено към усвояване на исторически и културни знания за религиите:
? 5 клас - Религия (История на религиите - християнство, юдаизъм, ислям, будизъм);
? 6 клас - Религия (Храмова култура - архитектура, естетика, символика в религиозен и морален смисъл; обредност);
? 7 клас - Религия (Свещени места и свети личности - национална и местна религиозна култура).
В периода 8-12 клас основното съдържание се формира от систематическо и историческо представяне на религиите като ядро в историята на идеите и културната история на човечеството. Запознаване с догматическото учение на християнството и ученията па другите религии.
VIII. Методика на преподаване - принципи
? Обучението трябва да тръгва от света на децата и да ги среща с културата и ценностите на светото,
? Темите очертават траектория, която започва от техния дом и от техните ежедневни морални (екзистенциални) проблеми и стига до пиетета към светото, среща със свещеното, уважение и възможно упование в религиозността.
IX. Учебна литература
За всеки клас и всяка учебна година преподаването ще бъде подсигурено с комплект учебна литература и средства:
1. Учебник за ученика
1.1. Учебна тетрадка за ученика
2. Книга за учителя, която ще съдържа:
2.1.Методически разяснения към всяка тема;
2.2.Теоретични разяснения към всяка тема;
2.3. Допълнителна литература и интернет ресурси по темите.
3. Интерактивни учебни пособия
3.1. Мултимедийни учебни материали;
3.2.Сайтове с форуми по темите;
3.3.Образователни филми.
X. Очаквани резултати
? Познаване на основните религиозни учения с тяхната ценностна система, вяра и учение;
? познания за религиозните аспекти на националната и световната история и култура;
? знания за морални ценности и развита морална чувствителност;
? усет и уважение към религиозните аспекти на живота;
? ясна ориентация в системата от вярвания, идеи и ценности на отделните религии;
? умения на учениците да намират в религиите авторитетни отговори на свои екзистенциални и морални въпроси;
? по-добро разбиране духа на общността, в която живеят, и разбиране за другостта и ценността на всяко човешко същество;
? търпимо отношение към верските и културни различия;
? културно и духовно личностно израстване на учениците;
XI. Институционална подкрепа
При изработването на настоящата концепцията и въвеждането на предмет "Религия" в българското училище ще се търси съответната институционална подкрепа, съдействието на гражданския сектор и медиите.
ЧАСТ ВТОРА - коментари и пояснения
I. Мотиви
Днес българското общество е изправено пред предизвикателството да съхрани и пренесе в бъдещето своята културна и духовна идентичност. Това е изключително трудно поради липсата на национална стратегия в тази област. Въпросът не търпи отлагане и поради членството на България в ЕС. В новите условия изграждането и запазването па личностна и национална идентичност все повече ще бъде дело на отделната личност и обществото (посредством образованието), отколкото на институции (държавата и ЕС). Предизвикателството се динамизира допълнително и от постмодерния характер иа епохата в която живеем.
Промяната в обществото доведе и до промяна в отношенията на семейството с религията. Днес структуриращата сила на религиозните норми е изчезнала от семейното ежедневие. Плурализмът в обществото, а оттук и появата на релативност в ценностите, води при много хора до загуба на духовни ориентири относно смисъла на живота. Това често обърква хората и ги прави несигурни - не умеят да се впишат с достойнство в културното и в религиозното многообразие на съвременния свят.
Когато "търсенето на смисъла на живота" се пробуди у човека, тогава той търси валидни стойности и религиозна ориентация. Но не рядко открива утеха в псевдорелигиозни заместители и форми на суеверие - вярва, че ще ги открие в окултни практики, езотерични учения или другаде. И точно тук, в тази релативност на различните идеи за смисъла на живота, пред религиозното ограмотяване се изправя основната задача да предложи авторитетно обяснение.
След периода на стагнация в религизно-етичната област е необходимо с помощта на религиозното обучение да се даде възможност за духовно-нравствено обновяване на българското общество.
Въвеждането на часове по "религия" като задължителен предмет в първите класове на светското училище е начин да се преодолее кризата в обществото, породена от прехода от тоталитарен атеизъм към религиозен и светогледен плурализъм. Възстановяването на свободата на религията създаде условия за възраждане дейността на различни вероизповедания - традиционни и нови. Свободата на съвестта и религията обаче не е достатъчно условие за търпимост в междурелигиозните отношения, нито за баланс между религиозното и светското в българското общество. Ето защо процесът на религиозно възраждане у нас бе съпроводен с вътрешно-конфесионални конфликти (напр. доскорошният разкол в БПЦ и разцепленията в ръководството на мюсюлманска общност у нас) и прояви на междурелигиозно напрежение. Всичко това създава условия за манипулиране на подобни конфликти за политически, икономически и други цели, които могат да се избегнат с въвеждането на предмет "Религия" в българското училище.
Подобна стъпка ще издигне ролята на училището като фактор за укрепване на морала на младите хора и ще отговори на една от основните критики на българското общество към тази институция. Тя е необходима и поради слабите познания на мнозинството от българското население за традиционните вероизповедания у нас вследствие на годините атеизъм. Това води до изопачаване на религиозните учения и практики, поява на лъжеучения, възникване на конфликти на религиозна или псевдорелигиозна основа, разпространение на секти, проповядващи анти-социално поведение в противоречие с основни етични и общочовешки принципи.
Не трябва да се пренебрегват и съвременните проблеми в отношенията между религиите. Те са последица от световни и регионални проблеми, съчетани с опита на радикални политически и религиозни групи в България да се възползват от верските ценности за постигане на користни цели и насаждане на обществено напрежение. Липсата на адекватно преподаване на религия в училище несъмнено улеснява дейността на подобни групи.
Въвеждането на предмет Религия в училище ще отговори и на нарастващата необходимост от възпитаване на подрастващото поколение в дух на толерантност и плурализъм - условие за постигането на социален мир и успешен междурелигиозен диалог. Това не може да се постигне от съществуващото в момента конфесионално изучаване на отделни религии. Същевременно един надконфесионален и интердисциплинарен подход към преподаването на предмета Религия позволява изучаването му от всички ученици, независимо от религиозната им принадлежност. Нещо повече, то съответства на характера на училището като единствена институция, осигуряваща необходимите условия за балансирано представяне на нравствените и исторически традиции на християнството и другите световни религии и за запознаване на учениците с тях.
Накрая следва да се отчете и фактът, че училището е подходящото място, където децата да се запознаят със светското и религиозното начало в българското общество. Диалогът между двете е затруднен от това, че в публичното пространство често се смесва атеизма като идеология отричаща и преследваща религията със секуларизма, който разделя светското от църковното и така гарантира равноправното положение на всички граждани независимо от религиозната им принадлежност. В този смисъл училището се явява онази институция, която може да осигури баланса между религиозното и светското начало сред най-младите български граждани и да ги ориентира в религиозното разнообразие и динамика на съвременния свят.
II.
Цели и задачи
Главната цел на този предмет е да даде на учениците познания в религиозната сфера и да развие у тях усет за религиозното, което ще спомогне за адекватната им ценностна ориентация. Допълнително то има изпреварваща и предпазваща цел да изгражда правилно отношение относно отрицателните обществени прояви сред младежите.
Освен това преподаването на предмет Религия има за задача да възпита граждани, които познават християнството, както и други световни и исторически религии; уважават религиозните възгледи на другия и умеят да водят междурелигиозен диалог; осъществяват обществено-полезни дейности и различни граждански и национални инициативи съвместно с представители на други вероизповедания; уважават светския характер на държавата.
III.
Принципи
1.
Правни принципи
Обучението по религия се изгражда в съответствие с правните и нормативни актове, регулиращи дейността на българското училище. Те включват международни конвенции, ратифицирани от България, нейната конституция и законодателство. Освен да представя религията в нейните божествени, човешки, обществени и исторически аспекти, обучението по религия трябва да е и предметът, който се опитва да бъде компетентен помощник на учениците при търсене на обяснение на основните въпроси в живота и на базата на религиозните си знания да си изградят позиция натолерантност.
Член 26, § 2 от Общата декларация за човешките права от 1948 г., гласи: "Обучението трябва да има за цел пълното разгръщане на човешката личност и засилване вниманието върху човешките права и основни свободи. То трябва да съдейства за разбиране, търпимост и приятелство между всички нации и всички расови или религиозни групи...". Във връзка с религиозното обучение чл. 18 на същия документ пояснява: "Всеки човек има право на свобода на мисълта, на съвестта и на религиозна свобода. Това право дава на човека свобода да сменя религията или убеждението си, както и свободата да изповядва своята религия или убеждение, сам или в общение с други, публично или частно, чрез учение, практикуване, богослужение или изпълнение на ритуали." (Пак там.)
Според Конвенцията на ООН за правата на детето от м. септември 1990 г., чл. 29, ал. 1 (а) правото на образование е формулирано по следния начин: "Подготовката на детето за отговорен живот в свободното общество трябва да става в дух на разбирателство, мир и толерантност, равенство между половете и дружба между всички народи, етнически, национални и религиозни групи и коренно население."
Обучението по религия трябва да бъде съобразено и с конституционните принципи, гарантиращи свободата на съвестта и избора на вероизповедание ( Конституция, чл. 13 (1), чл. 37), както и с законовите изисквания за равнопоставеност на вероизповеданията (Закон за вероизповеданията, чл. 4 (1)) и забрана на дискриминация на верска основа (чл. 4 (4)). Друга юридическа норма, с която трябва да се съобрази преподаването на предмета Религия е чл. 5 от Закона за народната просвета, който гласи: "Образованието е светско." Този принцип произтича от отделянето на религиозните институции от държавата (Конституция, чл. 13 (2), Закон за вероизповеданията, чл. 4 (4)). Същевременно Законът за народната просвета определя, че изграждането на граждани, които уважават религията на "другия" е основна задача на държавното образование (чл. 15(1)). Правилникът за неговото прилагане не допуска "налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини" и постановява, че в "светските училища религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети" (чл. 4).
2.
Образователни принципи
Важни за преподаването на предмет Религия са и образователните принципи, съобразени със светския характер на образованието у нас. То не може да бъде насочено срещу светските устои на българската държава, нейната конституция и закони. Освен това то трябва да се осъществи в съответствие с основните човешки права и в дух на културна, религиозна и личностна толерантност и равнопоставеност. Последното е особено важно поради липсата на подобна традиция в обучението по религия у нас. Въвеждането на предмет Религия се налага не само поради дългото прекъсване в развитието на нормалния религиозен живот у нас, но и за да се преодолеят деформираните представи за религията изобщо, както и за отделните религии конкретно, които битуват в днешното поколение вследствие на полвинвековния войнстващ атеизъм.
В исторически план българското общество няма опит в неконфесионалното светско преподаване на религията. До голяма степен това е предизвикателство и пред образователните системи на повечето държави-членки на Европейския съюз. Този тип обучение дава познания за религиите като социален феномен и история. То няма за цел да индоктринира детето, а да му помогне да направи своя избор на светоглед, включително и нерелигиозен. Светският подход при преподаването на религия в училище не отхвърля правото на религиозните общности да организират собствено конфесионално образование на базата на принципа на разделяне на държавата от религията (Конституция, чл. 13 (2); Закон за вероизповеданията, чл. 4 (1)). За разлика от тях, той има за задача да развие култура на толерантност и взаиморазбирателство между гражданите на една държава независимо от тяхната религиозна принадлежност.
Преподаването на религия в светското училище е открито за диалог и подпомага ценностното ориентиране и възпитаването на учениците като морални личности и граждани на страната ни и Европейския съюз. При сравняване с концепциите за обучение по религия от миналите епохи става ясно, че днешното обучение трябва да е открито за дебат по разнообразните въпроси и проблеми на нашето плуралистично общество, както и за диалог с другите вероизповедания и нерелигиозни възгледи. Подобна откритост се налага и по отношение на новите методи на преподаване и дидактични възгледи. Познанията, придобити в часовете по религия подпомагат по-добрата ориентация на учениците в света на съвременните религии с тяхното многообразие и динамика.
С оглед на предизвикателствата, които религиозният плурализъм поставя пред днешното българско общество обучението по Религия ще дава на всеки ученик познания не само за неговата собствена религия, но и религиите на "другите". Религиозният плурализъм изисква по-добро познаване на религиозните мотиви за поведението на хората от другите културни общности и приемане чуждите религиозни традиции като импулс за собственото си религиозно образование. Това включва и развиване на умения за откриване на собствен религиозен път, сблъсквайки се с претенциите за истина на различни религии и квази-религии, както и за съвместно съжителство с хората от други религии. Религиозният плурализъм отхвърля както затвореността на фундаментализма с неговите претенции за монопол и налагане истината само на една религия, така и опитите за 'сливане' на различните религии в една обща, еклектична и синкретична религия.
Обучението е интеррелигиозно. То изхожда от разбирането, че религиозната грамотност е неделима част от общата грамотност и култура на българския гражданин.
Интеррелигиозното обучение в часовете по религия е необходимо, за да се гарантира успешно съжителство в глобализиращия се свят, защото междурелигиозното разбирателство е условие за мира в света. Този тип обучение цели не само запознаване, а и създаване на умения за комуникация с отделните религии през призмата на собствената религиозна традиция. Това изисква обаче и преосмисляне на евроцентризма от гледна точка на световните процеси. Необходимо е учениците да разбират не само християнството, но и други религии (учение, обредност и история), за да се преодолеят стереотипите от миналото, които и днес водят до напрежение и конфликти в тази сфера. При това последователите на различни религии трябва да имат възможност да представят себе си чрез своята вяра. Необходимо е да се разгледат и конкуриращите истини на религиите. Не по-маловажно е интеррелигиозното обучение да се осъществява във връзка с другите учебни предмети, развиващи общата култура и познания на учениците.
Днес културно-историческото основание за изучаването на религия трябва да бъде допълнено. За учениците не е достатъчно да се запознаят с историческата роля на Българската православна църква, с църковните светии и с мъчениците от българската история, както и с преследването заради вярата по време на тоталитаризма у нас. Не е достатъчен и повърхностен поглед върху историята на исляма и неговата религиозно-политическа и догматично-правна система. Учениците се вълнуват много повече от основните човешки въпроси. Важно основание за обучението по религия в училище е антропологическото, а именно че това обучение е не само полезно за живота, но и част от образованието на човека. То е отличителна черта на образования човек.
Едно подобно обучение има за цел да разясни, от една страна, както основното съдържание на отделните религии въз основа на житейския опит, така и стимулите за действие по време на възникването и историческото им развитие. От друга страна, то се нуждае от задълбочено екзистенциално тълкуване на съвременния всекидневен опит и на анализите на света, в който живеем. През този важен за младия човек етап то ще подпомогне неговото развитие като личност. Днес религиозното обучение и възпитание не може да се постигне единствено чрез преподаването на знания от катехизиса (напр. в Християнството) и не трябва да бъде такова, в което се показват само примери за следване и императивни истини за изпълнение - много повече е необходимо то да бъде ефективно.
Етичната проблематика не стои вън, а в центъра на религиите. Това се отнася особено много за християнството, което с Десетте Божи заповеди и Блаженствата съдържа две определящи и до днес етичното ни съзнание прокламации и което преди всичко дава отговор на въпроса, защо е необходимо моралното поведение. Това, че почитта, която се отдава на Бога, намира израз в уважението, което се дължи на другите, е основно убеждение, което преминава през християнската традиция. От особено значение за балансираното представяне на етичната проблематика е сравнението на християнските принципи с моралните норми на юдаизма и исляма, които засягат подобни на християнството нравствени въпроси.
Десетте Божи заповеди лежат в основата на Моисеевия закон, а императивите "Не убивай" и "Не кради" са сред базовите принципи на ислямския морал. Разглеждайки юдеите, християните и мюсюлманите като обща група от "хора на Писанието", ислямът се интересува преди всичко от единството на обединяващите ги религиозни и морални норми. Затова възпитанието в социално поведение, създаването на чувствителност към достойнството, страданията и правата на другите, както и изграждането на способност за етична преценка, са основни стремежи на религиозно-педагогическия ангажимент в ситуацията на ерозиращо взаимоуважение и нарастващи етично-културни конфликти.
Учебният предмет Религия, на базата на християнството и другите традиционни религии, помага на младите хора да изясняват своите екзистенциални въпроси и дава на учениците аргументирано нужната и желана помощ при търсене наориентация в живота. Изучаваните религиозни традиции не бива да се редуцират до техните догматично-систематични и морално-етични компоненти. Вниманието следва да се насочи в по-голяма степен към съдържащите се в тези традиции богатства от мъдрост и духовност. Нашето време се нуждае от начин на живот, който създава действителна връзка на човека с "дълбочината на битието".
Тона обучение се стреми отвъд мисловното занимание към среща с екзистенциалното. То ще помогне на учениците да намерят ориентация и решение на промените чрез представяне на различни религиозни системи (евентуално и чрез критика на проблематичните учения) и чрез по-добро разбиране на собствената традиция и култура в светлината на различията.
IV.
Име
Наименованието "Религия" е най-подходящо като конфесионално неутрално и отговарящо на светския характер на българското училище. Би могло за отделните класове да се добавят различни нюанси или акценти към основното заглавие.
V.
Статус
Задължителният характер на обучението по религия произтича от важните обществени задачи, които му се вменяват, а именно: образоване и възпитаване на граждани с познания за религиите, уважаващи вярата и светогледа на другия н умеещи да водят междурелигиозен диалог. От това зависи и успехът на обществено-полезни дейности, осъществявани съвместно от български граждани с различна религиозна принадлежност. Подобно обучение цели да предотврати манипулирането на отделни вероизповедни общности в България и провокирането на конфликти на религиозна основа.
VI.
Преподаватели
Обучението по религия в светските училища следва да се преподава в съответствие с чл. 4 на Правилника за прилагане па Закона за народната просвета, т.е. от завършили хуманитарни специалности (богослови, педагози, историци, философи, филолози).
За по-доброто обучение на учителите по религия, освен подобряване на програмите (бакалавърска и магистърска) в Богословските факултети, е необходимо създаването на Образователен център към тези факултети (заедно със специалисти и от други факултети - педагогически, исторически, философски и т.н.) за повишаване квалификацията на учителите по религия.
VII.
Учебно съдържание
Важно основание за обучението по религия в училище е антропологическото, а именно че това обучение е не само полезно за живота, но и част от образованието на човека. То е отличителна черта на образования човек. То е, което може да помогне компетентно да се изяснят такива екзистенциално важни въпроси като например въпросите за:страданието, щастието, смисъла на живота и спасението, справедливостта, мирът и съхранението на света, любовта към ближния и любовта към Бога, неуспеха, вината и прошката, надеждата, утопиите и Божието царство и др. Училището трябва да дава компетентни отговори на подобни въпроси, а обучението по религия е място за разглеждане на тези теми.
А. Основни морални понятия (теми):
? Доверие и вяра; Приятелство; Благодарност; Съчувствие и състрадание; Прошка; Търпение; Любов; Грижа.
Б. Основни морално-богословски понятия (теми):
? Любов към Бога; Благочестие; Грях; Вяра и суеверие; Смирение; Надежда и упование.
В. Основни знания за история на религиите:
? Християнство (православие, католицизъм, протестантство)
? Ислям (шиизъм, сунизъм, Коран, сунна)
? Юдаизъм (Тора, Пророци, Писания - ТаНаХ), фарисеи, садукеи, есеи, караити)
? Източни учения
VIII. Методика
От една страна, образованието по религия трябва да има независими позиции и да преподава такива ценности, които да послужат за основа на нравственото обновяване на нашето общество и да бъдат критерии в борбата срещу негативните явления в него. От друга страна, дидактически изграденото религиозно обучение трябва да има за отправна точка в учебния процес особеностите на учениците. Това ще ги направи по-чувствителни към религиозните въпроси, към промяната на религиозността и злоупотребите с нея. Това е пътят, по който те ще разберат защо религията не е изчезнала, а продължава да съществува, въпреки преследванията и опитите за нейното унищожаване. Така религиозното обучение ще бъде откривателско пътуване за тях, при което заровеното се открива и скритото се показва на светлина.
Предвид специфичността на религиозното обучение би имало смисъл не преподаването, което излага целостта, пълнотата и систематичността на учението чрез стотици ключови думи, а такова, което може да обясни основното, неизменно съдържание на Евангелието и другите свещени книги и религиозни вярвания чрез опита на съвременния човек.
Методиката на обучението по религия следва да бъде съобразена с възрастовите и психологически особености на учениците.
За учениците от 1-4 клас методите на преподаване са предимно интерактивни. Идеите на отделните религии ще се представят под формата на приказки и игри (познавателни и ролеви).
? Светът на детето (с неговите теми, въпроси, проблеми) е изходно начало при преподаването;
? Учебното съдържание се представя чрез историите (преживяванията, перипетиите) на група деца (връстници на учениците);
? В групата влизат деца, чиито родители и среда са от различни религии и деца от светски семейства (напр. Христо и Мария, Ахмед и Гюлсун, Моис и Сара, Марио и Биляна...)
? Всяка тема (урок) е епизод от цялостен разказ ("роман"), който обхваща и свързва учебното съдържание през цялата учебна година. Този своеобразен "роман за деца" свързва с общи герои и близки земи обучението от 1 до 4 клас.
? Всеки епизод представя някаква история, в която децата в своето си всекидневие се натъкват на някакъвморален проблем (дилема, казус),
? За да решат (изследват) този морален проблем:
• Учениците (си) задават въпроси;
• Размишляват сами и заедно;
• Заемат и опознават различни социални роли;
• Питат по-възрастните (родители, роднини, учители);
• Слушат, гледат или четат истории, притчи, мисли от нравствената култура на големите религии;
• Запознават се с религиозни празници, култове, архитектура, общности.
а. Така учениците изминават следните образоващи (и възпитаващи) етапи:
• Откриване на морален проблем;
• Среща с морални примери и морални авторитети от история на религиите;
• Формиране на чувство и усет за светост и религиозност (до 4 клас)
• Създаване на усет и разбиране за йерархията от ценности, съобразно която трябва да направят моралния избор;
• Натрупване на знания за ученията на световните религии (5-7, 8-12 клас)
IX. Учебна литература
За всеки клас и всяка учебна година преподаването ще бъде подсигурено с комплект учебна литература, която включва учебник и учебна тетрадка за ученика, както и книга за учителя, съдържаща методически и теоретични разяснения към всяка тема и препоръки за допълнителна литература и интернет ресурси по темите.
Освен това се предвиждат интерактивни учебни пособия (мултимедийни учебни материали, сайтове с форуми по темите образователни филми).
Х. Очаквани резултати
За съдържанието определящ фактор могат да бъдат религиозно-философските и нравствените традиции. Училището предлага форум за разясняване на тези традиции, за да могат учениците да си изградят компетентна позиция. Перфектното изпълнение на една такава задача едва ли е по силите само на религиозното обучение. Но то може да обясни основните въпроси за Бога, за смисъла на живота, за смъртта, справедливостта, мира и пр. и по този начин да помогне учениците да изградят позицията си. То е предметът, който в най-голяма степен може да помогне при търсенето на отговорите. То ще им даде, на базата на християнското и други религиозни учения и традиции, необходимите познания и многообразната информация за намиране на компетентните отговори. Това не означава, че те трябва всичко сляпо да възприемат. Напротив, обучението трябва да им послужи, за да изградят своята гледна точка, своята позиция за и против своите досегашни убеждения и представи.
И ако училището има за задача да образова бъдещите граждани, то тогава учебните предмети, особено религиозното обучение, трябва да обхванат всички теми, които са важни за днешния живот и необходими при изграждане на житейската концепция на младия човек. В часовете по религиозно обучение не трябва да става въпрос само за вярата, а преди всичко да се покаже как днес човекът може да живее с нея в едно променящо се общество.
С оглед на индивидуалното измерение приносът на религиозното образование се определя като "съпътстващ и трансформиращ живота". Аспектът съпътстване на живота се отнася до значението, което е придобила биографията за отделния човек в процеса на израстването му като личност. Тя дава възможност човек да се осъзнае като единствен и неповторим, като незаменим. По време на нейния ход възниква въпросът за смисъла на цялото. Именно тук трябва да се подкрепи отделния човек, да му се помогне да види живота си в един по-голям контекст, да научи за възхода и провалите на други житейски съдби. Трябва да му се даде възможност да разбере как от това да извлече индивидуален опит и да получи повече познание за Бога, да му се даде кураж да направи следващата стъпка. Това е важната задача, която стои пред религиозното възпитание и образование.
Приносът на религиозното обучение и възпитание би следвало да се определя като "открито и ориентиращо". Макар че у нас религиозното обучение и възпитание са свързва преди всичко с Православната ни църква, те същевременно трябва да излизат извън тези граници - в срещата с християнството по света, в диалога с другите конфесионални общности и религии, в солидарното търсене заедно със съвременниците на ориентация и смисъл в живота.
XI. Институционална подкрепа
При изработването на настоящата концепцията и въвеждането на предмет "Религия" в българското училище ще се търси съответната институционална подкрепа, съдействието на гражданския сектор и медиите.
