Пресвета Богородица

Канонът на Пресвета Богородица е част от богослужебната похвала на Православната Църква към майката на нашия Бог. Той се изпълнява на вечерните богослужения през Богородичния пост, с изключение на вечерните в събота и срещу празника Преображение Господне и Успение Богородично.

Светата Църква тачи майката Божия затова:

1. Че тя показала съвършенство в християнските добродетели.

2. Че тя „като по-чиста от херувимите и по-славна от серафимите“ се удостоила да стане майка на Спасителя.

3. Бидейки майка Божия, тя е майка-закрилница на всички повярвали в Иисуса Христа[1].

Прочети още: МОЛЕБНИЯТ КАНОН НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА (2)

Иконата се намира в музея на византийския мъжки манастир „Св. Богородица“ в Палеокастрица, на гръцкия остров Корфу (издигнат през 1225 г., реставриран в края на XVIII и началото на XIX век). Върху нея е изобразена възнасящата се Божия майка и 12-те апостоли застанали пред празния ѝ гроб.

Да си припомним изобразеното събитие:

На третия ден от погребението на Пресвета Богородица в Гетсимания свети апостол Тома дошъл и пожелал да се отвори гробната плоча, за да се поклони.

Прочети още: „ВЪЗНЕСЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“ – УНИКАЛНА ИКОНА ОТ ОСТРОВ КОРФУ (2)

Всеки път, когато свещеникът извършва божественото свещенодействие, след тайните думи за призоваване на Светия Дух, светите Дарове, със силата на Божията благодат, се претворяват в истински Христови Тяло и Кръв. Тогава се споменават всички ликове на светиите, принася се предложената всемирна Жертва за всички и за всичко, за тържествуващата на небесата Църква и „изрядно (особено) за Пресветата, Пречиста, Преблагословена, Славна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария“.

Прочети още: „О ТЕБЕ РАДУЕТСЯ, БЛАГОДАТНАЯ, ВСЯКАЯ ТВАРЬ...“ (2)

Тая Девица – Девицата (думата е членувана, т.е. знайната по Божие предведение от създание на света), за която е пророкувал Исайя, е Пресвета Дева Мария, дъщерята на праведните Йоаким и Анна. По баща тя произлизала от царския – Давидовия род, а по майка – от Аароновия – свещенически род.

Аарон, братът на Мойсей, бе първосвещеник на израилския народ още когато бяха в пустинята. Така че Пресвета Дева Мария от рождението си се е увенчала със слава и чест – със слава като произлизаща от царски род и с чест като произлизаща от свещенически род.

Родителите на Пресветата Девица – Йоаким и Анна, живеели в галилейския град Назарет, който отстоял от Йерусалим на три дни път. Те били много щедри, изразходвали повечето от дохода от стадата си за благотворение, едната трета оставяли за себе си. Известни с голямото си благочестие, те нямали деца. Горещо се молили Господ да ги удостои с рожба. А тогава у израилтяните не се гледало с добро око на бездетните съпрузи. Считали ги за неблагословени от Бога, което много е измъчвало праведните Йоаким и Анна.

Веднъж на голям празник Йоаким с други хора от Назарет отишъл в Йерусалим, за да принесе жертва на Бога. Той бил упрекнат от първосвещеника, че е недостоен като бездетен да принася жертва на Бога. Това го много наскърбило и не се е върнал в Назарет, а отишъл в имението си, дето били стадата му, и там се е предал на пост и молитва.

Анна, като научила причината, защо не се връща Йоаким, се разтъжила и още повече усилила молитвите си към Бога да ги сдобие с дете… Разказва се, че веднъж, като се заслушала в чуруликането на една птичка в градината си, хранеща малките си птиченца в гнездо сред разлистено дърво, въздъхнала дълбоко и през сълзи отправила молитви с поглед към небето – молила се горещо да бъде удостоена с дете, та и тя щастливо да храни своята рожба.

Божието благоволение било над двамата и ето, Ангел Господен известил на Йоаким, че ще му се роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще дойде спасението на света. В същото време Ангелът се явил и на Анна и ѝ известил, че ще стане майка на пресвета отроковица. И в уверение на това Ангелът добавил да иде в Йерусалим и там при Златните порти да се срещне със съпруга си, комуто е известено всичко това. Тя изпълнила поръчението на Ангела – отишла незабавно в Йерусалим и споделила това, което и на двамата Ангелът е съобщил.

Анна родила дъщеря, Пресветата Девица, на която дали името Мариам, което се тълкува „госпожа - надежда“. Родителите си обещали да я посветят на Бога. Принесли жертва, помнейки думите на Ангела, и се грижили радостни за израстването на своята отроковица.

Из книгата „Всевъзпяваната света Богородица“, изд. ПИК, гр. Велико Търново, 2001 г.

[/pb_text][/pb_column][/pb_row]