Когато душата е в Божията любов, колко хубаво е всичко тогава, колко мило и колко радостно.
Но Божията любов се съпровожда с печал и колкото повече е любовта, толкова повече печал има.
Божията Майка никога не е съгрешила с нито един помисъл и никога не е изгубвала благодатта, но и Тя е познала велики скърби.
Когато душата е в Божията любов, колко хубаво е всичко тогава, колко мило и колко радостно.
Но Божията любов се съпровожда с печал и колкото повече е любовта, толкова повече печал има.
Божията Майка никога не е съгрешила с нито един помисъл и никога не е изгубвала благодатта, но и Тя е познала велики скърби. А когато е стояла при Кръста, скръбта Й е била безмерна като океан и мъките Й са били безмерно по-големи от тези на Адам след изгонването му от рая. Защото и любовта Й е била несравнимо по-голяма, отколкото любовта на Адам в рая.
И ако Тя е останала жива, то това е само защото Божията сила Я е укрепила, защото Господ е пожелал Тя да види Възкресението Му и след Възнесението Му да остане на земята за утеха и радост на апостолите и на новия християнски народ.
Ние не постигаме пълнотата на любовта на Божията Майка и затова не можем да разберем напълно и скръбта Й.
Третият Вселенски Събор се състоял през 431 година в Малоазийския град Ефес по време на управлението на император Теодосий Младши (408-450 г.). Съборът бил свикан за разглеждането на лъжеучението на Константинополския патриарх Несторий (428-431). Въпреки догматите на Вселенската Църква, Несторий се осмелил да утвърждава, че Божият Син Иисус Христос има не едно Лице (Ипостас), както Светата Църква учи, а две различни лица - едното Божествено, а другото - човешко. Tой нечестиво утвърждавал, че трябва да наричаме Божията Майка Христородица, не Богородица.
Третият Вселенски Събор се състоял през 431 година в Малоазийския град Ефес по време на управлението на император Теодосий Младши (408-450 г.). Съборът бил свикан за разглеждането на лъжеучението на Константинополския патриарх Несторий (428-431). Въпреки догматите на Вселенската Църква, Несторий се осмелил да утвърждава, че Божият Син Иисус Христос има не едно Лице (Ипостас), както Светата Църква учи, а две различни лица - едното Божествено, а другото - човешко. Tой нечестиво утвърждавал, че трябва да наричаме Божията Майка Христородица, не Богородица.
О, Владичице Богородице, наслада на душата ми, боготочна струя за изсъхналото ми сърце, пресветъл светилник за помрачения ми ум, пътеводителка на моята ленива воля, сила в моята немощ, одежда в моята голота, богатство в моята нищета, силно и бързо лекарство за неизлечимите ми рани, утеха в плача, утоление на сълзите!
Ти, Която превръщаш бедите в добро, облекчаваш болестите, освобождаваш от веригите с надежда за спасение!