Този празник за нас е началото на празниците. Служейки за предел на закона и пророчествата, той заедно с това служи и като врата към благодатта и истината. Може да бъде наречен още среден и последен. Неговото начало е краят на закона; средата – съединението на крайните точки, краят – откровението на истината. „Понеже завършък на закона е Христос“ (Рим. 10:4), който ни освобождава от буквата и ни въздига към духа.
Прочети още: СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ: СЛОВО НА РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА (2)
Беседа на стареца Ефрем Филотейски (Аризонски) с вярващи в Канада.
Скъпи деца!
Днес ще кажем няколко думи в чест на Божията майка, която нашата Православна църква прославя и възнася по-високо от херувимите и серафимите, а еретиците я понизяват до последна степен на унижението.
Прочети още: БЕСЕДА НА СТАРЕЦА ЕФРЕМ ФИЛОТЕЙСКИ: ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА – ШИРШАЯ НЕБЕС (2)
Части от от Покрова и одеждите (ризата) на Божията Майка, които се съхраняват в московския храм „Св. апостол Йоан Богослов”, бяха от 15 до 31 юли за поклонение на територията на Пловдивска епархия. Светините бяха донесени по благословението на Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил в отговор на молба от страна на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай.
Троянската чудотворна икона на св. Богородица Троеручица
О, Майко Божия, която си по-горе от всеки ум и разум! О, Дево, ти несравнено превъзхождаш всяко девство; защото и до божественото раждане ти си била дева повече от всички девици; такава си си останала и в самото раждане и след раждането!
Когато говорим само за достойнствата и извисеността на Божията Майка, постъпваме с нея така, както често постъпват житиеписците със светците. Някой беше казал, че светците са изтърпели повече мъки не от своите гонители, а от житиеписците, които, премахвайки от житията им всякакви странични събития, са ги превърнали в сладникави, лишени от живот образи. Не е достатъчно само да почитаме Божията Майка, да се покланяме, да слагаме корона върху главата й. Да обичаме светата Дева - означава да й подражаваме, да вървим по стъпките й, защото тя е тази, която ни изпреварва, която е за нас образец на вярата.