Настоящият празник се нарича Петдесетница, защото от неделята на Възкресението до тази неделя – на Светия Дух, са ни повече, ни по-малко от петдесет дни. Св. Григорий Богослов пък казва, че числото седем, което се почита в Писанието, породило и почитта към Петдесетница: „Защото – казва той, – седем, умножено по себе си, дава петдесет дни без един, който сме прибавили от бъдещия век, който е едновременно и осми, и първи, но по-скоро единствен и вечен. Защото в него трябва да премине тукашната съботна почивка на душите, като се даде дял на седемте и дори на осемте, както някои още преди нас са схващали изречението на Соломон” (Слово на Петдесетница).
А кой е този осми и първи, но по-скоро единствен и вечен [ден]? Светата неделя, която е осмият [ден], тъй като идва след седмия, но същевременно е и първи [ден], защото е началото на дните [от седмицата], и единствен – като настоящ образ на бъдещия век, който тогава ще бъде незалязващ и вечен. […] Никита Схолиастис (Коментатор) също казва: „Понеже денят на бъдещия век няма да бъде сменен от друг [ден] след него, нито свършва при залез-слънце, трябва да бъде наричан единствен, като несменяем, и вечен, като незалязващ. С право прибавихме този един липсващ [ден] от бъдещия век, защото е необходимо тукашната почивка на душите да премине в тамошното състояние: тоест почивката от светските дела след смъртта, както и числото седем преминава в осем, така че според това изречение да дадем дял на седемте (т.е., на този живот) и на осемте (т.е., на бъдещия), като се грижим не само за настоящия живот, но и за бъдещия. Защото така някои схващат онова изречение на Соломон, който казва в Еклисиаст: „Дай дял на седемте и дори на осемте” [Екл. 11:2, по 70-те], като под „седем” разбира настоящия живот, а под „осем” – бъдещия. Някои пък, под съботна почивка на душите са разбирали тукашната умереност, която ние наричаме безстрастие, което преминава в истинско безстрастие в бъдещия век. Други пък, под съботна почивка на душите са разбирали бъдещия покой на всички неща, които се движат. И великият Максим [Изповедник] казва следното: когато Господ се яви в осмия ден (който е неделя, защото няма друг осми [ден]), тоест при пришествието Си, и на праведните въздаде благополучие, а неправедните предаде на скръб, тогава душите, получили пълен покой от [всякакво] движение, почиват и изобщо не се намират в движение, след явяването на Търсения, защото, когато Търсеният се яви, престава всяко движение на движещите се неща”.
Виж оттук, възлюбени мой, преимуществата, които има светата неделя: в неделя започнало творението; в неделя започнала и обновата на творението; в неделя започнал и свършекът на творението. И началото на творението извършил най-вече Отец, макар и със съдействието на Сина и на Духа; началото на обновата извършил най-вече Синът със Своето възкресение, а свършекът на творението извършил Светият Дух със Своето слизане на днешния ден. Ето колко много е почела светата неделя цялата Света Троица!
* * *
Може би някой ще попита: защо Светият Дух е слязъл девет дни след Възнесението? Същият въпрос бил зададен и на богоносния Максим [Изповедник] (вж. том 1, въпрос 61-ви) и на него той отговаря по следния начин: „Някои от обучените в божествените неща казват, че понеже според Дионисий Ареопагит ангелските сили са девет, то Господ, възнасяйки се по човешки (защото като Бог изпълва всичко), за всеки чин – от последния до първия – определил по един ден, тъй като и те имали нужда от пребиваването на Господ при тях. Защото в Него, според апостола, било събрано в едно не само земното, но и небесното [Еф. 1:10]; след това се явил на Бога и Отца и така Духът слязъл” ([тук] не са включени нито четвъртъкът, в който се възнесъл, нито неделята, в която Духът слязъл). А какво е правил всеки чин всеки ден? Богоносният Максим не казва и това наистина е жалко, защото изявеното (казаното) от такъв велик отец би заслужавало всяко внимание. В синаксара на Петдесетница пише, че всеки чин, пристъпвайки, се поклонил на онази обожена плът. Затова, след като се свършили деветте дена и чина, на десетия дошъл Утешителят.
А св. Йоан Златоуст излага и причината, поради която Светият Дух не слязъл веднага: „За да могат учениците, когато се окажат пусти от Христовата сила, да научат колко облагодетелствани са били от присъствието на Неговата благост и да осъзнаят отминалите блага, та с по-голяма готовност да приемат дара на Утешителя” (Второ слово на Петдесетница, чието начало е: „Големи са, възлюбени”).
Защо Светият Дух е слязъл на Петдесетница, а не в друг ден? [На това] отговаря същият златоречив [отец]: „Юдеите имали три големи празника – Пасха, Петдесетница и Шатроразпъване (Шатри), на които се събирало голямо множество народ. На празник Пасха, всички юдеи, които се били събрали тогава, видели Христос разпънат и страдащ, но не видели възкресението Му, а съчинили онази лъжа. Затова и благодатта на Духа, изляла се върху апостолите на Петдесетница, когато всички юдеи се били събрали, обърнала очите и ушите на всички тях към апостолите, които свидетелствали и проповядвали, че Господ възкръснал. Така че Петдесетница е потвърждение на възкресението” (Слово на Петдесетница, чието начало е: „Езиците днес”).
Понеже в Деяния [апостолски] пише, че и Владичицата Богородица била заедно с апостолите и братята Господни – „а бяха се събрали около сто и двадесет души” [Деян. 1:15], – затова някои казват, че върху всички тях слязъл Светият Дух във [вид на] огнени езици.
(Из „Празничник, тоест тълкование на песенните канони на Господските и Богородичните празници”, изд. 1-во, Венеция, 1836, стр. 554, 556)
