Повечето хора вече не поставят под въпрос благоприятното въздействие на поста върху душата и човешкото тяло. Постът (както и диетата) се препоръчва, дори от светските лекари, които отбелязват благоприятното му въздействие върху тялото, поради временния отказ от животински белтъчини и мазнини. „Постът и изобщо постническия живот е най-доброто средство за запазването на здравето и неговото благоденствие” - пише Св. Теофан Затворник. Смисълът на поста, обаче, съвсем не се заключава в това да отслабнем или да се излекуваме телесно. Също така и Св. Теофан призова да наричаме поста „спасителен курс на лекуването на душите, баня за измиване всичко старо, невзрачно, мръсно”.
Очиства ли се душата ни, обаче, ако ние не изядем в сряда или петък едно кюфте или салата със сметана? Или, може би, ние веднага ще влезем в в Царството Небесно само за това, че изобщо не ядем блажни храни? Едва ли. Много просто и лесно би се давало онова, заради което Спасителят прие ужасната смърт на Голгота. Не, постът е преди всичко духовно упражнение, възможност да се съразпнем с Христос и в този смисъл - това е нашата малка жертва към Бога.
Важно е да се чуе в поста призив, който изисква нашият отговор и усилия. За детето си, близките ни хора биха могли да гладуват, ако би трябвало да избират на кого да се даде последната филийка хляб. И в името на тази любов да сме готови за всякакви жертви. Постът е същото доказателство за нашата вяра и любов към Бога, заповядана от Самия Него. Така ли, ние истинските християни, обичаме Бога? Помните ли, че Той стои начело на нашия живот, или обхванати от житейката суета го забравяме?
И ако не забравяме, тогава в какво ее заключава поста - тази малка жертва, нашият Спасител? Жертва Богу едух съкрушен (Пс. 50:19). Същността на поста не е да се откажем от някои видове храна или развлечения, а дори и от насъщните (както разбират жертвата католиците, евреите, езичниците), а в това да се откажем от онова, което напълно ни поглъща и ни удалечава от Бога. В този смисъл казва и Преп. Исаия Отшелник: „Духовния пост е отхвърляне на грижите”. Постът – това е време на служение на Бога с молитва и покаяние.
Постът изтънява душата за покаянието. Когато се усмирява страстта - просветлява се духовният разум. Човек започва да вижда по-добре своите недостатъци, започва да жадува да очисти съвестта си и да се покае пред Бога. Според Св. Василий Велики, постът е като е крила, възнасящи молитвата към Бога. Св. Йоан Златоуст пише, че „молитвите се извършват с внимание особенно по време на поста, защото тогава душата е по-лека, не се отъжнява и не се поддава на губителното бреме на удоволствията”. За такава покаянна молитва – постът е най-благодатно време.
„Въздържайки от страстите по време на поста, доколкотото ни стигат силите, ние ще имаме полезен телесен пост - поучава Преп. Йоан Касиан. – Обременяването на плътта, съединено със съкрушението на духа, ще направи жертвата угодна на Бога и достойна за обителта на светостта.” И наистина, „може ли да се нарече пост, само спазването на правилата за не яденето на блажни храни в постните дни? - поставя риторичен въпрос, Игнатий /Брянчанинов/ - ще бъде ли постът пост, ако освен някое изменение в състава на храната, не мислим нито за покаянието, нито за въздържанието , нито за очистването на сърцето чрез гореща молитва?”
„Чрез поста усъвършенства се духа, придобива се чистотата на сърцето и тялото, и затова по-удобно може да се свържем с Бога” - пише Преп. Йоан Касиан Римлянина. Така, пророк Моисей постил четиридесет дни преди да се изкачи на планината Синай, където съзерцавал Бога, говорил с Него и приел Неговия закон. „Постът направи пророкът Илия, - пише още Василий Велики, - свидетел на велико видение; понеже очисти душата чрез четиридесетдневен пост, удостои се в Хоривската пещерата да види Господа, доколкото може да Го види човек." Апостолите и всичките християнски подвижници, които са достигнали святост и общение с Бога, свидетелстват за необходимостта от поста. Постът е най благоприятно време за съединяването с Христос в тайнството на Причастие.
Самият безгрешен Богочовек, нашият Господ Иисус Христос, за наш пример, постил четиридесет дни в пустинята, откъдето се върна Иисус със силата на Духа (Лук. 4: 14), преодолявайки всички изкушенията на врага. „Постът е оръжие, което Бог е приготвил, - пише преподобни Исаак Сириец. – Ако е постил Самият Законоположник, тогава как някой, който е подчинен на закона няма да пости?...Преди поста човешкият род не е познавал победата и дявола, никога не е изпитвал загуба... Нашият Господ е бил вожд и първенец на тази победа...
И скоро след като дяволът видял това оръжие на някой от хората, този враг и мъчител веднага започнал да се страхува, мислейки и спомняйки си за своето поражение от Спасителя в пустинята, и силата на сили му се съкрушават”. Самият Спасител с думите си: „тоя пък род не излиза освен с молитва и пост” (Мат. 17:21) ниъ е посочил начина за освобождение от зли духове. Така, от житието на свещеномъченик Киприан и Юстина знаем, че св. мъченица Юстина чрез усилието на поста и молитвата, победи блудния демон пратен й от влъхва, с умножаването на поста и молитвата се спасиха си от коварните замисли на дявола. Преп. Антоний Велики, Преп. Нифонт, както и много други подвижници, на които сега се молим за помощ по време на нападението от зли духове.
Постът е определен за всички: и монасите и миряните. Той не е повинност или наказание. Трябва да го разбираме като средство за спасение, един вид лекарство (терапия, медикамент) за всяка човешка душа. „Постенето не отблъсква нито жените, нито възрастните хора, нито юношите, нито дори малките деца - казва Св. Йоан Златоуст, - но на всички отваря вратите, всички приема, за да се спасят всички".
„Виждаш ли, какво прави поста, - като че ли обобщава всичкото горепосоченото Св. Атанасий Велики- болестите се лекуват, бесовете се прогонват, зли помисли се премахват и сърцето става чисто”.
Постът, е дивен духовнен опит. Той ни дава възможност действително да усетим спасителността на християнски път.
[i] Българския превод на всичките библейски цитати в статията са взети от „Библията, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет” СИ, София, 1995.
