За мъченическата кончина на Свети Йоан Кръстител през 32 година от Рождението Христово свидетелстват евангелистите Матей (Мат. 14, 1-12) и Марко (Мк. 6, 14-29).
След кръщението Господне, Св. Йоан Кръстител е хвърлен в тъмница от Ирод Антипа, четвъртовластник и управител на Галилея. (След смъртта на Ирод Велики римляните разделят територията на Палестина на четири части и във всяка част назначават управител. Ирод Антипа получава от император Август за управление провинция Галилея).
Божият Пророк открито обвинява Ирод за това, че изоставил законната си жена, дъщеря на аравийския цар Арета, и незаконно съжителства с Иродиада, жена на брат му Филип (Лк. 3, 19-20). Празнувайки рожденния си ден, Ирод кани на устроения от него голям пир велможи, старейшини и началници. Дъщерята на Иродиада, Саломе, танцува пред гостите, угаждайки на Ирод. В знак на благодарност към девицата Ирод обещава да и даде всичко, което тя пожелае, даже това да е половината от царството. Скверната танцьорка по съвет на своята злобна майка пожелава да получи върху поднос главата на Йоан Кръстител. Ирод се изплашва, защото се страхува да не предизвика Божия гняв, заради убийството на Пророка. Страхува се и от народа, който много обича своя Предтеча. Но заради дадената клетва заповядва да отсекат главата на Свети Йоан и я поднася върху поднос на Саломе. Според преданието, устата на мъртвата глава на проповедника се отваря за последен път и произнася: „Ироде, няма да имаш жената на Филип, твоя брат”.
Саломе отнася на майка си подноса с главата на Свети Йоан. Иродиада зашива с игла езика на Пророка и заравя святата му глава в нечисто място. Но благочестивата Йоанна, жена на иродовия домоправител Хуза, изравя святата глава на Йоан Кръстител, полага я в глинен съд и я погребва на Елеонската планина, където Ирод притежавал собствен участък земя. Святото тяло на Йоан Кръстител е взето през същата нощ от неговите ученици и е погребано в Севастия, там където е извършено злодеянието. Ирод продължава да управлява известно време след убийството на Свети Йоан Кръстител. Понтий Пилат, управител на Юдея, повиква свързания със Свети Йоан Иисус Христос (Лк. 23, 7-12).
Боожият съд над Ирод, Иродиада и Саломе е извършен още по време на земния им живот. Саломе, преминавайки през зимата река Сикорис, пропада под леда. Ледът я заклещва така, че тялото и е под водата, а главата – над леда. Подобно на танца, който танцувала някога, докосвайки с крака земята, така сега тя прави безпомощни двежения във водата. В това положение Саломе се мъчи докато ледът не и прерязва главата. Трупът и не е намерен, а главата и е поднесена на Ирод и Иродиада, така, както някога им е поднесена главата на Свети Йоан Предтеча. Аравийският цар Арета като отмъщение за безчестието на своята дъщеря изпраща войски против Ирод. Претърпявайки поражение, Ирод изпитва гнева на римския император Гай Калигула (37-41 г.) и заедно с Иродиада е заточен в Галилея, а след това и в Испания. Там те са погълнати от разтворената земя при природно бедствие.
В памет на отсичането на главата на Свети Йоан Кръстител, Църквата установява празник и строг пост, като израз на скръбта на християните за насилствената смърт на Великия Пророк.
Източник: pravoslavie.ru
Превод от руски език: Красимир Кънчев
