Смисълът на поста се състои не просто в отказа от месно-млечна храна, но на първо място в дълбокото самопознание, покаяние и борба със страстите. „Да скъсаме всяка връзка с неправдата” – ни призовават в тези дни църковните песнопения. „Ако се въздържаме от месо, а изяждаме своите ближни, това е насмешка над поста”, - говори една светоотеческа мъдрост. Истинското значение на поста се разкрива ярко в една от стихирите: „Да оставим телесното сладострастие, да се обогатим с душевни дарования...” Вярващите наричат великопостното време „Пролет на покаянието”.
Първата великопостна седмица е най-строга. Така, според Устава, първото вкусване на храна се разрешава едва в сряда след Литургията. Разбира се, за слабите, болните, престарелите хора, бременните или кърмещите жени тези изисквания се смекчават с благословението на духовника. Но и най-строгото телесно въздържание, подобно на разорано, но незасеяно поле, без молитва ще принесе само плевели.
На богослуженията по време на Великия пост се припомня историята на падението и спасението на човешкия род. Оживявайки пред мисления взор горестната картина на странстването на човечеството в „чужда страна”, по „пътя на гибелта”, Църквата дава да се почувстват по-ясно горчивите плодове на греха. Вечерта на първите четири дни на Великия пост в православните храмове се чете Великият покаен канон на преподобни Андрей Критски – вдъхновено произведение, изливащо се от дълбочината на съкрушеното сърце на светия мъж. Вслушвайки се в думите на Канона, християнинът като че отново преживява живота на целия свят и го съотнася към своя собствен живот. От дълбините на душата, от дълбините на падението се възнася покаен глас, през сълзи: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!" Православните християни винаги се стараят да не пропуснат тези поразителни по силата на въздействието върху душата служби.
Песнопения от Първата седмица на Великия пост
Постимся постом приятним, благоугодним Господеви: пост ест злих отчуждение, воздержание язика, ярости отложение, похотей отлучение, оглаголания, лжи и клятвопреступления. Сих оскудение, пост истинний ест.
„Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден: постът е отстраняване от злото, въздържание на езика, загърбване на яростта, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвопрестъплението. Постът е истински, когато ги няма тези прегрешения.”
Стихира на понеделника на Първата седмица на Великия пост
Приидите усердно, твердое оружие поста имуще, яко щит, всякую козн прелести вражия отвратим вернии. Не опалимся сладостими страстей, ни огня искушений убоимся, имиже Христос Человеколюбец почестми терпения венчает нас. Темже со дерзновением молящеся, припадаем зовуще, просяще мира, и душам нашим велия милости.
„Да пристъпим с усърдие, държейки като щит силното оръжие на поста, да отблъснем всички вражески козни на лукавия, верни. Няма да се опалим от сладострастие, нито от огъня на изкушенията ще се уплашим, за което Христос ще ни увенчае с почести. И затова, молейки се с дързновение, падаме пред Него, зовейки и просейки мир и велика милост за душите ни”.
Стихира на понеделника на Първата седмица на Великия пост
Гряди окаянная душе с плотию твоею, Зиждителю всех исповеждся и останися прочее преждняго безсловесия, и принеси Богу в покаянии слези.
„Ела, окаяна душо! Застани с плътта си и се изповядай пред Създателя на всички твари! Откажи се най-сетне от досегашното си безразсъдство и поднеси Богу покайни сълзи!”
Согреших паче всех человек, един согреших Тебе: но ущедри яко Бог, Спасе, творение Твое.
„Съгреших повече от всички човеци; едничък аз пред Тебе прегреших, но смили се като Бог над мене, Твоето създание!”
Слези блудници, Щедре, и я предлагаю: очисти мя Спасе благоутробием Твоим.
„Сълзите на блудницата, Щедре, и аз ти поднасям: очисти ме, Спасе, с Твоето благоутробие”.
Из Великия покаен канон на св. Андрей Критски
За поста
Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
(Мат. 6,16-18 )
Истинският пост се състои в отстраняване от зли дела. Прости на ближния оскърблението, прости му дълговете. „Не постите, като се съдите и карате”. Не ядеш месо, а изяждаш брата си. Въздържаш се от вино, а не се удържаш от обиди. Дочакваш вечерта, за да вкусиш ядене, а губиш деня си в съдилища.
Св. Василий Велики
Ти постиш? Нахрани гладните, напой жадните, посети болните, не забравяй затворниците. Утеши скърбящите и плачещите; бъди милосърден, кротък, тих, дълготърпелив, незлопаметен, благоговеен, истинен, благочестив, за да приеме Бог твоя пост и в изобилие да ти дарува плодовете на покаянието.
Св. Йоан Златоуст
В настъпващите дни на Светия пост приведи себе си в порядък, примири се с хората и с Бога. Съкрушавай се и плачи за своето недостойнство и за гибелта си, тогава ще получиш прошка и ще намериш надежда за спасение. Сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре, а без това никакви жертви и милостини няма да ти помогнат.
Из писмата на игумен Никон (Воробьов)
За покаянието
Ако по-дълбоко се вгледа в себе си, всеки от цялото си сърце трябва да произнесе думите на молитвата: „Боже, очисти ме, грешния, понеже никога не извърших добро пред Тебе”. Това са думи на св. Макарий Египетски, един от най-великите светии. Как пък ние, окаяните, съдим и осъждаме другите и по такъв начин поставяме себе си над тях, като съдии? Как можем да смятаме, че е на прав път този, който не съзнава себе си (съзнава, а не само на думи да се нарича) най-грешен от всички?
Цялото дело на спасението се свежда до съзнанието за своите грехове, своята негодност за Царството Божие, а вследствие на това – до необходимостта постоянно да умоляваме Господ: „Боже, бъди милостив към мене, грешния”. Така да се молим учи Господ и в притчата за митаря. Всички ние сме митари с греховете си, но го няма смирението и покаянието на митаря.
Забравяйки всичките си добри дела, сме длъжни, като митаря, да извикаме от цялото си сърце: „Боже, бъди милостив към мене, грешния!” И ако митарят само заради тази молитва е бил оправдан от всички грехове, значи Господ и нас ще помилва, ако от все сърце се молим и се надяваме на Божието милосърдие.
С цялото си усърдие проси от Господа най-великия и най-нужния от всички дарове – да видиш греховете си и да плачеш за тях. Този, който има този дар, има всичко.
Старайте се с внимание да изговаряте думите на молитвата. Ако се разсейвате, укорете себе си, бъдете откровени пред Бога и пак се принуждавайте с внимание да изричате думите на молитвата. Сърцето постепенно ще се смекчи и макар и някога, но ще се отзове със съкрушение, а може би и със сълзи.
Из писмата на игумен Никон (Воробьов)
На снимката: Четене на канона на преп. Андрей Критски от Московския и на цяла Русия патриарх Кирил.
