Църквата като чедолюбива майка приласкава и прислонява всеки отруден и обременен. Тя е духовна лечебница, където намира лек и утеха всяка страдаща душа. Затова основната задача на свещеника е борбата за спасението на човешката душа, а според стареца Силуан, "борбата за смирение".
Духовникът е призван не да осъжда, а да спасява света, да го преобразява с лъчите на таворската светлина. Той е длъжен да умее трезво, проницателно и състрадателно да се отнесе към всички и на всеки да даде съвет. В случай на телесна немощ да помогне с молитва и ободрение, да вразуми и дори да накаже съгрешилия, а при психопатологичен случай да разбере същността, мъдро да постъпи и да помогне на човека. С тези думи отец Валентин, енорийски свещеник при храм „Св. Седмочисленици", въвежда младежите в беседата си „Пастирът като духовен лечител".
В потвърждение на истината, че Църквата е духовна лечебница, той припомня уменията на някогашните духовници да разграничават патологичните състояния възникнали от въздействието на демонски изкушения и преживявания, от преживявания явили се в резултат на болезнени природни процеси в психофизическия организъм на човека. Преподобният Иоан Лествичник описва признаците, по които да се отличават "духовните прелести" от душевните разстройства, развили се "от естеството". Основателят на руското монашество св. Антоний Печорски (+1073) три години се грижил за болен от психомоторно разстройство, разглеждайки го като болест, макар и да считал, че е възникнало в резултат на прелест и въздействие на зъл дух".
Грешният човек води непрекъсната борба между дух и плът. "Защото плътта желае противното на духа, а духа - противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали."/Гал. 5:17/. На хората, които търсят обновление и нов живот в Христа ап. Павел повелява:"Както предоставяхте членовете ви да бъдат роби на нечистотата и на беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела"/Рим.6:19/.
Съществува тясна връзка между нашите мисли и това, което става в тялото и обратно. Спасителят на света говори за това така:"Светилник за тялото е окото. И така, ако окото ти е чисто, то цялото тяло ще бъде светло; ако окото ти е лошо, то и цялото твое тяло ще бъде тъмно"/Мат.6:22-23/.
Пастирът като душепопечител трябва да ползва опита на Аскетиката, която дава ценни съвети унаследени от отците и учителите на Църквата за лечение на греховете и пороците, на гордостта, унинието, сребролюбието, славолюбието, чревоугодието, блудството и т.н. Само в този случай свещеникът може да доведе човека до целеустременост на духа, душата и тялото.
