Когато наблюдавам усилващата се сега болест на езика, бързо изкласилите мъдреци, произвежданите новобогослови, за които е достатъчно само да поискат, за да станат мъдри, тогава усещам потребност от по-високо любомъдрие, търся заедно с Иеремия пътнишко пристанище (Иер. 9:2) и желая да бъда насаме със себе си. Защото ми се струва, че за мен е най-добре, като затворя сетивата си, като се откъсна от плътта и от света, като не се докосвам без крайна нужда до нищо човешко, беседвайки насаме със себе си и с Бога, да живея над всичко видимо, винаги да нося в себе си божествени образи, чисти, несмесени с долни и измамни впечатления, да бъда и непрестанно да ставам сякаш непомрачено огледало на Бога и на божественото, да придобивам светлина към светлина, по-лъчезарна - към по-неясната, докато не се издигнем до Извора на тамошните озарения и не достигнем до блажения край, когато действителността направи огледалата ненужни.
Затова едва ли някой е в състояние да преодолее теглещото надолу вещество, освен ако не се е обучил с продължително любомъдрие и постепенно е откъсвал благородното и светловидното в душата от низшето и свързаното с мрака, или е бил удостоен с Божия милост, или освен едното и другото е полагал всевъзможно старание да възнася взора си нагоре. А докато няма сили да преодолее вещественото и не очисти достатъчно слуха и мисълта, дотогава не е безопасно да поема грижа за души и да се отдава на богословстване.
И какво ме доведе до такъв страх? Не ме считайте за прекалено боязлив; напротив, даже похвалете предпазливостта ми. От самия Моисей чувам, че когато Бог разговарял с него, макар мнозина да били повикани на планината, а сред тях - и Аарон и двамата му сина, свещеници, при все това било заповядано останалите да се поклонят отдалеч, а до Бога да се приближи единствено Моисей, на народа пък не му било позволено и да се изкачи на планината (вж. Изх. 24:1, 2). И не много време преди това мълнии, гръмове, тръби, цялата планина димяща, страшни заплахи и други подобни страховити явления задържали народа в подножието на планината и за него било нещо много голямо, след необходимото очистване, дори само да чуе Божия глас. А в същото време Моисей и се изкачва на планината, и влиза в облака, и се приближава до Бога, и получава закона - за народа, - закона на буквата, а за тези, които са над народа - закона на духа. Зная също какво се случило със свещеник Илий и малко след него с Оза. Първият бил наказан за беззаконието на децата си, на което те се осмелявали при жертвоприношения, макар не само да не одобрявал нечестието им, а многократно да ги е мъмрил строго (вж.: 1 Царств. Гл. 2 и 3). Другият дръзнал само да докосне Божия ковчег, теглен от телец, и макар да придържал ковчега, сам загинал (вж.: 2 Царств. 6:3-7); така Бог охранявал неприкосновеността на ковчега! Зная още, че за хората от простолюдието не било безопасно да докосват стените на храма; поради което станали необходими и други външни стени (вж.: 3 Царств. 6:5). И самите жертви се позволявало да ги потребява не всеки, не по всяко време и не на всяко място; още повече не дръзвали да влизат често в Светая светих и не само да докосват, но дори и да поглеждат към завесата или към очистилището, или към ковчега. Знаейки всичко това, както и че този, който не представи самия себе си в жива жертва на Бога, или по-точно, който сам не стане свят и жив храм на Живия Бог, не е достоен за великия Бог и Жертва, и Архиерей, знаейки всичко това, можех ли, както сам да пристъпя необмислено към преподаване на учението за Бога, така и да одобря пристъпващия дръзко към това? И желанието не е похвално, и начинанието е трудно!
Затова трябва да очистим първо самите себе си и едва след това да беседваме с Чистия. В противен случай ще изпитаме върху себе си същото, което се случило с Маной, и като видим явилия се Бог, ще трябва да кажем: “Загинахме, жено, понеже видяхме Бога” (Съд. 13:22)! Или, подобно на Петър, ще започнем да отпращаме от кораба Иисус, като недостойни за такова посещение. Или, подобно на стотника, ще молим за лечение, но не ще приемем Лекаря. Разбира се, и някой от нас (докато е стотник, първенствува над мнозина в злото и още служи на кесаря - светоуправника на свличаните надолу) ще каже за себе си: да влезеш под покрива ми (Мат. 8:8). Но щом видя Иисус, макар духовно да съм малък на ръст, подобно на Закхей, все пак ще се кача на смоковницата, като умъртвя земните си членове (Кол. 3:5), и като изнуря унизеното тяло (Фил. 3:20), и тогава ще приема Иисус при себе си и ще чуя: Днес стана спасение на тоя дом (Лук. 19:9); тогава действително ще получа спасение; ще започна по-съвършено да любомъдърствам, прекрасно изразходвайки лошо събраното от мен, тоест и парите, и учението.
И понеже в словото определих какъв трябва да бъде богословът, ще предложа кратко учение на Бога, уповавайки се на помощта на Самите Отец и Син, и Свети Дух, за Които е словото ни. Но подобно на Соломон моля Бога да не помисля и да не произнеса нищо собствено. Защото, когато Соломон казва: Наистина, аз съм по-невежа от кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум човешки (Притч. 30:2), той, разбира се, казва това не с намерение да изобличи пълното си неразумие. Защото възможно ли е то в този, който най-много искал от Бога разум и получил мъдрост и дар на съзерцание и широта на сърцето - по-изобилни и по-неизмерими от морския пясък (вж.: 3 Царств. 4:29) ? И как този, който бил толкова мъдър и бил удостоен с такъв дар, би почнал да се нарича най-безумният сред хората, ако не в смисъл, че в него няма негова собствена мъдрост, а действа Божията и съвършена мъдрост? И Павел, когато казва: Вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:20) има предвид не че е съвсем мъртъв, а че живее по-съвършен живот, отколкото мнозина други; защото станал участник в истинския живот, на който никаква смърт не поставя край.
И така, ние се покланяме на Отца и Сина, и Светия Дух, като разделяме личните свойства и съединяваме Божеството. Не смесваме трите (Ипостаси) в едно, за да не изпаднем в Савелиевия недъг, и не делим едното на три (същности), разнородни и чужди една на друга, за да не стигнем до Ариевото безумие. Защото, защо да извиваме с всички сили изкривило се на една страна растение в противоположната посока, изправяйки кривото с криво, а не се задоволим с това - като изправим само до средата, да спрем в пределите на благочестието? А когато говоря за средата, имам предвид истината, която единствено трябва да имаме предвид, като отхвърляме както неуместното смесване, така и още по-нелепото разделяне. Защото в единия случай, като свием поради страх от многобожие представата за Бога до една ипостас, ще оставим само голи имена, считайки, че един и същ е и Отец, и Син, и Свети Дух, и твърдейки не толкова, че всички Те са едно, колкото, че всеки от Тях е нищо; защото, преминавайки и променяйки се един в друг, те вече престават да бъдат онова, което са Сами в Себе Си. А в другия случай, разделяйки Божеството на три същности, или (съгласно Ариевото прекрасно наричано така, безумие) една на друга чужди, неравни и отделни, или безначални, несъподчинени и така да се каже, противобожни, то или ще се предадем на иудейската оскъдица, като ограничим Божеството единствено до нероденост, или ще изпаднем в противоположното, но равно на първото зло, като предположим три начала и трима Богове, което е още по-нелепо от предишното.
Не бива човек да бъде такъв любител на Отца, че да Му отнема свойството да бъде Отец. Защото чий Отец ще бъде, когато отстраним и отчуждим от Него заедно с творението и естеството на Сина? Не бива да бъде и такъв Христолюбец, че даже да не запазва в Него свойството да бъде Син. Защото чий Син ще бъде, ако не се отнася към Отца като към Първопричина? Не бива да принизява в Отца достойнството да бъде начало, принадлежащо Му като на Отец и Родител. Защото, ако не е Първопричина на Божеството, съзерцавано в Сина и Духа, ще бъде начало на нещо низше и недостойно. Всичко това не е необходимо, когато трябва и да запазим вярата в единия Бог, и да изповядваме три Ипостаси или три Лица, при това, всяко - с личното Му свойство. А вярата в единия Бог, според мен, ще се запази, когато отнасяме и Сина, и Духа към единствената Първопричина (но да не ги събираме и да не ги смесваме с Нея), да ги отнасяме както поради едно и същото (ще се изразя така) движение и желание на Божеството, така и поради тъждеството на същността. Запазва се вярата и в трите Ипостаси, когато не си измисляме никакво смесване или сливане, вследствие на които при честващите повече, отколкото трябва, едното би могло да унищожи всичко. Ще се запазят и личните свойства, когато представяме и наричаме Отца безначален и начало (начало, като Първопричина, като извор, като вечносъществуваща Светлина); а Сина - ни най-малко не безначален, но все пак и начало на всичко.
Когато казвам: “начало”, не внасяй допълнително време, не поставяй нищо средно между Родилия и Родения, не разделяй естеството с лошо вмъкване на нещо между съвечните и съпребиваващите. Защото, ако времето е по-старше от Сина, то, без съмнение, Отец е станал Първопричина за времето, преди да е бил станал Първопричина за Сина. И как Този, Който Сам е подвластен на времето, би бил Творец на времената?
Как би бил Господар на всичко, ако времето Го изпреварва и Го притежава? И тъй, Отец е безначален, защото не е заимствал битието Си от никой друг, дори и от самия Себе Си. А Синът, ако (си) представяш Отца като Първопричина, не е безначален (защото началото на Сина е Отец, като Първопричина); а ако си представяш началото по отношение на времето, е безначален (защото Господарят на времената няма начало във времето).
А ако от това, че телата съществуват във времето, заключиш, че и Синът трябва да е подвластен на времето, то ще припишеш и тяло на безтелесния. И ако въз основа на това, че при нас раждащото се не е съществувало по-рано, а после започва да съществува, започнеш да твърдиш, че и Синът е трябвало от несъществуване да започне да съществува, то изравняваш помежду им несравними неща - Бог и човек, тяло и безтелесно. В такъв случай Синът би трябвало и да страда, и да се разрушава подобно на нашите тела. Ти от раждането на телата във времето заключаваш, че и Бог се ражда така; а аз заключавам, че Той не се ражда така поради самото това, че телата се раждат така. Защото това, което не е сходно по битие, не е сходно и в раждането. Нима ще допуснеш, че Бог и в други отношения е подвластен на законите на веществото, например: страда и скърби, ожаднява и огладнява, и търпи всичко, което е присъщо както за тялото, така и едновременно и за тялото и безтелесното. Но умът ти не допуска това; защото словото ни е за Бога. Затова не допускай и друго раждане, освен Божеско.
Ако Синът е роден, как е роден?” Отговори най-наред ти, който непрестанно питаш: “Ако Той е сътворен, как е сътворен?” А след това питай и мен, как е роден. Казваш: “И в раждането има страдание, както има страдание в сътворението. Защото без страдание ли става образуването в ума на образ, напрягането на ума и разлагането на съвкупно представеното на съставни части? И при раждането също има време, както сътворяваното се създава във времето. И тук има място, и там има място. И при раждането е възможен неуспех, както и при сътворението се среща неуспех (чувал съм такова твърдение при вас); защото често се случва така, че ръцете не изпълняват онова, което умът е предначертал”. Но и ти казваш, че всичко е създадено със слово и желание. Той рече - и всичко стана; Той заповяда - и всичко се яви (Пс. 32:9). А когато твърдиш, че всичко е създадено с Божието слово, тогава въвеждаш вече не човешко творение. Защото никой от нас не прави извършеното от него със слово. В противен случай за нас не би съществувало нищо трудно и непостижимо, ако би било достатъчно само да кажем дума и след думата да последва изпълнение на делото. Затова, щом Бог твори със слово създаваното от Него, значи начинът Му на творение не е човешки.
И така, или ми посочи човек, който да създаде нещо със слово, или се съгласи, че Бог твори не като човек. Представи си по волята си град; и нека градът да се появи пред теб. Пожелай да ти се роди син; и нека да се появи младенец. Пожелай край теб да се извърши нещо друго; и нека желанието ти да се превърне в дело. А ако при теб не следва нищо такова след желанието, докато при Бога желанието е вече действие, значи е ясно, че човекът твори по един начин, а Бог - Творецът на всичко - по друг. А щом Бог твори не по човешки, защо настояваш, че Той ражда по човешки? Ти никога не си съществувал, след това си започнал да съществуваш, а след това и сам раждаш, и по този начин довеждаш до съществуване нещо, което не е съществувало, или (ще ти кажа нещо по-дълбокомислено) може би и самият ти произвеждаш не това, което не е съществувало. Защото и Левий, както казва Писанието, беше още в чреслата на баща си (Евр. 7:10), преди да се е бил появил на бял свят. И нека никой да не ме улавя с тези думи. Не казвам, че Синът е произлязъл така от Отца, като съществувал преди това в Отца и едва след това появил се на бял свят. Не казвам, че Той първо е бил несъвършен и после е станал съвършен, какъвто е законът на нашето раждане. Да правят такива нагаждания е присъщо за враждебно настроените хора, готови да нападат всяка произнесена дума. Ние не мислим така; напротив, като изповядваме, че Отец има битието Си неродено (а Той винаги е съществувал и умът не може да си представи някога Отец да Го е нямало), заедно с това изповядваме, че и Синът е бил роден, така че и битието на Отца, и раждането на Единородния, съществуващ от Отца и не след Отца, съвпадат помежду си, освен ако не допуснем последователност единствено в представата за началото, и то - за началото като за първопричина (вече неведнъж връщам към същата дума грубостта и чувствеността на твоето разбиране.
Ако Отец би произлизал Сам от Себе Си, то би могъл да бъде отделян Сам от Себе Си, така че в единия бихме могли да си представяме двамата - единият - предсъществувал, и другият - произхождащ от Него.
Но ако приемаш без любопитство раждането (когато трябва да се изразим така) на Сина или неговата самостоятелност (????????), или някой друг измисли друг, по-прилягащ за този предмет израз (защото умопредставяното и изричаното превъзхожда начините ми на изразяване), то не бъди любопитен и относно изхождането на Духа. Достатъчно ми е да чуя, че има Син, че Той е от Отца, че Отец е едно, а Синът - друго. Не любопитствам повече за това, за да не би да ме сполети същото, каквото се случва с глас, който от прекомерно напрежение секва, или със зрение, което лови слънчев лъч. Колкото повече и по-подробно иска човек да види, толкова повече поврежда сетивото си, и в каквато степен разглежданият предмет превъзхожда обема на зрението, в такава човек губи самата способност за зрение, ако поиска да види целия предмет, а не само онази негова част, която би могъл да разгледа без вреда. Чуваш за раждане; не разпитвай, за да узнаеш какъв е начинът на раждането. Чуваш, че Духът изхожда от Отца; не любопитствай да знаеш как изхожда.
Но ако любопитстваш за раждането на Сина и за изхождането на Духа, то и аз ще полюбопитствам за съединението между душата и тялото у теб - как така ти си и пръст, и Божи образ? Кое в теб е движещо или движимо? Как едно и също нещо и движи, и се движи? Как сетивото пребивава в същия човек и привлича външното? Как умът пребивава в теб и ражда представа в друг ум? Как мисълта се предава посредством словото? Не говоря за онова, което е още по-трудно. Обясни въртенето на небето, движението на звездите, тяхната хармония, размери, съединение, разстояние, пределите на морето, посоката на ветровете, промените на годишните времена, изливането на дъждове. Щом като ти, човече, не разбираш нищо от всичко това (а може би след време, когато достигнеш до съвършенство, ще разбереш; защото е казано: Ще видя небесата - дела на пръстите Ти (Пс. 8:4 - според превода на седемдесетте), а от това може да се досетиш, че това, което виждаш сега, не е самата истина, а само образ на истината; щом като не си разбрал и за самия себе си кой си ти, който размишляваш по тези въпроси; щом като не си постигнал и това, за което дори сетивото ти свидетелства, то как се наемаш да узнаеш с подробности какво представлява Бог и колко велик е Той? Това показва голямо неразумие!
А ако ми повярваш мъничко, на недръзкия богослов, ще ти кажа, че някои неща вече си разбрал, а за да разбереш други, моли се за това. Не пренебрегвай онова, което е в теб; а останалото нека остане в съкровищницата. Изкачвай се посредством дела, та чрез очистване да придобиваш чистото. Искаш ли с течение на времето да станеш богослов и достоен за Божеството? Спазвай заповедите и не престъпвай повеленията. Защото делата като стъпала водят към съзерцание. Труди се с тялото за душата. И може ли някой от хората да стане толкова висок, че да достигне до Павловата мярка? Но и той казва за себе си, че вижда само смътно като през огледало и ще дойде време, когато ще вижда лице с лице (1 Кор. 12:12).
Да предположим, че на думи превъзхождаме някого по любомъдрие; но без никакво съмнение си по-долу от Бога. Може би и да си по-благоразумен от друг; но пред истината си дребен в същата степен, в която битието ти е отдалечено от Божието битие. Дадено ни е обещание, че някой ден ще познаем, колкото сами сме познати (вж.: 1 Кор. 13:12). Щом като е невъзможно да имам съвършено познание тук, то какво още ми остава? На какво мога да се надявам? Без съмнение ще кажеш: “На небесното царство”. Но мисля, че то не е нищо друго, освен достигане на най-чистото и най-съвършеното. А най-съвършеното от всичко съществуващо е Богопознанието. Нека отчасти да пазим това познание, отчасти да го придобиваме, докато живеем на земята, а отчасти да го събираме за себе си в тамошните съкровищници, та като награда за трудовете да получим цялостно познание на Светата Троица, какво представлява Тя, каква е и какво е (ако ми бъде позволено да се изразя така), в Самия Христос, нашия Господ, на Когото слава и власт във вечните векове, амин.
Икона: 3saints.kiev.ua
