Причастието е Тайнство, в което вярващият във вид на хляб и вино вкусва Самото Тяло и Кръв на Господа Иисус Христос за опрощаване на греховете и Живот Вечен. Православният християнин се съединява не символично, а реално и живо с Христос. Колкото по-добре човек се е подготвил за лична среща с Бога, толкова по-благодатна ще бъде тя. Начинът на това съединяване е непостижим за рационалното възприятие, както непостижима е тайната на пресъществяването на хляба и виното в Пречисти Тяло и Кръв Христови.

Христос присъства в Светите Тайни всецяло  

За вярващия християнин фактът на действителното пресъществяване на хляба и виното, принесени на Литургията, в Тяло и Кръв Христови е несъмнен. В „Послание на източните патриарси“ за тайнството Евхаристия се казва следното: „Вярваме, че във всяка частица от хляба на предложението и виното се намира не някаква отделна част от Тялото и Кръвта Христови, а цялото Тяло Христово. Господ Иисус Христос присъства с Душа и Божество като съвършен Бог и съвършен човек. Затова, макар по едно и също време да има множество свещенодействия, един Христос истинно и действително, едно Тяло и една Кръв присъстват във всички отделни църкви на верните. Не Тялото на Господа, което се намира на Небесата, слиза на жертвеника, а хлябът на предложението при освещаването във всички църкви става един и същ с Тялото на Небесата. Затова Тайнството Евхаристия е най-чудесното и се постига с вяра, а не с плътско мъдруване, суетност и безумие, което отхвърля тази Свята и свише определена за нас Жертва“.

Светата Литургия

Богослужението, на което се извършва Тайнството Евхаристия, се нарича Литургия /от гр. литос – обществен и ергон – служба/. Ако в другите обществени богослужения /утрини, вечерни и часове/ Господ Иисус Христос присъства само със Своята благодат, на Литургията Той присъства всецяло със Своите Пречисти Тяло и Кръв.

Плодове на Тайнството

Причастието е главното от християнските Тайнства, установено от Самия Господ Иисус Христос. То се явява централно не само в Евангелските повествования / Ин. 6:51-58; Мт. 26:26-28; Мк.14:22-24; Лк. 22:19-20 и Кор. 11:23-25/, но и в Православната сотирология /учение за Спасението/. Всички членове на Православната Църква се допускат до Тайнството, след като се подготвят с пост и покаяние.

Спасителните плодове на достойното Причастие със Светите Тайни са следните:

1. 1. Най-тясно съединение с Господа /Ин. 6:55-56/. Причастилите се, според учението на Църквата, стават христоносци, участници в Божественото естество.

2. 2. Възрастване в духовния живот /Ин. 6:57/. Причастието оживява и освещава душата, прави човека твърд в подвизите на доброто.

3. 3. Залог за всеобщо Възкресение и вечен блажен живот /Ин. 6:58/.

На недостойно пристъпващите към Тайнството Причастие то носи осъждане, защото „който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, като не разсъждава за Тялото Господне /1 Кор. 11:29/.

Православната Църква учи, че Тялото и Кръвта Христови са умилостивителна Жертва принасяна от Бога за живи и мъртви. Това е Жертвата принесена от Господа на Голготския Кръст, различаваща се само по начина и обстоятелствата на Жертвоприношението. Господ с Жертвоприношението на Кръста изкупи целия човешки род, а Евхаристийната жертва е изкупление за конкретния човек, който прибягва към нея.

Свойства на Евхаристийната Жертва

Кръстната жертва е венец на всички старозаветни жертви и техен първообраз. Тя включва в себе си хвалебно-благодарствената, умилостивителната за всички живи и покойни, и просителната.

1. Хвалебно-благодарствена жертва. Самото име Евхаристия означава в превод от гръцки „благодарение“. Свещеното Писание свидетелства: „Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове“ /Мат:26-28/. Във всяка Литургия звучат хвалебно-благодарствени молитвословия: „Достойно и праведно есть покланятися Отцу и Сину и Святому Духу…“ и „Тебе поем, Тебе благословим, Тебе благодарим, Господи…“

2. Умилостивителна жертва. Тя има силата да привлича към нас милостта Божия. Когато се принася, споменават се не само живи, но и покойници.

3. Просителна жертва. Близка е по форма с умилостивителната.

История на установяване на Тайнството Причастие

Евхаристията води началото си от дните, предшестващи Голготската Жертва на Спасителя. Първото Тайнство Евхаристия е извършено от Самия Иисус Христос в Сионската горница, където се е състояла Тайната Вечеря на Господа с учениците – апостоли.

Чин на Божествени литургии

Тайнството Евхаристия се извършва на Литургията на верните – третата част на Божествената литургия, която е най-важната ? съставна част. Още от първите години на Християнството в различните Поместни Църкви и дори в пределите на една и съща Църква започнали да се оформят различни Литургии: персийски, египетски, сирийски, западни и много други чинопоследования, вътре в които имало също различия. Само в сирийските например се наброявали повече от шейсет. Това разнообразие не означава, че има различие във вероучението. Еднакви по същност, те се различават в подробностите, детайлите, образуващи формата на конкретното чинопоследование.

Най-значими били древните последования послужили за основа на Литургиите на св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст.

Климентовата Литургия се намира в VIII книга на Апостолските постановления.

Литургията на св. апостол Иаков, брат Господен по плът, се извършвала в Йерусалимската и Антийхийската Църкви.

Литургията на св. апостол и евангелист Марк се извършвала в Египетските църкви.

През I-II век чиновете на многочислените Литургии не били писмено зафиксирани и се предавали в устна форма. От момента на появата на ересите възникнала потребност от записване и унификация на различните чинопоследования. Тази мисия била изпълнена от св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст. Те съставили стройни чинопоследования на Литургиите, в които Божествената служба била изложена в строга последователност и хармоничност на съставните части. През VI век Литургиите на св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст се извършвали по целия православен Изток.

В някои Поместни Църкви в деня на паметта на св. апостол Иаков /23 октомври/ се извършва Литургията съставена от него. Фактът, че се е съхранила до наши дни, е много важен за нас, тъй като тя се явява паметник на литургическата дейност на всички апостоли, които са били в тясна връзка със свети Иаков.

В Православната Църква съществува още един чин на Литургии – на Преждеосвещените Дарове, по време на която не се извършва проскомидия и предложение на Светите Дарове. За причастие със Светите Тайни се използват Дарове осветени преди – на Литургии на св. Василий Велики или на св. Йоан Златоуст. Появата на тази Литургия е свързана със съблюдаването на поста заповядан от Господа на всички Негови последователи. 49. Правило на Лаодикийския Събор предписва да не се извършва пълна Божествена литургия в дните на Светата Четиридесетница.

Преждеосвещената Литургия има апостолски произход. Св. апостол и евангелист Марк съставя последованието на Преждеосвещената Литургия за Александрийската Църква. В най-древни ръкописни паметници чинът на Преждеосвещената Литургия носи името на св. апостол Иаков. През IV век св. Василий Велики преработва това последование, като го съкращава и внася свои молитви. Св. Григорий Двоеслов, папа Римски, преработва чинопоследованието за западната част на Православната Църква. Като го превежда на латински, той го въвежда в употреба на Запад. Голямото уважение към трудовете на св. Григорий Двоеслов става причина Литургията на Преждеосвещените Дарове да се свързва с неговото име.

Снимки: Всемирното православие