Животът на душата след смъртта

С прекъсване нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят, където бива съдена на т.нар Частен Божий съд. Там се определя временно задгробната ѝ участ, до Второто Христово пришествие. Има два Божии съда: Частен и Всеобщ. Между тях съществуват следните разлики:

1). Частният съд става непосредствено след смъртта на всеки един човек поотделно. Съгласно думите на св. ап. Павел: На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд (Евр. 9:27), а Всеобщият съд ще се открие след свършека на тоя свят и ще обхване всички люде изведнъж – и живите, и възкресените мъртви.

Прочети още: ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ДОСТОВЕРНОСТТА НА МИТАРСТВАТА (2)

За нас е крайно назидателно да знаем какви грехове се разследват на всяко митарство, за да ги избягваме или, ако сме ги вършили, да се покаем за тях, докато е време. Защото, ако се окаже на някои митарства, че сме виновни в разследваните там грехове, веднага демоните ще добият власт над душите ни и ще ни завлекат в адските тъмници…

Прочети още: 20-ТЕ МИТАРСТВА, ПРЕЗ КОИТО ПРЕМИНАВА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА (2)

 “Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” /Лука 20:38/

В този живот има едно нещо, в което можем да бъдем сигурни: че всички ще умрем. Смъртта е единственото неизбежно събитие, което всеки човек трябва да очаква. Смъртта е много по-близо до нас, отколкото си представяме – не просто отдалечено събитие в края на земното ни съществуване, но настояща действителност, която продължава постоянно около нас и вътре в нас.”Всеки ден умирам” – казва св. ап. Павел /1 Кор.14:31/. Всяко живеене е вид умиране: ние умираме през цялото време. 

Прочети още: СЛОВО ЗА ЗАДУШНИЦА

В православната традиция съществуват няколко особени дни, в които се поменават починалите. Тези дни се наричат Задушница и се падат винаги в събота. Седмица преди началото на Великия пост се отбелязва Вселенската Месопусна задушница. Нарича се така, защото се отбелязва ден преди Месни заговезни. Вселенска е, тъй като се извършва от цялата Православна църква. Освен това на нея се споменават не само нашите роднини, но и тези, които са починали в самота, без близки; както и умрелите от внезапна, неестествена смърт: по време на пътешествия, при пожари, от глад и студ.

Прочети още: МЕСОПУСНА ВСЕЛЕНСКА ЗАДУШНИЦА