Здравейте, проф. Желев. Каква е вашата роля и участие в този семинар, който сега протича – “Центърът за проучване на нови религиозни движения” го организира, доколкото знам?

Аз съм основател на центъра и негов председател. Моите ангажименти в инициативата са повече организационни. Лично не участвам с доклад, но мнозина от нашите представители излизат с доклади, така че, може да се каже – доста сме активни. Целта ни, разбира се, не беше да бъдем тук сами и да се чуят само нашите доклади, затова поканихме колеги и от другаде – свщеноиконом Силвестър Янакиев от Сливен и д-р Милка Христова от Бургас, Диана Алексиева – Фокита от Варна. Привличаме различни хора, за да даде всеки своя принос и опит и да се види как образователните институции и учреждения стават цел и съцел на сектантска дейност.

А очаквате ли някакъв сериозен отзвук от този семинар в самите образователни институции – да бъдат чути и взети предвид вашите мнения и анализи там?

Ние даваме експертни мнения. Стремим се да правим това, което е правил Христос – „Стоя пред вратата и чукам” (както казва Сам той в Апокалипсиса). Бием камбаната, с други думи и предупреждаваме, че наистина е налице стремеж на деструктивни и тоталитарни секти да навлязат в българските образователни институции, като се започне още с детската градина, началния курс, среднообразователния, висшите учебни заведения, дори тези с военен профил. Въпросът е как да предпазим младите хора от залитане в такива религиозни учения, които нищо общо нямат с нашите традиции като народ.

Избройте, моля ви, няколко такива сектантски формации, които се явяват като на агресивни и най-опасни.

Това са предимно новите религиозни движения, които идват от Русия. Много информация в общественото пространство излезе за сектата на Висарион, за тази на Анастасия, създадена от един писател фантаст, колкото и странно да ви звучи…

А сектите от протестантски произход с размита идентичност?

Протестанстски формации все пак значи християнски. Докато Анастасия е едно напълно измислено име и личност, към която се създава и някакъв култ. Днес, пък и винаги е било така, всеки може да си измисли религия и да я предложи. Но тези движения посочват погрешни в духовно отношение пътища, те са един пътепоказател води към пропаст. Ние сме убедени, че Православната църква в България (а и като цяло традиционните християнски вероизповедания) предлагат по-сигурен и безопасен религиозен път, отколкото тези нови и често пъти екстремни секти, целящи духовна и материална подчиненост и експлоатация на своите последователи и в такъв смисъл последните нищо добро не могат да принесат, затова са опасни за обществото.

Но сред така наречените неопетдесятници наблюдаваме сходни на посочените практики и учения?!

Да. Това е так именно, защото са уцелили вярната струна, върху която да играят. Хора в крайни състояния и нужда, живеещи в общество, намиращо се в материална и морална криза, могат да бъдат лесно използвани за такива цели. Но самите традиционни петдесятници се разграничават от неопетдесятните движения. Виждаме помежду им колко е широка разликата, а какво остава тогава като възможност за сравнение между тях и традиционното православие.

А как би трябвало да се намесват, според вас, държавните органи, когато в обществеността по един или друг начин се оповести наличието на деструктивни и тоталитарни практики в подобни общности и че се създава опасност за личното и обществено здраве?

Правоохранителните органи би трябвало да вземат отношение по тези въпроси. Доколко го правят е вече съвсем друг въпрос, а и въобще извършват ли някакви проучвания. Но пък самото общество трябва да е будно, за да насочва тяхното внимание и активност във вярната посока. Дирекция по вероизповеданията няма по своята същност подобна функция, но и там биха могли да регират, когато получат сигнал или забележат някаква опасност като сезират съответните органи. Тези органи, пак повтарям, могат да бъдат сезирани от всекиго, в това число обикновени граждани, група, неправителствена организация или дори някое вероизповедание, защото те не са весдесъщи и нямат „ухо на всякъде’ (поне не в нашето общество в момента).

През есента на 2008 г. вие бяхте все още директор на Дирекция по вероизповеданията, нали?

Да.

Обяснете ми, моля, смисъла на едно „предупредително писмо”, което тогава отправихте към д-р Десислава Панайотова във връзка с протестански секти, почувствали се обидени от това, че тя посочва наличието сред тях на съмнителни методи и опасни пратики. За мен, като участник тогава в дискусията, писмото си остана доста хиксово и ми приличаше повече на личен имейл. Ще ми потълкувате ли „от първоизвора”.

Не помня точно какъв беше случая, но май въпросната богословка беше прекрачила границите на закона с невъздържаните си изказвания, а навсякъде си има правила. Когато съзнателно се създава враждебност, тогава естествено и Дирекцията не може да стои безучастна. Още повече, че тя не е Дирекция на Православната църква. И нашия семинар сега във Варна няма за цел да създава атмосфера на враждебност, а да дава експертно мнение затова има ли опасност.

За каква враждебност говорите?? Д-р Панайотова тогава посочи реални факти – тоталитарна секта с деструктивни практики – зомбиране на последователите, промивка на съзнанието, водена от човек, когото самите протестанти разпознават като лидер на такава.

Пак повтарям – не помня случая. Но не става въпрос за това, че не е имало опасност от самата секта (дали е било секта или регистрирано вероизповедание и аз не мога да кажа за какво става дума в момента), а за маниера на говорене от страна на богословката.

Онова писмо тогава от вас лично ли дойде?