Митрополит Августин (Кантиотис) е роден в с. Левкес на о. Парос (Цикладски острови) на 20 април 1907 г. Завършил е Атинския богословски факултет през 1929 г. Ръкоположен е за дякон през 1935 г. и за презвитер през 1942 г. През годините е служил като протосингел на Атолийската митрополия, военен свещеник и проповедник в Атина. Бил е също така редактор на десетки периодични издания, основател на ученически и студентски пансиони, ръководител на мисионерското богословско братство „Ставрос” („Кръст”). В продължение на много години е бил неуморим проповедник из цяла Гърция, автор е и на 82 книги с религиозно съдържание.

На 25 юни 1967 г. е хиротонисан за митрополит на Флорина, Преспа и Еордания. На 14 януари 2000 г. се оттегля поради напредналата си възраст и остава на покой в епархията си. Митрополит Августин се представи в Господа на 28 август 2010 г., на 104-годишна възраст.

„На пречистия Твой образ се покланяме, Благий, като просим прошка на прегрешенията си, Христе Боже...”

Имало е, възлюбени мои, има и ще има до свършека на света врагове на Църквата Христова, врагове на вярата. Сатаната винаги ще воюва с Христа и чедата на сатаната винаги ще воюват с чедата Христови, чедата на Църквата. Победител в тази ожесточена борба накрая ще излезе истината, разпънатата истина, Православието, нашата света Църква. В това ни уверява Сам Господ, Който е казал: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” (Йоан. 16:33) и на друго място е предсказал, че от ада ще излязат тъмни сили, които ще воюват с Църквата, но никоя от тях не ще може да й надделее (вж. Мат. 16:18). Същото се потвърждава и от историята: в продължение на двадесет века Църквата винаги е излизала победителка и е жънала безсмъртни духовни трофеи.

Днес празнуваме една от многобройните победи на Църквата. Това е победата на светите икони. Ще се опитам да говоря с прости думи, за да ме разберете. Но днес, в такъв свят ден, нека богословстваме малко.

Преди повече от 1200 години в Константинопол се появили еретици, чийто девиз бил: „Вън иконите от църквите!”. Варвари, груби и необразовани, те влизали в храмовете, събаряли светите икони от иконостасите, хвърляли ги на земята, тъпчели ги, разсичали и изгаряли. Проверявали и по домовете на хората и горко на тогова, у когото намирали икони. Залавяли го, хвърляли го в тъмница, осъждали го, отрязвали му носа, заточвали го в най-отдалечените краища на империята. Това гонение продължило почти 150 години.

Ако някой запитвал иконоборците: „Защо унищожавате иконите”, те отговаряли: „Защото да се почитат те е идолопоклонство и според Божията заповед в Декалога „не си прави кумир...”, „не им се кланяй” (Изх. 20:4; Втор. 5:8), ние не се кланяме на идоли”. Те смятали, че иконите са идоли. В действителност, обаче идол ли е иконата?

Не, не е. Едно е идол, а друго – икона. Какво представлява идолът? Идол е да вземеш парче мрамор или дърво, да го издялаш, да му придадеш образ на животно или човек и после да паднеш и да му се поклониш с вярата, че е бог. Такова нещо ние не проповядваме. Не казваме, че иконата на Христа е самият Христос, не казваме, че иконата на Св. Богородица е самата Св. Богородица или пък че иконата на св. Пантелеймон е самият светец. А какво казваме? Че иконата изобразява лицето; иконата на Христа изобразява Христа, иконата на Св. Богородица изобразява Св. Богородица, иконата на св. Пантелеймон изобразява св. Пантелеймон. И както не съществува дом или портфейл без снимки на любимите лица (баща, съпруг, деца), така и в църквата имаме изображения на Христа, на Св. Богородица и на светиите и като виждаме тях, си спомняме за тези свети личности и като почитаме тях, почитаме изобразените лица. „Почитта към образа възхожда към първообраза”, казват светите Отци. На иконата подобава почетно поклонение, не служене. Това учи Църквата.

Бог, възлюбени, не е вещество, а дух. Като невеществен и Цар на невеществените ангели и архангели, е невидим; никой не Го е видял. Затова в църквата не изобразяваме Бога. Като невидим, Той е и неописуем; никоя художническа ръка не може да Го опише, да ни даде образа Божий. Но великото и неизказано тайнство е че Синът Божий и Бог е приел човешка плът и тогава Невидимият станал видим; явил се като човек на земята, като Син на Девата. И тъй, откакто невидимият Бог станал видим в Лицето на Христа и е ходил между нас и е бил разпънат и възкръснал, оттогава станал описуем и вече можем да Го рисуваме.

Един от най-големите отци на Църквата, св. Йоан Дамаскин, подкрепяйки догмата за почитането на светите икони, казвал: „Питам ви, иконоборци, дошъл ли е или не е дошъл Христос на земята? Ако не е дошъл, тогава нямаме право да изобразяваме Неописуемия. Но ако Христос е дошъл – и е факт, че е дошъл и като младенец и като зрял мъж се явил в света – тогава, елате, зографи, вече можете да  Го изобразите. Хиляди очи са Го видели, хиляди уши са Го чули, хиляди ръце са Го докоснали. Следователно, Христос като Бог е неописуем, но като човек е видим и описуем; може да бъде изобразен.

Коя е първата икона на Христа? Безброй много икони има днес в къщите на православните. Обаче, първата икона, която се изобразява и църквите ни, е светият Убрус. Едно предание, което не е записано в Евангелието, разказва следното. Когато Христос на Велики Петък се изкачвал на Голгота, носейки кръста на рамо, се изпотил и от лицето Му потекла пот. Една благочестива жена, която била наблизо, извадила кърпата си и я дала на Христа. Той се избърсал и й я върнал. Тогава жената видяла, че върху кърпата се бил отпечатал образът на Христа. Това била първата икона на Господа и това предание ни показва, че Христос може да бъде изобразен. Така оттогава съществуват хиляди икони.

За съжаление днес отново се е появила иконоборческата ерес. И днес има врагове на иконите на Христа, на Св. Богородица, на светиите. Кои са те? Не са гърци. Гърците знаят какви борби са водели техните предци във Византия в продължение на 150 години, за да запазят иконите. Неприятелите на иконите са чужденци; в тях не тече гръцка, православна кръв. Дошли са отдалеч, от Бруклин в Америка, с доларите си, тридесетте сребърници на Юда, за да купуват съвести. Това са хилиастите[1] или „свидетелите на Йехова”, или йеховистите. Те, ръката да им отрежеш, не се прекръстват, не се кланят на кръста, нито на иконите.

В едно село в Гревена[2] се случило следното. Една бедна девойка взела някой си младеж, който се бил завърнал от чужбина; бил емигрант в Америка. След като се венчали в църквата, се прибрали вкъщи. Не успели, обаче да заживеят като семейство. Още на първия ден след сватбата, съпругът взел от иконостаса иконите на Христа и Св. Богородица, свалил ги, стъпкал ги и хулел. Бил хилиаст и до брака криел своето верою. Когато девойката видяла тези неща и чула, че не вярва в иконите, не се поколебала да разтрогне незабавно брака си!

Такива са хилиастите. И за жалост много епархии в нашата родина са се заразили от заблудата им. Има и села изцяло с хилиасти, където църквата вече не функционира, а функционира еврейска синагога. Защото хилиазмът е с еврейски произход. Евреин бил и основателят на тази секта, Чарлз Ръсел (1852-1916). Тя е еврейско изобретение, плод и холера на дявола. Последователите й ходят от къща на къща, възползвайки се от демократичните институции на нашата родина, упражняват прозелитизъм и се стремят да разпространят заразата си.

Но не! Призовавам ви на тревога и ви умолявам всички – мъже, жени, деца, – където се появят тези агенти на Бруклин, за да пренасят холерата си, да противодействате, като повикате специалистите по сектите. Мястото ни да остане чисто и непокварено от сектата на хилиазма. Да продължи да се покланя на Отца, Сина и Светия Дух и да почита светите икони на Христа, на Св. Богородица и на всички светии во веки веков. Амин.

Беседа, произнесена в църквата „Свети Дух”, гр. Флорина (Лерин),

на 23.03.1975 г. (публикува се със съкращения)

Митрополит Августин (Кантиотис) е роден в с. Левкес на о. Парос (Цикладски острови) на 20 април 1907 г. Завършил е Атинския богословски факултет през 1929 г. Ръкоположен е за дякон през 1935 г. и за презвитер през 1942 г.

През годините е служил като протосингел на Атолийската митрополия, военен свещеник и проповедник в Атина. Бил е също така редактор на десетки периодични издания, основател на ученически и студентски пансиони, ръководител на мисионерското богословско братство „Ставрос” („Кръст”). В продължение на много години е бил неуморим проповедник из цяла Гърция, автор е и на 82 книги с религиозно съдържание.

На 25 юни 1967 г. е хиротонисан за митрополит на Флорина, Преспа и Еордания. На 14 януари 2000 г. се оттегля поради напредналата си възраст и остава на покой в епархията си.

Митрополит Августин се представи в Господа на 28 август 2010 г., на 104-годишна възраст.