Втората беседа на зографския йеромонах Висарион  на тема „П. Дънов – анализ на едно лъжеучение” отново препълни залата на Енорийския център при  храм „Св. св. Кирил и Методий” в София. Както и първата среща, и тази се проведе с благословението на Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Максим и по поканата на Негово Високоблагоговейнство иконом Александър В. Георгиев, председател на храма. Преди началото присъстващите станаха и о. Сергей произнесе молитвата „Царю Небесни, Утешителю, Дух на истината...”.

Негово Високопреподобие архимандрит Амвросий, игумен на Зографския манастир „Св. Георги Победоносец” в Света Гора – Атон, беше дошъл, както и предишната седмица, с братя от обителта, за да бъдат едно в молитвите си за своя духовен син и събрат.

В беседата взеха активно участие свещеник Сергей Павлов от храм „Св. Мина в столичния жк „Модерно предградие” и водещата д-р Десислава Панайотова  - директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации „Св. Св. Кирил и Методий” и главен редактор на сайта на Българската Патриаршия.

Втората част на двутомника „Петър Дънов и Ванга – пророци и предтечи на антихриста”, обхващаща окултното учение на П. Дънов, макар и със значителен богословски заряд, се чете също така леко, поради ясната и точна авторска мисъл, съчетана с отлична богословска компетентност, богатство на езика и несъмнена ерудиция. Като всички издания на нашия „Зографски манастир”, и тази книга е отпечатана върху снежнобяла хартия и с едър шрифт - знак на любов към читателите.

Отношението на Българската православна църква към П. Дънов отдавна е ясно. Макар че незнайно защо счита себе си за християнин, П. Дънов никъде не изповядва, че Синът Божий е дошъл в плът, не признава благодатните Тайнства и открито ненавижда Църквата. Заради явния му неосатанизъм, изопачаване на Божието слово, претенциите му за божественост и зачестилите случаи на умопомрачения и самоубийства на последователите му, на заседание на Светия Синод от 7 юли 1922 г. Българската православна църква обявява дъновизма за опасно лъжеучение, а неговия основател - за самоотлъчил се от Църквата. Една от формулировките на това решение гласи: „за да не се излъже нито един от антихристовия дух на учението му”. Постановлението завършва с покана за покаяние: „докле не се разкае и публично признае своето заблуждение”.  За жалост, това не става и през 1944 г .Дънов умира в теософските си заблуждения.

Защо тогава продължаваме да се занимаваме с Дънов? Още в началните страници на книгата си йеромонах Висарион пише: „П. Дънов, както и Ванга са в ръцете на Бога, но лошото е, че насадиха един заместник на християнството, наречен окултизъм. В него боравят с уж църковни понятия, обаче теглят в друга посока. Тази уловка ме накара да напиша за Дънов и за Ванга. Забравили истинските критерии за святост и духовност, хората лесно могат да бъдат заблудени”.

Авторът припомни, че през последните 20 г. последоватерите на Дъновото „Всемирно бяло братство” са издали над 500 книги с беседи на „учителя”, които продължават да тровят съзнанието на търсачите на истината. Освен че разпространяват неговата „икона”, на която П. Дънов богохулно се изживява като Бог Отец, те правят опити, под маската на природосъобразен живот и движение сред природата, да въведат в училищата ритуалния дъновистки танц паневритмия и за периода 2000 – 2006 г. успяват да обхванат повече от 4000 деца. Варненска и Великопреславска света митрополия излиза с официално изявление, предупреждавайки за тежките духовни последствия от практикуването на паневритмията, рекламирана като лечебна танцова гимнастика. Агресията на дъновистите успява на места, тъй като Министерство на образованието и науката нехае за духовните аспекти на окултния танц. Д-р Десислава Панайотова разказа как на официално провеждания курс по паневритмия в Националната спортна академия инструкторката е използвала моментите на релаксация, за да пропагандира дъновизма.

В беседата беше засегнато ширещото се заблуждение за уж съществуващо прераждане, което всъщност е голямата разлика между християнството, отричащо прераждането, и религиите на Изтока. Христос дойде и победи смъртта, това е главната цел на идването Му в плът. И св. ап. Павел свидетелства: „Има една смърт и след това – съд”. Старецът Паисий Светогорец пише, че човек, който вярва в прераждането, непрекъснато отлага покаянието си за някакви несъществуващи животи. Ако човек приеме учението за кармата и прераждането, той всъщност приема един страшен закон – в кармата няма Бог, няма прошка, има само смърт и отчаяние. Тази самозаблуда води до фатални, трагични случаи, описани в книгата.

Друга актуална опасност е пропагандираната от П. Дънов уж абсолютна свобода, която много допада на съвременните хора. В дъновизма обаче свобода има само на думи, последователите на лъжеучението са всъщност твърде свързани с постулатите на своя водач, който ги учи как да мислят, чувстват и действат, дори как да правят гимнастика.

На беседата беше подчертана опасността от „модерното” увлечение по окултни практики – алхимия, астрология, кабала, френология, хиромантия, физиогномия, графология, визуализация, нумерология  -  широко залегнали в теософските движения, едно от които е дъновизмът. Лъжеучението поощрява осъществяването на непосредствена връзка с „напреднали същества”, сили и духове от отвъдния свят, което е строго забранено от Библията, понеже контактът с паднали духове е нещо много опасно. При практикуващите го се наблюдават раздвояване на личността, необуздани страсти, емоционални смущения, обладаване, богохулни мисли. В книгата се цитират специалисти, посочващи, че както психиатрията, така и психологията признават неблагоприятните последици от спиритическите сеанси върху ума. Науката дефинира последвалите смущения като медиумни психози.

Опасност от изкривяване на съзнанието представлява и слабостта на  дъновистите към френологията. Тя насочва личността към незначителни предмети, дали например човек има възли по ръцете или дали главата му е малко или много вдлъбната и как може да изпраща мисли към „хилядолистника си”. Така вместо човек да мисли за изпълнението на Божиите заповеди, лъжеучението на П. Дънов го запраща да изучава главата, ръцете си и пр. Френологията е окултен метод за дезориентация на човешкото съзнание и пренасочване на вниманието към празни фантазии, а не към Твореца, към развиване на въображението, а не към поощряване на молитвения живот.

Подчертано беше, че в свои изказвания и писания П. Дънов отрича Тайнството брак (защото той отрича и самата Христова Църква) и поощрява половата свобода. Твърде далече от християнския морал са мислите му, че зачатието изкупва греха, т.е. ако блудницата или прелюбодейката роди от блудната си връзка, тя вече не е грешна.

На въпрос от залата има ли отрицателно окултно влияние върху страната ни паневритмията на „Бялото братство” при Рилските езера, йеромонах Висарион отговори, че доколкото човек води духовен живот в Църквата, той не трябва да се страхува, защото ако Бог е с нас, кой може да бъде против нас. Това, което може да се направи, е един духовен отпор: колкото може повече хора да се молят и да се разяснява. Духовният меч срещу това духовно нападение е Иисусовата молитва.

Отец Сергей призова да следваме богооткровения път, да бъдем духовно бдителни, да се вглеждаме по-дълбоко в ставащото около нас. Той даде пример с католиците, които с промяната само на няколко думи са се отклонили отначало леко от „магистралата”, но след няколко „километра” отклонението им  е станало голямо.

Най-големият грях на П. Дънов е, че той, кръстеният православно и с баща православен свещеник, насочва стрелите си към светата Българска православна църква, мрази я открито и с голяма ненавист я хули. С пакостното си красноречие и естествените си свойства на духовен водач той повлиява пагубно върху последователите си. Негово Всепреподобие йеромонах Висарион (Зографски) припомни, че основната цел на православната Църква е да пази Христовото учение непроменимо. Това трябва да се знае, и хората, които са в Църквата, да се опитват да обясняват това на „външните”. Да им се каже, че няма човек без грях, но когато се отправят хули към Църквата , към Божественото учение, което единствено води към вечен живот, когато хулите това, вие слагате огън върху главата си. Може свещениците да са недостойни, може отделни нейни членове да имат малки или по-големи немощи, но нека да не очернят Църквата Христова, да не хулят това, което не разбират. Авторът припомни казаното от св. Йоан Златоуст: ако видите ангел и свещеник, поклонете се на свещеника, защото той има право да връзва и развръзва грехове.

Срещата завърши със скромна почерпка и радост в сърцата.

Дядо Амвросий - игуменът на Зографски Манастир с ученици от

Софийската духовната семинария  

о. Висарион и д-р Десислава Панайотова - Пулиева

о. Висарион и о. Сергей Павлов