През тези дни[1] имах възможността да се запозная по-обстойно с тезите на поддръжниците на нестинарството, който бяха изложени в различни текстове, публикувани през изтеклата година.

На първо място, тези господа ни освобождават от труда да докажем езическия произход на нестинарството. Всички те признават и приемат, че то има езически произход. Всички казват, че нестинарството е един чисто езически обичай, достигнал до наши дни. Не можеха ли да сторят и другояче? Каквото и да се опита някой да изкриви истината, ще бъде невъзможно да докаже, че този обичай е с християнски произход!

И тъй, поддръжниците на нестинарството признават езическия му произход. И въпреки това го подкрепят! И изтъкват „доводи” в подкрепа на запазването му. Кои са те? Нека ги разгледаме:

а) В християнството са навлезли голям брой езически елементи. Нека навлезе и още един. Нека приемем или поне сме толерантни към нестинарството, както сме възприели и толкова други преди него. Богородица, например, е заместила Атина или Артемида. Свети Георги е заменил бога на войната на древните гърци, Арес. Светите икони не са нищо друго освен продължение на езическия обичай божествата да бъдат изобразявани чрез статуи и така нататък, и така нататък.

Наистина ни озадачава лекомислието на онези, които твърдят подобни неща. Говорим за лекомислие, защото не вярваме, че тези твърдения се дължат на зловерие и на склонност към изопачаване на истината.

Как е възможно заради някои съвсем външни и привидни прилики, да бъдат правени толкова сигурни заключения, като същевременно се пренебрегват дълбоки и съществени разлики? Какво, например, е общото между Пресвета Богородица и Атина или Артемида? Богородица не е богиня! Не е родена от богове, нито по свръхестествен начин. Тя е напълно човешко същество и е родена така, както се раждат всички хора, по естествен път. Била е една обикновена и смирена Девица, дъщеря на обикновени хора, добродетелни, разбира се, но все пак хора. Никога не е преставала да бъде човек, никога не е станала божество. От момента на раждането Си не е имала никакви свръхестествени, божествени качества. Носила е всички характеристики на човешката природа и само според степента на лична святост е стояла над останалите човеци. До великия момент на Благовещението не знае нищо за Божиите планове и се изненадва при явяването и поздрава на ангела. Нарича Себе Си „р а б и н я Господня” и признава Бога за Свой „Спасител”. Тя е един представител на безчисления човешки род, най-избраният и най-светият, разбира се, но все пак представител на човешкия род. Какво сравнение тогава може да има между Нея и Атина или Артемида?

Свети Георги също е обикновен човек. Не е бог като Арес и брат по баща и майка със Зевс[2]! Смята се за закрилник на онеправданите, защитава несправедливо нападаните. Не е войнолюбец и кръвопиец като Арес. Не подпалва воини за свое удоволствие, нито бърза към местата, където се води война, за да се порадва на гледката на стоновете и кръвопролитията. Какви са приликите между него и Арес, или какви са сходствата между покровителя на моряците, св. Николай, и абсолютния повелител на морете, Посейдон, който, ако малко се наскърби, възбужда морски вълнения и потапя цели флотилии? И каква е връзката между иконите и статуите? Дори само фактът, че Църквата напълно забранява всякакъв вид представяне или изображение на непристъпното Божество и приема изобразяването само на ч о в е ц и (Господ Иисус Христос бива изобразяван единствено и само, защото се е въчеловечил, докато изобразяването на Бог Отец е напълно забранено), е достатъчно доказателство за бездната, която съществува и в това отношение между идолопоклонството и Църквата. Освен това, иконите никога не са били смятани в Църквата като обект на поклонение.

б) Друг привежда като „доказателство”, че някога, преди векове, в храма „Свето Възкресение” в Йерусалим, в нощта на Велика Събота, имало „едно смайващо народно веселие”. Вярващите, казва, „тичали като бесновати около кувуклия, като виели в състояние на истерия и надавали сърцераздирателни призиви за слизането на Светия Огън”. Но дори само фактът, че това дяволско тържество – ако действително такова се е случило – било прекратено и не продължило, свидетелства за това каква е позицията на Църквата, от векове насам, спрямо подобни езически прояви. Ако Църквата бе проявила и най-малката толерантност към такива прояви, тези „виения” щяха да отекват и днес под сводовете на храма „Свето Възкресение”, а може би щяха и да се разпространят по всички православни храмове.

в) Други пък решават, че нестинарите и тези, които ходят по жарава „укрепват вярата на всеки човек и затвърждават убеждението ни за съществуването на божествени сили и възможността те да се проявят, като извършват чудеса”.

Още не свършили те със своите заключения, идват други, също привърженици на нестинарството, които ни бомбардират с възгледите си, според които „науката още от самото начало отхвърля намесата на свръхестествени сили. Смята този феномен за производно с много измерения, съгласно признати неврофизиологически и психологически закони и породено от механизма на неизгарянето”. И тук имаме пълно несъответствие и объркване.

г) Друг подкрепя нестинарството заради… ползите за туризма! Но тогава защо да си останем само с нестинарството? Ако възобновим цялото служение на древните езически богове, туризмът „ще снася златни яйца”. Представете си, например, каква туристическа „атракция” ще бъде шествието на Панатенеите[3]? Ако пък възобновим и оракулите на Делфи и Додона, ако издигнем храмове на Афродита с жриците им, ако се появят отново сатирите[4], Силен и менадите[5], ако, ако, ако..., тогава Гърция ще стане туристически магнит. Само дето ще трябва да дойде пак Павел, за да ни проповядва Някой „Незнаен Бог”[6]...

д) Накрая, някой друг твърди, че Църквата не трябва да се обръща срещу нестинарите, защото те са нейни верни и благочестиви чеда.

Но ако наистина са верни и благочестиви чада на Църквата, то защо тогава не се вслушват в нейния глас? Защо не се подчиняват на нейните решения? Някога Сократ беше казал, че „трябва да уважаваме родината си и да й се подчиняваме, и да й угаждаме, когато е зле настроена повече, отколкото на баща ни и или да я убедим, или да вършим това, което ни заповяда и да търпим това, което ни нареди да понесем” (Платон, „Критон”, гл.12). Тоест: трябва да уважаваме Родината и да й бъдем послушни, и да й оказваме внимание, когато е разгневена, повече отколкото нашия баща, и или да я убедим, че в еди-кое си отношение греши, или, ако настоява на решението си, да вършим това, което нареди и да изтърпим всичко, което ни заповяда да понесем. Колко повече това се отнася за Църквата: „Деца, бъдете във всичко послушни на родителите си, защото това е благоугодно Господу” (Кол. 3:20); „Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души” (Евр.13:17).

И тъй, ако Църквата е наистина Майка за нестинарите, тогава няма никакво оправдание за тяхното непослушание. Длъжни са да се подчинят на решенията на Църквата, дори и теоретично да не са съгласни с тях. Това и единствено това е техен дълг.



[1] Статията е написана през 1972 г. – бел. прев.

[2] В олимпийската митология Арес се приема като син на Зевс и Хера – бел. прев.

[3] Панатенеи („все-атински” фестивал) е най-важният за Класическа Атина, както и един от най-големите за целия елинистичен свят празник. Посветен на богинята Атина, покровителка на града – бел. прев.

[4] Сатири (мит.) – придружители на Силен (син на Хермес) – вечно пиян старец, дебел като винения мях, с който никога не се разделял. Изобразяват се с кози копита и рога – бел. прев.

[5] Менадите съответстват на вакханките у римляните. Изобразяват се като полуголи жени с развети коси,  държащи тирс, които тичат след Дионис и надават оглушителни викове – бел. прев.

[6] Срв. Деян. 17: 23 – бел. прев.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре