giotto25 Всемирното Православие - ШЕСТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ:  ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМНяколко дни преди Своята кръстна смърт Спасителят влязъл тържествено в Йерусалим. Многоброен народ Го посрещал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони. Стотици ликуващи от радост гласове приветствали Спасителя с възгласа „Осанна! Благословен е идващият в името Господне!". Стеклото се народно множество прославяло Христос за сторените от Него чудеса и особено за възкресяването на четиридневно пребиваващия в гроба Лазар.

 

След възкресяването на Лазар влизането в Йерусалим е второто събитие прославило Господа по време на последното Му Пасхално пътуване. То е встъпване на пътя на страданията и смъртта за спасението на падналия човешки род. Наричат този вход царски в съответствие с пророчествата и Евангелието, където влизащият в Йерусалим Иисус Христос се нарича Цар.

Преди входа и по време на самото встъпване в града Иисус дал множество свидетелства, че знае какво Го очаква там и заедно с това показал, че шествието Му към страданията и смъртта са напълно доброволни. Това доброволно шествие на Господа се извършило с пълно царско величие, с множество славещ Го народ, а и в самия Йерусалим, в храма, безропотно му се подчинявали и пропъдените от Него търговци. Влизането на Христос в Йерусалим било белязано и с неограничена власт над природните закони — хроми и слепи били изцелявани. Така всичко се подчинявало и служило на Иисус Христос при последното му влизане в Йерусалим, както се подчиняват и служат на Творец, Господ и Цар.

Тържествено и радостно срещна израилският народ Месията, така дълго очакван от него. Това не бил обикновен земен цар, който с оръжие покорява народите. Това бил Този Цар, за Когото още в древност е пророкувал свети пророк Захария: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9).

От най-ранни времена светата Църква Христова благоговеела пред светлия празник. Още светите апостоли посрещали тази Неделя с ликуваща радост. А по-късно монасите на този ден започвали да се прибират по своите обители, които в началото на светата Четиридесетница напускали, за да се подвизават в пълно усамотение и безмълвие в пустините.

Богослужението на празника е свързано с това на Лазаровден. Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя. Това е началото на Пасхалното тържество. По време на Литургията на Лазаровден Църквата прославя Христос като "Възкресение и Живот", Който още преди Своите страдания и смърт с възкресяването на Лазар утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочакван Месия, Цар Израилев и изпълнение на старозаветните пророчества.

    На вечернята преди празника се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Йерусалим.

На утренята се благославят върбовите клонки, които държим в ръце през време на цялата Литургия, показвайки по този начин, че посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител.

Иисус Христос влиза в Йерусалим не за да даде на народа земни богатства. Той носи вечното спасение. Този кротък Цар е готов да приеме под Своята закрила целия Йерусалим и всичките му чеда; а на самите иудеи е готов да дарува истински мир! Св. Лука повествува: „И като се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти...” (Лук. 19:41-42). На тази царска любов иудейските светски и духовни водачи отвръщат с омраза и успяват да заблудят сънародниците си до такава степен, че същите хора, които ликуват с възгласи „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!”, след ден-два викат: „Разпни го! Разпни го! Кръвта му да падне на нашите глави и на главите на децата ни!”

    Иисус Христос предвиждал скорошната гибел на Йерусалим и обитателите му; представял си как рухват стените на този славен град, как стотици хиляди иудеи загиват под неприятелския меч и целият Израил, като прах, развяван от вятъра, се разпръсва по лицето на земята.

Иудейските старейшини и началници, изпълнени със завист и злоба, се готвили да погубят Месията. Като виждали и чували, че и децата Му викат: „Осанна на Сина Давидов”, те злонамерено негодували: „Ето, нали виждате! Народът Го следва!”

Св. Амвросий Медиолански в Словото си за празника пише, че многото хора, дошли този ден в Йерусалим, спазвайки Мойсеевата заповед относно празнуването на Пасхата, посрещали Господа с палмови клонки в ръце в знак на признание на Христа като победител, защото, според обичая, на победители поднасяли венци от палмови клонки. Други режели клонки от маслини, за да ги постилат пред нозете на яздещия на магаре Бог-Слово. Маслиновото дърво, от което получавали елей, символизирало делата на милосърдието (както с елей успокояват раните); а палмовото дърво ни сочи пътя нагоре, сякаш ни подсказва, че дните на скръбта вече наближават своя край и ни очаква Горното Отечество. Затова и Венценосният Псалмопевец казва, че праведникът ще процъфти като палма (Пс. 91:13). Затова, взели в ръцете си маслинени клонки, нека покажем и дела на милосърдие; да вземем и палмови клонки, за да покажем, че не земни утехи очакваме като награда за милосърдието си, а радости в Небесното ни Отечество!”

Св. Амвросий обръща внимание и върху деня, в който Господ влиза в Йерусалим. Това било десетият ден на месеца, когато се избирал пасхалния агнец, който израилтяните заколвали на 14-ия ден. „Следователно, пише той, Христос е истинският Агнец, Който доброволно се отдава на заколение в петъчния ден. Затова св. Църква, тази наша нежна и любеща Майка, нарежда и ние, подобно на ликуващия народ, да нарежем зелени клонки, да постелем с тях и с одеждите си пътя на Идещия в името Господне. Разбира се, най-вече духовно да сторим това. Ослицата днес замества всяка праведна душа; тя е предназначена да пренесе Господа в Йерусалим и това наистина става, ако пребиваващият в душата ни Господ успява да я отврати от всичко земно, да възпламени в нея огъня на любовта към Небесното Отечество. Какво ще рече духовно да постелем одеждите си в нозете на Господа? Това ще рече да усмирим телата си чрез въздържание и лишения. От кои духовни дървета да накъсаме вечно зелените клонки за посрещането на Иисуса? Авраам, Йосиф, Давид и всички праведници са именно плодоносните дървета на Църквата Божия. Затова научете се от Авраам на безвъпросно послушание, у Йосиф - на непоклатимо целомъдрие, у Давид - на кротко смирение и така, с тези духовни клонки, като със знамена на духовна победа, чрез добродетелния си живот ще побеждаваме дявола...”

Празникът Вход в Йерусалим се счита за един от най-трагичните църковни празници. Жителите на Йерусалим очаквали от Христос да им донесе победа над враговете на Израил и като не получили оправдание на надеждите си, гневът им се обърнал против Спасителя.

Малцината, които чули гласа Му и избрали любовта и унижението, получили според обещанието на Христос тържествуващ и побеждаващ живот.

Затова празникът, който днес отбелязваме, носи противоречие: за едни оставя домът им пуст, а други, които влизат в дома Божий, стават сами храм на Светия Дух, дом на Живота. Амин!