255229.p Всемирното Православие - ПАТРИАРХ ПАВЛЕ: ПРОПОВЕД ЗА ПЕТАТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТКогато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.


Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
Той ги попита: какво искате да ви сторя?
Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.

Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.

А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

                                                                             (Марк. 10: 32–45)

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

В този неделен ден на Петата Неделя от честния Велик пост, братя и сестри, Църквата отдава почит на св. Мария Египетска, която както мнозина други в света, отначало е била грешница, но осъзнавайки, че такъв живот я води към духовна пропаст и гибел, се покаяла, много години живяла като монахиня и осветила и душата, и тялото си.

 

Не трябва човек да оправдава греха си, това е бягство от искреното покаяние

 

Истинското покаяние, братя и сестри, както виждаме от живота на Мария Египетска и на всички светци, е в поправянето и преобразяването на живота ни, а не в оправдаването на греха и собствените ни грехове, не в самооправдаването, а в признаването на нашия грях, както ясно ни показа Блудния син. Той не търсил оправдания за това, че е живял по начина, по който е живял, напускайки бащиния си дом, не обвинявал другите, казвайки: „хората ме накараха”. Не, той признал своя грях: „Татко! съгреших против Небето и пред тебе” ук. 15:21), според Божия закон и човешкия. Ако друг е виновен за моя грях, той трябва да се покае. Щом не съм виновен, нямам причина да се кая. Но всъщност аз съм виновен: ако някой ме убеждава и заставя да извърша грях, а аз се съглася, съм виновен. Разбира се, той ме е провокирал, изкушавал, уговарял, принуждавал, но аз съм се съгласил, макар и под натиска на неговите уговорки. Да, той може да ме убие, но няма сила, с която да ме принуди, ако аз се постарая с Божията благодат, която е винаги с нас, да устоя. Не трябва човек да оправдава своя грях, това е бягство от искреното покаяние.

От друга страна, в Светото Евангелие Господ ни напомня за смирението. Братята Иаков и Иоан, Неговите апостоли, поискали да ги направи първи сред избраните, за да седят редом в Неговото Царство от лявата и от дясната Му страна. И Господ им напомня: „не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено” арк. 10:40). А е приготвено за тези, които са се подготвили. Как? Със служене на Бога и ближните. „Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи” (Марк. 10:45), и да послужи до смърт, до Своята смърт на кръста. От Евангелието ви е известно какъв е бил Неговият живот: как са Го преследвали още от дете, как е бил гонен и впоследствие, и в Назарет, и по други места, колко са Го унижавали: „бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?” (Иоан. 10:20) - казвали злите хора. А Той всичко е претърпял заради нас и нашето спасение, и накрая, сред мъките на кръста се молел, докато хората издевателствали над Него: „Ако си Син Божий, слез от кръста!” (Мат. 27:40). А Той се моли, съжалява ги повече от Себе си и Своите страдания: Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят” ук. 23:34).

 

Нашата любов към врага е в това: виждайки как той се е устремил към пропастта, да го съжалим

 

Ето виждате, точно това е нещастието на греха, когато човек стане негов роб, той се отвръща от Царството Небесно, отдръпва се от Бога, от Сина Божий в Царството Небесно и върви в обратната посока, и при това без да разбира какво прави. Нашата любов към врага се състои и в това: виждайки как се е устремил към пропастта, да го съжалим, да съжаляваме за уникалната му личност, и да се молим на Бога, Той да възпре тщеславния. А всемогъщият Бог може всичко, но не и насила да принуди тези, които не желаят да се спасят, защото ни е дал свободна воля. Бог е всемогъщ във всичко, което е добро и свято. Нека Той ни помогне, така че с Неговата помощ и с нашите усилия да вземем пример от светците, от св. Мария Египетска, и както е казал св. Григорий Богослов, да направим едно от двете добри неща: или да не съгрешаваме, или, ако сме извършили грях, веднага да се покаем.”

Нека Господ помогне на вас и на мен да се срещнем в Царството Небесно, от дясната страна на Господ.

Бог да ви благослови!

Сръбски Патриарх Павле (Стойчевич) (1914–2009)

                                                            

                                                   + +  + +  + + +  

       

Из книгата с проповеди и беседи на Сръбския патриарх Павле (Павел Стойчевич) "Пеша към вечността. Избрани проповеди. Интервю", издателство на Сретенския манастир.