Автор: д-р Ростислава Тодорова 

 

 

picture1%201 Всемирното Православие - „Християнският празник „Преображение Господне” и неговата иконографска интерпретация” 

Фиг.1 - "Преображение Господне", Теофан Грек, ок. 1403 г.

 

 

         I. Кога се празнува празникът „Преображение”?

         Християнският празник „Преображение Господне” заема централно място в годишния празничен цикъл на св. Православна Църква и се отбелязва на 6 август. Той е част от т.нар. „неподвижен празничен цикъл” – т.е. „Преображение Господне” е един от празниците, които св. Православна Църква празнува на определена дата всяка година, освен това е един от 12-те големи църковни празника и принадлежи към групата на Господските празници. На пръв поглед не прави впечатление едно драстично несъответствие между същността на празника и неговото поместване в празничния календар. Какво е то обаче?

         В наши дни празникът на Преображение Господне се празнува през късното лято (на 6 август), отделен исторически и теологически от Страстите Христови и Христовото Възкресение. Според евангелските разкази обаче, Преображението се е случило малко преди влизането на Господ Иисус Христос в Иерусалим, последвалото Разпятие, кръстна смърт и Възкресение. Т.е. Преображение Господне би трябвало да се празнува непосредствено преди Великия пост, малко преди възкресяването на Лазар и последващата Цветница. Освен историческа връзка със Страстната седмица, събитието на Христовото Преображение има огромно теологическо значение – според мнозина св. отци и църковни писатели, именно Преображението на Христос, което е и първата, и единствена изява на Божията същност пред човешки очи до очакваното Второ Христово Пришествие, е трябвало да предхожда предстоящите ужасни изпитания пред самия Христос и неговите ученици, за да не се отчаят те от смъртта на своя Учител и да имат ясно очакване за Неговото Възкресение. В тази връзка има запазени сведения за това, че в древната литургична (т.е. богослужебна) традиция, Преображение Господне се е празнувало 40 дни преди Разпъването на Кръста, т.е. в съботата преди Първата неделя на Великия пост (на днешното място на Тодоровден, който засвидетелства чудесното явяване на св. Теодор Тирон пред Цариградския патриарх Евдоксий през V в., за да го предупреди, че император Юлиян Отстъпник накарал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара, за да нямат постещите християни какво да ядат; от тогава съществува традицията християните да ядат коливо – варено жито).

 

 

 picture2 Всемирното Православие - „Християнският празник „Преображение Господне” и неговата иконографска интерпретация”

 

Фиг. 2 - „Преображение Господне”, Новгородска школа, трета четвърт на XV в.

       

  Обяснението за преместването на този толкова важен празник в късното лято, по време на двуседмичния постен период, предхождащ друг голям празник – Успение Богородично, може да бъде намерено в едно историческо събитие. Датата 6 август е била установена от папа Калист III през 1456 г., който пожелал по този начин да отбележи победата на християнството над отоманските турци при Белград. На 22 юли 1456 г. обединените войски на европейските държави, ръководени от Янош Хунияди, смазват турската войска при Белград, с което успяват да спрат отоманското нашествие към Унгария чак до 1521 г. Новината за победата достигнала до папата в Рим чрез вестоносец едва на 6 август 1456 г., което дало повод и за преместването на празника Преображение на тази дата. Трябва да се отбележи, че според запазени сведения, 6 август е бил една от датите, на които в някои от поместните църкви се е отбелязвало Преображение Господне (защото тази дата се намира на точно 40 дни от 14 септември – празникът на Въздвижение на св. Кръст Господен (Кръстовден), като демонстрация на връзката между Преображението и Разпятието, за която споменахме преди малко), но до онзи момент не е била обща за цялата християнска Църква.

         II. Какво е богословското съдържание и значение на празника?

         За съжаление, в днешната празнична традиция голяма част от дълбокото теологическо съдържание на този празник е избледняла, заместена от народните обичаи, характерни за края на лятото. Затова и в днешните православни държави Гърция, България и Русия, хората познават празника Преображение предимно като ден, в който в храма се освещават плодовете на новата реколта (грозде, ябълки) и се раздават на богомолците. Разпространено е и разбирането за Преображение Господне като ден, в който се сменят сезоните (преобразява се времето) и на мястото на лятото идва есента. Докато в Златната ера на византийската теологическа мисъл, празникът Преображение Господне насочва вниманието на вярващите към Страстите Христови, към Неговата кръстна смърт и подготвя пътя за Христовото Възкресение.

            Какво всъщност представлява библейското събитие „Преображение Господне”? Юдеите така и не познали в лицето на Иисус от Назарет очакваният от тях Спасител (Месия). Векове наред те старателно изучавали пророчествата и знаците, давани им от Бога, но превратно тълкували техния смисъл и мислели, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще ги възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол, от който ще управлява целия свят. Юдеите не осъзнали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди и че Христос не е земен, а небесен Цар. Дори самите апостоли не били съвсем чужди на подобни идеи, макар и да повярвали, че Иисус е очакваният Месия. Те също се надявали, че Той ще възстанови израилското царство и дори спорели помежду си, кой от тях ще бъде най-високопоставен в това царство. За тях било недопустимо, че Иисус Христос, Син Божи и Спасител на света, ще се наложи да понесе страдания и унижения, достойни само за най-презрените престъпници. Господ обаче често беседвал с учениците си за предстоящите Му страдания. Той им казвал, че предстои да бъде отхвърлен от юдейките първенци, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.

И така, за да укрепи вярата в душите на последователите си и да ги подготви за предстоящото, Господ се показал на трима от апостолите в небесната Си слава. Това се случило известно време преди Христос да влезе в Иерусалим (както споменахме, счита се, че това е станало 40 дни преди Възкресение) за празнуването на Пасха (юдейският празник, отбелязващ ежегодно успешното им избавление от египетския плен). Той взел със Себе си трима от учениците си – Петър, Иоан и Иаков, и се качил с тях на планината Тавор. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали, а когато се пробудили, видели Иисус преобразен: лицето Му се изменило и светело като слънце; дрехите Му станали бели като сняг. От двете му страни стояли двама мъже, също сияещи от слава – старозаветните пророци Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и за края Му в Йерусалим. Тримата ученици паднали ужасени на земята, но Петър единствен се осмелил да проговори, като казал: „Господи, добре е да останем тук. Да направим три храма: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия!” (по-нататък ще видим, че тази постъпка на Петър намира пряко изражение  иконографската интерпретация на събитието). Докато той говорел, изведнъж светъл облак осенил всички и от облака се чул глас, който казал: "Този е Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!" Учениците от страх отново паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" И когато станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. На слизане от планината Христос им забранил да разказват какво са видели, докато Той Самият не възкръсне от мъртвите.  

         В събитието на Христовото Преображение могат да бъдат видени три главни богословски акцента:

         1. То било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им, че Той е Син Божи и Сам Бог. Като потвърждение на тази велика тайна Петър, Иоан и Иаков чули гласа на Самия Бог Отец, и видели двамата най-велики пророци на Стария Завет – Мойсей и Илия да засвидетелстват със своето присъствие, че Иисус е действително Онзи, за Когото предсказвали пророците, че ще спаси пропадналите след първородния грях хора.

         2. Бог демонстрира за пореден път, че изпълнява всички обещания, които е дал. Св.св. пр. Мойсей и Илия са единствените „боговидци” в човешката история до момента на Преображението - т.е. люде, които приживе са били удостоени със страшната чест да видят Бога /”Изход 33:20”/ и /”III Царства 19:11-13”/. Но и двамата Го виждат частично, скрит в силата на природни явления като светкавици, силен вятър, огън и сияние, земетресение. И на двамата обаче, Господ обещал, че ще Го видят в слава – именно това обещание се изпълнява на планината Тавор по време на Христовото Преображение. Интересен е и фактът, че след срещата с Бог на Синай, Мойсей слиза при юдеите с блестящо лице – блясъкът бил толкова силен, че те не можели да го гледат и той дни наред стоял с покрито лице, докато сиянието постепенно не изчезнало. Тази старозаветна случка се счита като един от предвестниците на Преображение Господне и обяснява присъствието на Мойсей в него. Самият Илия пък е  грабнат на небето с огнена колесница и не е умрял, като Господ е предрекъл, че именно с неговото повторно явяване пред хората ще започне Второто Пришествие на Господ Иисус Христос при свършека на света – т.е. именно неговото присъствие до Иисус по време на Преображението на планината Тавор е най-силното доказателство, че Той е Христос.

         3. Преображение Господне в богословски план се разбира и като обединение между Стария Завет и Новия Завет – обещаното от Бога и пророкуваното от пророците се сбъдва и нещо повече – става видимо за човешките очи в лицето на преобразения Иисус.

         Именно това богословско значение на събитието, лежи в основата на православната иконография на Преображение Господне.

         III. Как се заражда и развива иконографията на празника?

         Най-ранните запазени изображения на Преображение Господне датират от IV-VI в.сл.Р.Хр. Това са: резба върху ковчег от слонова кост от Бресция, Италия; една илюстрация в ръкопис на Евангелията от Рабула; една дърворезбена сцена от портите на храма „Св. Сабина” в Рим; мозайките от манастира „Св. Екатерина” на Синай и от храма „Сан Аполинарио ин Классе” в Равена, Италия.

 

picture3 Всемирното Православие - „Християнският празник „Преображение Господне” и неговата иконографска интерпретация” 

 

Фиг. 3 - "Преображение Господне", резба върху слонова кост, кр. на IV в., Бресция, Италия

 

         Трите най-ранни изображения – от Бресция, от „Св. Сабина” и илюстрацията от Евангелията от Рабула, се наричат „пред-синаитски тип” изображения на Преображение Господне. Общото между тях, е там са изобразени само три свещени персонажа – Христос, заобиколен от св. пр. Мойсей и Илия. Липсват няколко елемента, които след това стават неизменни за сюжета: фигурите на тримата ученици, както и изобразяване на планината Тавор, а мандорлата около фигурата на Христос е обозначена само в илюстрацията от Рабула, като тук сиянието обхваща и фигурите на пророците.

 

 

 picture4 Всемирното Православие - „Християнският празник „Преображение Господне” и неговата иконографска интерпретация”

 

 

Фиг. 4 - "Преображение Господне", резба върху дърво, "Св. Сабнина", Рим, V в.

 

 

 

 picture5 Всемирното Православие - „Християнският празник „Преображение Господне” и неговата иконографска интерпретация”

 

 

Фиг. 5 - "Преображение Господне", в Евангелията от Рабула, 586 г.сл.Р.Хр.

 

         Мозайката „Преображение Господне” в равенския храм „Сан Аполинарио ин Классе” не може да бъде причислена към нито един предходен или следващ иконографски тип, защото представлява напълно алегорично и символно изображение на Преображението. Това изображение свързва директно представата за Преображението като пълна изява на Божествената същност на Иисус Христос и есхатологичната „слава на Божието присъствие”, която ще бъде виждана от всички в бъдещия рай след Второто Христово Пришествие. Апокалиптичните нотки са комбинирани и с изображението на св. Кръст в центъра на небето, което пък напомня историческата случка, свързана с победата над Рим на основателя на Византийската империя – св. Константин Велики. Присъства и символът на Агнеца Божий – именно като агне е бил изобразяван Христос през първите три века сл.Р.Хр., когато християнството било преследвано (в случая като агнета са изобразени освен Христос и 12-те апостоли).

 

 

picture6 Всемирното Православие - „Християнският празник „Преображение Господне” и неговата иконографска интерпретация” 

 

 

Фиг. 6 - "Преображение Господне", "Св. Аполинарий", Равена, 533-547 г.сл.Р.Хр.

 

         Мозайката от апсидата в централния храм на манастира „Св. Екатерина” на Синай е най-величественият от запазените древни образци на Преображение Господне. Той се счита и за родоначалник на византийския тип изображения на този свещен сюжет, който е останал водещ в Православния Изток и до наши дни. В него освен Христос, поставен в центъра на овална синя мандорла, фланкиран от Мойсей и Илия, са изобразени и тримата апостоли, станали свидетели на Преображението. В по-нататъшното развитие на иконографския сюжет на Преображение се добавят само изображението на планината Тавор, апостолите започват да се изобразяват напълно в краката на Христос и Петър започва да се изобразява жестикулиращ.

 

 

 picture7 Всемирното Православие - „Християнският празник „Преображение Господне” и неговата иконографска интерпретация”

 

 

Фиг. 7 - "Преображение Господне", мозайка, Синай, VI в.

 

            Иконографският тип на „Преображение Господне” никога не претърпява драматични промени в трактовката си, въпреки че под влияние на развитието на богословската мисъл, през вековете се забелязва определена еволюция в изобразяването на отделни детайли от изображението. Най-яркият пример в това отношение е изображението на планината Тавор и на мандорлата около Христос. И в двата елемента промените настъпват около XIV в.сл.Р.Хр. и са свързани с разцвета на исихазма като водещо духовно учение в Православния Изток. Исихазмът (от гр. ?????????, ?????? - спокойствие, тишина, уединение), е мистическо течение в  православното християнство, според което при усилена молитва и вглъбяване, вярващият може да постигне единение с Бог. Исихазмът се разпространява в кр. на XIII и нач. на XIV в. на Атон и в други манастирски обители в Мала Азия и на Балканския полуостров. Много бързо исихазмът става водеща верова концепция в св. Православие, която напълно контрастира на все по-рационалистичните тенденции на Запада и неговия католицизъм, подсилени и от разцвета на италианския Ренесанс.

(Тук е момента да уточним, че Григорий Акиндин, който заедно с монаха Варлаам са най-върлите противници на исихазма и твърдят, че връзката на човека с Бога може да бъде постигната не чрез исихия, а чрез разумни размишления и привеждане на рационални доказателства, е бил константинополски философ, роден в Прилеп и с най-вероятен български произход. След като двамата губят спора със св. Григорий Палама и биват осъдени на църковния събор през 1341 г., те бягат в Италия, където дават силен тласък на започналия вече процес на Възраждането). Според исихазма най-важното средство за непосредственото богопознание и истинско богословие е методът на постоянната молитва. Първото условие за истинската молитва се състои в постигането на „внимание“, като умът се концентрира „в сърцето“. На практика се повтаря кратката, така наречена „Иисусова молитва“: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“.

В духа на исихазма, изображението на планината Тавор в иконите на „Преображение Господне” става все по-стръмно и насечено. Причината за тази промяна е засиленото аскетично чувство в теологическата мисъл на епохата. Подчертавала се суровостта и трудността на молитвения подвиг като средство за постигане на общение с Бога - рязкото изобразяване на планини и пустини съответствало на представата за тях като за  традиционно място за монашеска аскеза и отшелничество, без които истинската исихия била невъзможна.

 

 picture8 Всемирното Православие - „Християнският празник „Преображение Господне” и неговата иконографска интерпретация”

 

 

Фиг. 8 -"Преображение Господне", Ръкописи с трудовете на св. Григорий Назианин, IX в.

 

Най-силно повлияният от исихазма елемент в Преображенската иконография обаче си остава мандорлата – овалното или кръгло поле около фигурата на Христос, която изобразявала Неговата слава, сила и мощ. Този визуален знак предава значението на еврейската дума „kabod”  и на гръцката дума „doxa”, с която в Светото Писание на Стария и Новия Завет е обозначено особеното демонстриране на Божията същност и сила. Този термин с славянските езици се превежда като „слава Божия” и се различава по семантика от значението на обикновената дума „слава”.

Една от отличителните характеристики на духовното учение на исихазма е разбирането за т.нар. „нетварна божествена светлина”, която съпровожда общуването на човека с Бога. Тази нетварна светлина можела да бъде усетена и видяна само след дълга исихия, молитва и аскеза. Изразено с помощта на богословските термини, тази нетварна (несътворена) светлина се излъчвала от прякото Божие присъствие и била производна на Божиите „енергии” – т.е. действия. Най-яркият случай на човешка среща с тази Божествена светлина е именно моментът на Преображението Господне, случило се на Тавор пред очите на тримата апостоли. Затова и другото наименование на нетварната светлина е „Таворска светлина”.

 

 

 

 picture9 Всемирното Православие - „Християнският празник „Преображение Господне” и неговата иконографска интерпретация”

 

 

Фиг. 9 - "Преображение Господне", Ръкописи с трудовете на Йоан IV Кантакузин, 1370-1375 г.

 

След утвърждаването на исихасткото учение като водещо в Православния Изток, това разбиране за нетварната светлина като израз на Божията слава, намерило израз и в иконографията на празника Преображение. Така в края на XIV в.сл.Р.Хр., се появява т.нар. „исихастка мандорла”. При нея върху описаното около Христос овално или кръгло сияние, се наслагват звездообразни ъгловати форми, съставени от отделни ромбове с вдлъбнати страни. Първият случай на исихастка мандорла срещаме в един от ръкописите на императора-монах Йоан IV Кантакузин от 1370-1375 г., както и в няколко стенописа в храмове от Мистра, Южна Гърция. След това в различните поместни иконописни школи тези ръбести форми претърпяват различни вариации, но в общи линии запазват основния вид на мандорлата непроменен.

Както вече неколкократно подчертахме обаче, по-драстични промени в иконографския тип на празника „Преображение Господне” не се наблюдават. До голяма степен този факт може да бъде отдаде на централното богословско значение на изобразеното събитие.

IV. Какво е значението на събитието на Преображението Господне в православната религия и култура?

В заключение на днешния семинар бихме могли да направим извода, че никак не е било случайно избирането именно на празника Преображение като паметен знак за победата над отоманските войски през 1456 г. Единственият момент в човешката история, когато Бог е открил пред човешки очи Своята святост и същност, е бил и единственият възможен начин за отбелязване на събитие, което в очите на съвременниците си бележело победата на християнската вяра над неверниците.

В качеството й на пряко доказателство за истинската Божествена природа н Иисус Христос, иконата на Преображение днес може да бъде видяна в редица християнски храмове, разположена на най-горния иконостасен ред – място, посветено само за най-великите християнски празници.

 

 picture10 Всемирното Православие - „Християнският празник „Преображение Господне” и неговата иконографска интерпретация”

 

 

 

Фиг. 10 - "Преображение Господне", преп. Андрей Рубльов, XV в.

 

 

Текстът е част от семинар, проведен в рамките на изследователски проект "СТУДЕНТСКО ИКОНОГРАФСКО АТЕЛИЕ "ПРЕОБРАЖЕНИЕ НА ДУХА - ПРЕОБРАЖЕНИЕ НА КУЛТУРАТА. ИКОНОГРАФСКИ И КУЛТУРНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА МОДЕЛА "ПРЕОБРАЖЕНИЕ" В ИЗКУСТВОТО", № РД-05-255, финансиран от ШУ "Епископ Константин Преславски"