rojd%20hrist%201 Всемирното Православие - Слово за Рождество Христово на Св. Григорий Чудотворец, епископ  Неокесарийски (актуализирано) 

Източник: Православие.ру

Превод: Виталий Чеботар 

 

Велико и чудно тайнство сега виждаме, братя. Пастирите с радостни възгласи са явяват вестители към синовете човешки - те не беседвали със стадата си по хълмовете и не с овцете на полето си играели, а в града Давидов - Витлеем – са възгласяли духовни песни. Във висините Ангелите пеят, Архангелите пеят химни, небесните Херувими и Серафими на небето възпяват хвала за слава на Бога: „Свят, свят, свят...”.

 Всички заедно празнуват радостен празник, виждайки Бога на земята и човека, възнесен към небето. В този ден на великото тържество, Витлеем  става подобен на небето, вместо блестящи звезди то разкрива Ангелите, които  пеят слава, и вместо видимото слънце – безграничното и неизмеримо Слънце на Правдата, от което е създадено всичко. Но, кой ще дръзне до изследва това велико тайнството? „Там където идва самият Бог, там е победено естеството”, и не може да се намесва  природата. И така, немощите на хора тук са неприсъщи. Бог поиска и слезе, извършвайки спасението на хората,  понеже  във волята на Бога е животът на всички хора.

rojd%20hrist%202 Всемирното Православие - Слово за Рождество Христово на Св. Григорий Чудотворец, епископ  Неокесарийски (актуализирано)В този радостен ден, Бог дойде да се роди; в този  ден на великото пришествие Бог става този, който не е бил: бидейки Бог, стана човек, и по този начин се отрече от Божеството (макар че от Своята  природа не се отрекъл); ставайки човек си остана Бог.

 

Но въпреки, че е израствал физически и се е развивал, но не с помощта на човешка сила, е постигнал Божествеността си и от човек се е превърнал в Бог; но като е било Словото чуждо на страданията, така се въплъти  и се яви неизменено, не стана друго, не изгуби онази Природа, която  е  имало преди това. Роди се в Юдея нов цар; но това е било ново и чудно раждане, в което са повярвали езичниците, а евреите са го отхвърляли. Фарисеите не разбирали закона и пророците и това, в което са откривали противоречие, са го тълкували  превратно. За новото, пълно с тайнство рождение, Ирод е искал да узнае, не за да отдаде почест на родилия се Цар,  а  да Му отнеме живота.

Онзи, Който остави Ангелите, Архангелиге, Престолите, Господствата, Силите,  всичките незаспиващи  и огненосни духове, шества по нов път, излиза от неразрушената от семето  девствена утроба, Създателят на всичките идва да просвети света, и за да не останат самотни Ангелите, се появява Човекът, произлязъл от Божеството.

И аз, макар да не виждам у Родилия се нито тръба (или друг музикален инструмент), нито меч, нито  накити, нито кандило, нито светилници, виждам хора на Христос от безгласни човеци и се подбуждам към Неговата хвала. Виждам безсловесните животни и хорове от юноши, като някаква тръба, която звучи песенно, като въплъщение на кандилата, които освещават Господа.  Но какво говоря аз за кандила? Той е Самата Надежда и живот, Самото Спасение, Самата Благост, гаранция за Царството небесно. Него Самия ще нося, за да последвам силата на думите на Небесните Ангели: „Слава на Бога във висините”, и с Витлеемските пастири ще произнеся радостната песен: „и на земята мир, между човеците благоволение!” Роден от Отца, в Своето  Лице и  в Своето битие, и сега образ безстрастен се ражда за нас. Предвечно раждане, без страсти, познава единствено Сам Роденият;  раждане настоящо, свръхестествено познава само благодатта на Светия Дух. Бог се роди от Бога, но Той  е и човек - от Дева получил плът.... Бог не е изпитал страдания, раждайки Бога в Божественото и Девата, не е изтърпяла промяна, защото по духовен начин роди Духовния. Първото раждане е необяснимо, а второто е неизследвано, първото раждане се извърши не от страст, а второто не е било причастно към нечистотата...

Ние знаем, че сега Девата е родила и вярваме, че е родила Онзи, Който е роден от Отца предвечно. Но по какъв начин е станало раждането, няма да изяснявам: нито с думи, нито с мисъл дръзвам да го сторя, защото Природа на Божеството не подлежи на наблюдение, не касае мисълта, не се обхваща от бедния разум; само трябва да вярваме в силата на делата Му. Известни са физическите закони на природата: омъжена жена зачева и ражда син, според законите на брака; но когато невстъпила в брак  жена ражда  Син,  и по време на раждането остава Дева, това е явление по - висше от физическата природа. Това, което се случва по физическите закони на природата – ние  постигаме, но пред това, което е по-високо от физическите законите на природата, замлъкваме: не поради страх, но защото е непогрешимо; трябва да замълчим, за да почитем  с мълчанието си достойната за уважение добродетел и не намирайки дължимите граници  (на словото), да се сдобием с небесните дарове.

rojd%20hrist%203 Всемирното Православие - Слово за Рождество Христово на Св. Григорий Чудотворец, епископ  Неокесарийски (актуализирано)Какво да кажа, какво да разкажа? Да говоря ли още за Девата-Родител? Да говоря ли още за новото чудно раждане? Можем само да се чудим, да съзерцаваме дивното раждане, тъй като се побеждава чина на естеството и обичайните закони на нещата. О дивни са делата (Божии), малко е  да се каже, че те са повче от чудни, отколкото нещата на природата, понеже  природата не може нищо  да направи по своята воля, макар и да е била за това  свободна: чудни  са всички дела на Господа! О,  непорочно  и необяснимо тайнство!  Онзи, който преди сътворението на света е бил Единороден, Несравним,  Обикновен, Безтелесен, въплъщава се  и идва (в света), облича се в бренно тяло, за да се яви видим на всички. Защото, ако Той е бил невидим, тогава по какъв начин ще ни научи да спазваме Неговото учение и ще ни възвежда към невидимото? И така, за какво той е станал открито видим, за  да издигне видимото към невидимото. Понеже хората смятат очите за по-истински свидетели от ушите и вярват на това, което виждат, и се съмняват в това, което не виждат. Бог искаше да стане видим в тялото, за да разреши и опровергае съмненията. Той пожела да се роди от Дева - не за това да я направи за нещо отговорна, защото Девата не знае причините на нещата, и тайнството на Неговото раждане е непорочно дело на добродетелта. Самата  Дева пита Гавриил: „Как  ще бъде това, когато аз мъж не познавам?” – и получила  отговор: „Светият Дух ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени” (Лук. 1:34 - 35)[i]. Но по какъв начин Словото, Което е било от Бога, след това произлезе от Дева? Това е неизследвано чудо. Както производителят на злато добива метал, и прави от него една вещ, в съответствие с нуждите, така постъпи и Христос, намирайки  Девата непорочна по дух и тяло, възприе от Нейното одухотворено  тялото, според съветите Си, и се облече в него, като в дрехи. В този прекрасен ден на Рождество, Словото не се уплаши и не се засрами да излезе от моминската утроба, не счети Себе си за недостойно да приеме плът от Своето създание, за да се превърне  творението в дреха на Твореца, удостои се със слава, и да получи  милостта да бъде известен, когато се откри, откъде по Своята благодат дойде Бог. Както невъзможно би било да се яви от земята съсъд, преди глината да попадне в ръцете на художника, така не е възможно повредения съд (на човешкото естество) да се възстанови, докато не се превърна в дреха на Твореца, която Той да се облече в него.

Какво да кажа, какво да разкажа?  Новите чудеса ме поразяват със страх. Ветхия Денми стана Младенец, за да направи хората   Божии чада. Седящият в славата на небесата, заради  любовта към хората, се роди в яслите на немите животни. Безстрастният, Безплътния,  Непостижимият е носен на ръце, за да потъпче  жестокостите на грешниците и беззаконниците, бива повиван с пелени, храни се на коленете на Жена, за да  превърне срама в чест, безчестието в славата, вместо тръни, да се даде  венец. Той възприема моето тяло, за да мога да приема в себе си Неговия Дух – усвоява чрез Себе си (моята природа), облича се в моето тялото, и ми дарява  Своя Дух,  за да давам и да приемам обратно да придобам съкровищата на живота. Какво да кажа, какво да разкажа? „Ето девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекът името Емануел, което ще рече: с нас е Бог” (Мат. 1:23).    Не за бъдещето тук става дума, за да се научим да се надяваме, но да разказваме за вече случилото се и да се чудим за вече изпълнилото се. Преди речна е била отправена към юдеите, тъй като сред тях се е изпълнило рождението, но сред нас се сбъдна и  стана действително събитие, защото ние разбрахме (това пророчеството), възприехме го и повярвахме. На юдеите пророкът казва: „Ето девицата ще зачене" (Ис. 7:14), но за християните е насочено онова, което наистина се изпълни,  пълно с богатството на самото събитие.

В Юдея  роди Девата, но всичките страни по света приеха  Нейния Син. Там е корена на лозето; тук е лозето на истината; юдеите изцедиха гроздето, езичниците вкусиха от Тайнствената кръв; те, засяха  зърното на хляба  и те пожънали с вяра класовете.  Юдеите са  били наранени от тръни, езичниците изпълнени с даровете; тези са седнали под изсъхналото дървото, а  онези са седнали в подножието на дървото на живота, тези са изяснили постановленията закона, езичниците жънат духовните плодове.  Девата роди не Сама  от Себе Си, но когато поиска дългоочаквания, Който трябваше да бъде Роден. Не по материален начин е  постъпвал Бог, но се е подчинил на закона на плътта, за да покаже на света чудно раждане, за да открие своята Сила и да разкрие, че като стане човек Той се ражда не като човек - че Бог става човек, тъй като за Неговата воля няма нищо трудно.

rojd%20hrist%204 Всемирното Православие - Слово за Рождество Христово на Св. Григорий Чудотворец, епископ  Неокесарийски (актуализирано)В днешния  велик ден Той се роди  от Дева, побеждавайки естеството. Той е  по-висок от съпружеството  и е свободен от  увреждания. Достатъчно е  Онзи, който е бил учител на чистота, славно да заблести, изхождайки от  чистата и повредената утроба. Защото Той  е Онзи Същият, Който в началото от  девствената земя създаде Адам и от Адам без жена направи му съпруга Ева. И както Адам без жена си, преди  да има жена, създаде първата в света жена, така и в настоящия ден Девата роди без съпруг Онзи за Когото пророка каза:

„Той  е Човекът, кой Го познава?”  Човекът е Христос, който  е видян от хората, роден от Бога, тъй като женският род е трябвало да се извърши същото за мъжкия род, което е било извършено от мъжкия род за женския. И както от Адам е била взета жената,  без ущърб и намаляване на мъжката природа, така и от жената без мъж е трябвало да произлезе мъж по подобие на произведението на  Ева, за да не се превъзнася Адам, че без помощта на жена е създал жена.

Затова Дева без съжителство с мъжа си роди Бог Слово, превърнало се в Човек, за да може в еднаква  степен чудото да се въздава на единия и другия пол – на мъжа и на жената. И както от Адам е била взета жената без неговото тяло да бъде намалено,  така и от Дева  е било взето тяло (Роденият от Нея), но Девата  не претърпяла умаляване и Нейната девственост не претърпяло разрушение.

Здрав и неповреден е останал Адам, когато от него е било взето ребро: така без порок се оказа Девата, когато роди от Себе Си Бог Слово и Своята (телесна) одежда, за да не се счита невинен греха на Адам. Тъй като уязвеният от греха човек стана съсъд и оръдие на злото,  Христос пое върху себе това вместилище на греха в Своята плът, за да може то чрез съединението си с тялото на Твореца да се освободи от сквернотата на врага. Така човекът се облече във вечно тяло, което не може  да бъде нито разрушено, нито разстроено навеки. Но Очовеченият не се е родил така, както  обикновено се  ражда човек - Той се роди като Бог, превърнал се в  Човек, явявайки при  това цялата Си (Божествена) сила, тъй като ако беше се родил по законите на природата, Словото щеше да се превърне в нещо несъвършено. Затова  се роди от Дева  и възсия – затова родил се, запази моминската утробата, за да бъде нечуваната представа за раждането за нас знак на великото тайнство.

 

Бог ли е Христос? Христос е Бог по природа, но не по природа стана Човек. Така ние утвърждаваме и наистина вярваме, призовавайки за доказателство печата на неповреденото девство: Всемогъщият Творец на утробата и девството. Той избра непосрамения  образ на раждането, и стана човек, както пожела.

На този велик ден, сега празнуван. Бог дойде като Човек, като Пастир на Израилския  народ, за да оживотвори цялата вселена със Своята Си благост. О, скъпи войни, славни борци за човека, които проповядваха във Витлеем като място на Богоявление и раждането на Бога Син, които направяха Господ видим за целия свят, Бог -лежащ в яслите и  седящ в тесния вертеп.  

И така,  сега ще  прославим радостно празника на годината. Колко пък са нови отсега законите на празненството, колко са прекрасни законите на раждането. Великия ден сега  празнуваме, унищожени са оковите, посрамен е сатаната, всичките демони се обърнаха се в бягство, всеразрушаващата смърт бе заменена с живот, отворен е раят  на  разбойника, проклятията  се превърнати в благословия, всичките грехове са простени, прогонено е злото, насадени се чисти и непорочни нрави, установи се добродетелта на земята.  Ангели с хората си общуват и хората дръзват да беседват с Ангелите. Защо и за какво се е случило всичко това? Защото Бог слезе в света и човечеството се възкачи до небето. Стана  някакво смесване на всичко: съвършеният Бог е слязъл на земята, въпреки, че по Природата съвършено се е намирал на Небесата, дори и в онова време, когато изцяло е пребивавал на земята. Бил е Бог и станал Човек, без да отрича Своето Божество: не е станал Бог, защото винаги е бил такъв по Своята Си Природа, а е станал плът, за да бъде видим за всичко телесно. Този, Когото Небесните жители не могат да видят, избра за Свое жилище яслите, и когато Той дойде, всичко замълча около него. И не за нещо друго Той легна  в яслите, а за да дава на всички храна. Сам да извлича за Себе си храна за бебета от майчинските гърди и така да благословя съпружеството.  

На този велик ден хората оставяйки своето строго управление, излизат да прославят Небесата, научавайки по блясъка на звездите, че на земята е слязъл Господ, за да спаси Своето създание. „Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет” (Ис. 19:1), бягайки от Ирод, но в действителност -  да се сбъдне реченото от Исаия: „В оня ден  Израел ще бъде трети с Египет” (Ис. 19:24).

Хората влезли в пещерата, без да са обсъждали преди това и тя  стана за тях свят храм. Бог влезе в Египет, за да донесе радост вместо древна печал, за да донесе светлината на спасението вместо мрак. Развалена и  вредна е била водата на Нил, след като в нея някога преждевременно са загинали бебета. Дойде в Египет Онзи, Който  някога превърна  водата в кръв и превърна  тези води в източници на  спасителна  вода на  възраждането с  благодатта на  Светия Дух, очиствайки греховете и прегрешения. Понесоха наказание някога египтяните, защото в заблуждение отричали Бога. Иисус дойде сега в Египет и пося в него  благочестие пред Бога, за да отклони душите на египтяните от заблудите, за да ги направи Божии приятели. Иисус направи речните води достойни, за да облее с тях  главата си, като с корона. За да не се удължи прекомерно нашата реч и  кратко да заключим, ще попитаме: по какъв начин, неприлично на страданията, Словото стана плът и стана видимо, остана неизменно по Своята Божествена Природа? Какво да кажа, какво да разкажа? Виждам дърводелец и яслите. Младенеца и Девата Родилката, всички изоставени, подтиснати от бедността и лишенията. Виждам до каква степен унижението обхвана величието на Бога! „Бидейки богат, осиромаша заради нас” (2 Кор. 8:9): легна се в бедни пелени – не на меко ложе. О, бедност, източник на всякакво превъзнасяне! О оскъдност,  отваряща всякакви съкровища! Той се явява беден – и бедните направи богати; легна в яслите на животните - и със Словото си привежда в движение целия свят. Покрива се с дрипави пелени - и разрушава връзките на грешниците, апелирайки към битието с  Едно Свое Слово. Какво да кажа, какво да разкажа?   

Виждам Младенеца завит в пелени и лежащ в ясли; Дева Мария стои заедно с Йосиф,  нарича го Свой мъж. Той се нарече Неин мъж, а Тя – негова жена, с имена, които подхождат  за  съпружество, въпреки че в действителност те не са били мъж и жена; тя е била сгодена за Йосиф, а Светият Дух слезе  върху нея, и  евангелистът говори за това: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова Светото, Което ще се роди от теб, ще се нарече Син Божий” (Лук. 1:35) и от семето Небесно. Йосиф не смееше да противоречи, праведният мъж не искаше да опорочава Светата Дева, не искаше  да вярва на греха и да произнася хулни думи за Светата Дева, но и Сина, Който трябвало да се роди, не искал да признае за свое дете, защото знаел, че Той не е от него. И докато се съмнявал  и недоумявал, кой е Младенецът и разсъждавал сам със себе си, имал небесно видение, Ангелът му се явил с думите: Не бой се Йосифе, сине Давидов; Онзи, Който е роден от Мария, Свят е и Син Божий ще се нарече; тоест: Светият Дух ще намери Непорочна Дева, и силата на Всевишният ще Я осени (Мат. 1:20 - 21, Лук. 1,:35).

Истина, роди се от Дева, запазвайки Нейното девство. Тъй като първата дева падна пред сатаната, така сега Гавриил носи нова вест на Дева Мария, девата съответства  на Девата, раждането на Раждането. Увлечена от прелъстяването, Ева произнесла някога унищожителните думи; Мария прие вестта, роди Безтелесното и Животворящо Слово. За  думите на Ева, Адам е бил изгонен от рая; Словото родено от Дева Мария, е открило Кръста, от който разбойника влезе в рая на Адам. Тъй като нито езичниците, нито юдеите, нито първосвещениците не вярвали, че от Бога може да се роди Син без страдания и без мъж, сега в тялото, което може да понесе страданията, Той се ражда, запазвайки тялото  на Девата неповредено.

Така Той прояви Своето Всемогъщество, роди се от Дева, запази нерушимо девството на Девата, както и от Бога, Той се роди без никакво усилие, скръб, зло, или разделяне, остави Божествената същност непроменена,  роди се като Бог от Бога. Тъй като  хората са оставили Бога, за да почитат вместо Него изваяните от хората истукани, то Бог Слово прие образ на човек, за да изгони заблудата и да възстанови истината, да предаде на забвение идолите и Сам да възприеми Божествената чест, тъй като му подобава всякаква слава и чест през всичките векове. Амин.

 



[i] Българския превод на всичките библейски  цитати в статията  са взети  от  „Библията, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет” СИ, София, 1995.